Плаж „Силистар“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Силистáр“. Плаж „Силистáр“ е разположен южно от нос Силистáр в залив, наречен също Силистáр, в който се влива река Силистáр. Местността, т.е. каньонът  зад плажа, също се казва Силистáр. Със същото име „Силистáр“  е и много голяма по площ защитена територия по ЗЗТ със строги ограничения от категорията защитена местност. Това географско описание е нужно, но недостатъчно от гледна точка на важния въпрос как се стига до плажа.

Плаж „Силистар“ е точно по средата между Синеморец и Резово, но е в землището на село Резово, което означава, че е резовски плаж. И от Резово и от Синеморец пътят е еднакво дълъг- 6,6 км., измерен от  кметствата. На практика достигането е само с ползването на транспорт. Прекалено много е за вървене пеша по опасен за пешеходците тесен третокласен път. Тези 6,6 километра се поделят на 5,7 км. по тесния третокласен път 9901 и след това още 0,9 км. по много лош черен път.

Маршрутът е лесен и ясен. Можете да го видите, след като сканирате този QR-code. Трябва да влезете в страница на сайта www.plaj.guru, озаглавена „Автомобилен и пешеходен маршрут от Кметството на село Резово до плаж „Силистар“. Под заглавието има подчертан израз „от 9901 104, Резово до 9901, 8281 – Google Карти“. Трябва да кликнете върху този подчертан израз, да изчакате и ще видите маршрута.

            За да стигнете до плаж „Силистар“, без значение дали ще тръгнете от Резово или от Синеморец, ще карате по ето толкова тесен асфалтов път, като на следващата снимка. По него две коли не могат да се разминат нормално. Едната трябва да слезе в банкета задължително.

Разстоянието между селата Резово и Синеморец е 11,4 километра. Все едно дали ще тръгнете от Резово или от Синеморец, точно по средата като навъртите 5,7 км., стигате в ниското до малък мост над река Силистар. До моста следва завой в посока морето, като слизате от асфалтовия път на черен път. Непосредствено до моста има отбивка в посока морето. Има и указателна табела, на която пише „ПЛАЖ СИЛИСТАР“. Спрямо моста над реката отбивката от асфалтов път 9901 е откъм страната на Синеморец, така че, ако идвате от Резово, първо минавате по моста и едва след моста с почти обратен десен завой се спускате по черен път и го следвате. Някои паркират там на разширението и не рискуват да си разбиват колите по-нататък.

От моста завивате и карате 0,9 км. по прашен и много лош черен път, разбивайки предницата на колата си. В съзнанието ви се явяват идеи за роднините по майчина, лелина и бабина линия на тези, които отговарят за „пътя“. Възможно е спонтанно да артикулирате някои от идеите. Спътниците в колата ще ви разберат и вероятно ще добавят свои идеи. И така, след 5,7 км. по садистично тесен и изнервящ път + 0,9 км. по черен път сте върху частни парцели, където ще ви таксуват 5лв. (на денонощие) за паркиране. Такава беше цената преди да ни удари инфлацията. Каква ще е 2024 г. не е ясно. Плащате и се отървате. Последната година, когато посетих плажа нямаше вече таксуване и се паркираше свободно и безплатно, но съм закърмен със скандалите и разправиите с това платено паркиране на поляна и мисля, че частните собственици на поляните ще намерят начин да ги заградят отново с въженца. Всеки има своята гледна точка, за което ще стане дума по-нататък.

Преди да стигнете поляната за паркиране, черният път се раздвоява, като „Y“. За плажуване е добре да придържате вляво с колата, защото към момента единственото мостче над река Силистáр, по което се минава за плажа, е в левия (северния) му ъгъл. Преди години мостчето беше по средата на плажа, върху забити в реката дървени подпори, по-стабилно. Ако сте за опъване на палатка и къмпингуване- карате надясно, където е къмпингът. Къмпингуването е законно и разрешено.

Еволюцията и историята с паркирането зад плаж „Силистар“ са дълги и интересни теми, само за тези, които не са участвали в разправиите и битките. Най-напред паркирането беше безпроблемно и безплатно. После собственици на поляната я заградиха, сложиха охранители, всеки с биомаса ≥ 120 кг. и паркирането с годините стигна последно 5лв. В интерес на истината винаги при паркиране издаваха касови бележки и бяха учтиви. В един момент софиянци, които са хора с по-голямо самочувствие, започнаха да влизат в открити конфликти и да паркират, без да плащат. Стигна се до грозни сцени с пострадали хора и изпочупени автомобили, всички гуми нарязани и т.н. Община Царево реагира, като обособи конкурентен безплатен паркинг наблизо, като алтернатива на платените паркинги. Но панаирите бяха ежегодни и отразявани по всички телевизии и вестници.

Всяка страна имаше своята гледна точка и беше права за себе си. В разговор с охранител на един от частните паркинги зад плаж „Силистар“, той каза следното. „Софиянци, когато са в София, защо са свикнали да плащат като паркират, а тука като дойдат, не искат да плащат. Тези земи зад плажа са частна собственост и никой няма право да навлиза в чужда собственост. Могат да спрат триста метра по-назад безплатно, обаче те искат тук,  до самия плаж. Като искат точно тука да паркират, ще плащат !“

            Ето такава една гледна точка, от другата страна на барикадата.

х х х

            До сезон 2017г. от Синеморец тръгваха микробусчета за село Резово с междинна спирка плаж „Силистар“ и билетът беше 3лв. до плаж „Силистар“. През 2020г. вече нямаше обществен транспорт. По пътя може да срещнете по-големи автобуси, защото някои хотели в Царево организират за своите гости трансфер до плажовете  „Арапя“, „Нестинарка“ и „Силистар“. През 2021г. продължаваше да няма обществен транспорт до Силистар, но вече нямаше и охранители, които да събират по 5 лв. за паркиране на поляната зад плажа.

Сега подходът за плажа е само от лявата му (северната) страна по малко мостче над река Силистар. Преди години, мостчето за достъп до плажа пак беше едно единствено, но беше по-сполучливо разположено. То водеше до средата на плажа, а не както сега до единия му край.

Старото мостче даваше възможност на всеки бързо и лесно да достигне до който край на плажа желае. Дали ще завие наляво, дали надясно или ще продължи направо, беше лесен избор. Сега избор няма. Плаж „Силистар“ е дълъг близо половин километър. За тези, които са почитатели на десния му край и скаличките там, беше много по-удобно да извървят и на отиване и на връщане половината плаж по дължина. А сега по пясъка ги чака тегаво вървене и мъкнене на багаж, навиване на километраж и леене на пот на отиване и на връщане по цялата дължина на плажа, ако искат да плажуват на свободната зона, която е  в десния край. Концесионерът винаги разполага платената зона на по-удобните, в случая лесно достъпни, и хубави части на плажната ивица, а свободната зона на най-неудобното и далечно място. В това отношение прошка няма.

Освен това екотоалетната е разположена зад реката, до паркинга, което означава, че този, който вече е на плажа и иска да я ползва, трябва да се върне обратно по мостчето. Но сега то не е по средата, а в левия край на плажа. Ако плажуващ в десния край му се наложи да ползва тоалетна, не знам до къде ще я докара, като тръгне по нужда и докато стигне. Ето защо много по-удобен вариант за туристите беше старото разположение на моста по оста на плажа. По стародавна българска традиция след всяка реформа положението става по-зле.

Близо до новото мостче има дървена наблюдателна кула за орнитолози, която е висока около 10 метра и е добър ориентир къде е мостчето.

2. Плажът. Този е най-големият и най-популярен плаж на село Резово. Той е и последният и най-южният класически, пясъчен, голям плаж по Българското черноморие. След него няма големи пясъчни плажове. По своята красота и чистота той е равен с останалите култови български плажове, като „Карá дере“, „Бяла река“, „Иракли“, „Ропотамо“, „Велека“, Дуранкулак- Крáпец- Шабла.

Атракциите и забавленията почват още на мостчето. Там деца пускат  хляб във водата, което предизвиква стълпотворение от костенурки. Има и стотици рибки, които се възползват от храната.

Името на местността, а от там името на реката, носа, залива  и плажа, имат гръцки произход от думите Σε ληστές „Се листес“, в превод „При разбойниците“. Както в случая със залива Листи и плажовете „Листи“, отново причина за името на плажа са разбойниците- пирати, които в миналото са криели своите кораби, освен в залива Листи, и в този залив и от засада са нападали търговските кораби.

Както се вижда от горната схема, плаж „Силистар“ има обичайното за тази част на Черноморието изток- североиз-точно изложение. Това е предпоставка за по-високи вълни, тъй като и преобладава-щите ветрове, особено след 15 август до края на сезона, са североизточните. Влизането за плажа е само от там, където е стрелката на схемата- само от северния му край по тясно мостче над река Силистар.

Река Силистар тече по средата на каньона и като достигне пясъчния вал на плажа, прави ляв завой, следва задната граница на плажа и се влива в морето плътно до скалите в левия край на плажа. По структура плаж „Силистар“ и плаж „Велека“ много си приличат. А също и по големина. Плаж „Велека“ е 61 дка, плаж „Силистар“ 45 дка.

Ето една обстойна фотографска разходка по красивия плаж „Силистар“.

Най-близката свободна зона, спрямо единствената входна точка (мостчето) за огромния плаж „Силистар“, е близо до устието на реката. През летния сезон водите й се губят в пясъците и тя не достига с отток морето. Пясъчната ивица пред устието е тясна и бързо се завзема от по-ранобудните туристи, които идват със собствени плажни принадлежности.

В левия край на плажа, където река Силистар би трябвало да се влива в морето, но не винаги го прави, има обширна триъгълна депресия (понижение на плажа), в която пясъкът е влажен и не става за лежане. На някои, но не на всички снимки, тази временно овлажнена площ се вижда като по-тъмен триъгълник.

Концесионерът се е постарал на плажа да има всички удобства, услуги и развлечения и за най-претенциозните туристи. Придвижването става по удобни дървени пътеки. Има игрище за плажен тенис и заведение за бързо обслужване. Освен чадъри и шезлонги се предлагат за настаняване над 40 шатри. За тези, които не желаят да ползват платени чадъри, има предвидени места само с шезлонги. А за тези, които не искат да ползват шезлонги (като мен например), има предвидена редица само с чадъри, без шезлонги. За това концесионерът заслужава похвала, защото по този начин не натрапва непоискана услуга. В справочника за Равда е даден пример за конфликтни ситуации там с намеса на телевизии. Не е редно на туриста да се натрапва  задължително ползване на чадър и шезлонг, при положение, че той иска само едното от двете. На плаж „Силистар“ се зачитат правата на туриста.

Морското дъно е изцяло пясъчно, без нито един камък. Водата е кристално чиста и бистра. Много плавно се набира дълбочина, поради което плажът е подходящ за деца. Независимо от това винаги трябва да се внимава за мъртво вълнение, което означава на вид привидно спокойно море, но завлича плувеца навътре. Почти винаги това се случва след буря, на плажове, които са в заливи. След 15 август трябва да се внимава в морето. Североизточният вятър върти водата в залива от ляво на дясно и може да има мъртво вълнение.

Има подвижни и бели дюни в задната част на ивицата откъм гората.

За туристи, на които пясъчното дъно не е интересно, има в най-десния край на плажа скали високи 5-10 метра. Пространството между тях при спокойно море е безопасно и предлага красиви подводни гледки в бутикова обстановка. С часове мога да седя във водата, вълните да ме полюшват и да съзерцавам тези скали край мен и морския хоризонт, при това на сянка, хвърляна от скалите.

Плажът е голям по площ и широк, така че сянка няма и от нийде се не види. Носете си чадъри, ако не искате да ползвате чадъри в платената зона.

Пясъкът и на плажа, и в морето е среднозърнест, карбонатно–кварцов (1-с.446).

Както почти всички плажове по Южното Черноморие и плаж „Силистар“ е образуван от срещата на реката с морето. Реката носи пясък и каменни фракции от планината. Морето също така акумулира пясък и фракции от биогенен произход (черупки на миди, охлюви и рапани) и терагенен произход (раздробен от вълновата абразия клиф и подводен брегови склон). Плаж „Силистар“ поразително си прилича с плажовете „Камчия“, „Велека“, „Караагач“, „Ропотамо“. Това са плажове, образувани от наносите на  река и море. Те носят имената на реките, благодарение на които ги има.

Ето защо дойде време да се запознаем с река Силистар. Река Силистар е дълга 12,7 км., има водосборна площ 21,2 кв.км., водно количество 0,09 куб.м./сек. и твърд отток 2000 тона годишно (1-285).

Ако на някой не му се пече и не му се плува може да се разходи по брега на река Силистар и да снима или разглежда. Има водна растителност- папур, тръстика, високи тополи. Много е красиво. Летят огромни водни кончета и ловуват във въздуха други летящи насекоми, а всички общо ги ловят лястовиците. Тук видях най-голямото водно конче не само в България, но и в Европа, от род кордулегастер (Cordulegaster), да улавя в полет пеперуда. Тялото му достига до 9 см на дължина и има сигнална окраска на жълто-черни пръстени, двата му чифта крила са прозрачни, размахът им е над 11 см. Има и от по-малките водни кончета от род калоптерикс (Calopteryx), които не са с прозрачни, а с цветни крила и като кацнат в покой, крилата им са вдигнати, а не хоризонтални, като на по-бързите водни кончета.

Водните кончета са най-добрите летци на планетата и са интересни за наблюдение. Такава рядка възможност има по течението на реката зад плажа. Като естествени врагове на комарите и мухите, които улавят и изяждат в полет, водните кончета са полезни за човека. Жизненият цикъл на ларвите им протича във водата (нимфи), поради което присъствието на възрастни екземпляри е биоиндикатор за състоянието на екосистемата.  

Във водите на река Силистар се виждат много риби, жаби, костенурки. Освен водни костенурки, може да видите и други представители на разред влечуги- водни змии. Те не са опасни за хората. Вълнуващ е всеки миг, прекаран на този плаж и около него. Чист въздух, южно море, дива река, планина и недокосната природа.

Виждал съм доста лодки в река Силистар. Притежателите им трябва да се съобразяват със Заповед № РД-560 от 12 юли 2007г. на МОСВ, определяща режима на дейностите в ЗМ “Силистар“: „Забранява се плаването на всякакви съдове целогодишно в река Силистар при следните условия: максималния брой лодки, движещи се по маршрута да бъде 4; скоростта на движение на лодките да не надвишава 4 възела; да не се допуска замърсяване на реката с горива, масла и др. отпадъци.“ Текстът на заповедта е леко противоречив, неясен и объркващ, но … това е положението. 

Преди много, много години, в началото на демокрацията, когато можеше свободно да се пътува на юг от Синеморец и тази част от България вече не беше забранена гранична зона, плаж „Силистар“ беше напълно див, необорудван. Нямаше концесионер, нямаше спасители, заведение, водни спортове и атракции. Всеки си носеше кафето, закуските и бирата, защото не можеше да разчита да си набави от плажа. Имаше едно единствено капанче по средата на плажа с дълги опашки пред него, но това беше отдавна. Капанчето вършеше работа, но вероятно фирма НАП се е погрижила по сигнал и е дала всичко от себе си, за да го ликвидира, защото в един момент капанчето вече го нямаше.

Сега плажът е с поредния концесионер. Дори в разгара на сезона чадъри, шезлонги и шатри има свободни достатъчно. И как няма да има, като от 9 милиона през 1990г. сега сме 6 милиона. Чужденци тук не идват, защото е далеко, пътят е ужасен, а наоколо няма 4 и 5-звездни хотелски комплекси.

Твърде спорната система на концесиониране предлага много: заведение, чадъри, шезлонги, шатри, водни спортове, спасителни постове, които точно когато трябва да ги има, ги няма, защото не са се разбрали с Министерство на туризма, на коя точно дата договорът влиза в сила. Въпросът е дали е по-хубаво от преди ?  Мисля, че да, дори само заради водното спасяване. Понеже един човешки живот е безценен.

Проблеми със свободната зона засега няма, плажът е огромен и понеже е доста отдалечен от населени места, никога не е препълнен.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на морски плаж „Силистар“.

            Морски плаж „Силистар“ попада основно върху поземлен имот с идентификатор 62459.15.15; адрес на имота- област Бургас, община Царево, село Резово, местност Силистар; Акт за изключителна държавна собственост №456 / 22.03.1999г.; вид собственост- изключителна държавна собственост; вид територия- защитена; НТП- крайбрежна плажна ивица; площ 38543 кв.м.; стар номер- 272, квартал 0 (номерът на поземления имот -15 и на кадастралния район- 15, съвпадат).

            На пояснителната схема площта на плаж „Силистар“ е в жълто, а границата е с червена линия, а на поземлен имот 62459.15.15 площта е в синьо, а границата със синя линия.

Точната имотна идентификация на морски плаж „Силистар“ не е постигната все още от техническата администрация на АГКК, но дано в близко бъдеще това стане. От над 300 морски плажа е наложително поне тези, които се отдават на концесия, като например „Силистар“, да бъдат с прецизна имотна идентификация.

            В случая площта на морски плаж „Силистар“, вместо да съвпада напълно с един единствен поземлен имот, попада върху седем такива, като най-големи площи от плажа попадат върху три имота: 62459.15.15, 62459.15.16 и 62459.20.17. Ето как изглеждат застъпванията на плажа с площите на другите два поземлени имота 15.16 и 20.17.

Освен върху тези три имота, които са показани в трите схеми, много малки части от плаж „Силистар“ попадат върху други съседни поземлени  имоти с номера: 15.3 (частен),  15.5 (частен), 15.6 (държавен),15.10 (държавен) и върху поземлен имот 66.7 (държавна частна собственост с НТП- широколистна гора), намиращ се в съседния кадастрален район 66, но пак в резовско землище. Частите от държавните имоти трябва да се придадат към имот 15.15, ако се приеме, че той ще бъде идентичен с плажа. Площите от частните имоти трябва да се отчуждят и заплатят от държавата на частните собственици, и също да се придадат към имот 15.15.

Тъй като коритото на река Силистар се мести, целесъобразно би било да се правят на всеки 15 години опреснителни заснемания. От последните ортофотокарти на АГКК, които са от 2019г. се вижда, че голяма част от речното корито е върху плажа, така, както той е очертан в първата специализирана карта от октомври 2012г. Още тогава тя е сгрешена, защото частта от речното корито, която е след мостчето и сочи право към морето, е картографирана като морски плаж, а точно в тази си част речното корито никога не се е променяло.

Номерът на плаж „Силистар“ в картата на АГКК е 62459.PL.330,  държавното наименование „Силистар“.

Плаж „Силистар“ има следната екологична защита:

            А/ Сушата на плаж „Силистар“ попада в границите на Природен парк „Странджа“. От 1995 година със заповед на МОС част от Странджа планина е обявена за Народен парк „Странджа“ по отменения ЗЗП, а през 2000г. със заповед на МОСВ народният парк е прекатегоризиран по новия ЗЗТ в природен парк – един от шестте вида защитени територии, които предвижда чл.5 ЗЗТ. Площта му е намалена с две заповеди на МОСВ от 2001г. и 2013г. и понастоящем е 1161 кв.км., т.е. 1% от територията на България (1,004563%).

            Самата река Силистар е в границите на Защитена местност „Силистар“, която пък е в границите на ПП „Странджа“. Обаче последните 90 метра от коритото на реката, които са в посока морето, не са в ЗМ „Силистар“. По принцип плажът също не би трябвало да е в границите на ЗМ „Силистар“, макар че има едно малко застъпване. При картографирането на плажа, което е по-късно (2012г.) от това на защитената местност, е захваната малка част от площта й, но през 2012г. картографите не са знаели, че западната ивица на плажа влиза в защитената местност.

Б/ Сушата и морската акватория пред плаж „Силистар“ попада в защитена зона на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI / SCI / SAC) с  наименование „Странджа“ с идентификационен код BG0001007.

В/ Сушата на плаж „Силистар“ попада в защитена зона на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA)  с  наименование „Странджа“ с идентификационен код BG0002040.

С Протокол №6 от 05.12.2012г. Комисията по чл.18 от Наредба №1 за плаж „Силистар“ приема „СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА Обект: МОРСКИ ПЛАЖ №27-„СИЛИСТАР“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. На картата са означени сектори с дюни, но не са оградени и не е указан видът им. Картата е изработена от гражданско дружество по ЗЗД „АРГУС- СЪРВЕЙ“, гр. София. Заснемането границите на плажа е направено на 10.10.2012г.

След измененията в ЗУЧК от 2012г. и Наредба №1, целящи защита на дюните чрез подробно картиране на границите и вида им, с Протокол №21-2225 от 12.05.2015г. е приета „ОБЕДИНЕНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА НА МОРСКИТЕ ПЛАЖОВЕ И ВИДОВЕТЕ ДЮНИ  МОРСКИ ПЛАЖ „СИЛИСТАР“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. На нея са очертани два сектора със зараждащи се дюни и един малък сектор бели дюни. Границите на дюните са заснети от фирма „ГЕОПРОЕКТ ПРИМОРСКО“ ЕООД. Използвана е за базова карта тази от 2012г.

х х х

Плаж „Силистар“ е отдаден на концесия за срок от 20 години, считано от 04 септември 2020г. Според договора за концесия чадър или шезлонг могат да се отдават от концесионера за максимална сума 5 лева с включен ДДС в размер на 20%. Концесионерът е длъжен да направи инвестиции за подобряване на достъпа до морския плаж за срока на концесията в размер на 637 920 лв. с включен ДДС. Дано тези инвестиции се състоят в подобряване на черния път до плажа.

х х х

Общата площ на плаж „Силистар“ според границите в специализира-ната му карта е 44950 кв.м.  и включва:

– активна плажна площ (пясък) 36626 кв.м.;

– бели дюни 1224 кв.м.;

– облесен, охрастен и затревен плаж 2850 кв.м.;

– постоянно и временно заливаеми от река Силистар площи 2950 кв.м.;

– речно корито, навлязло с течение на времето в плажа 1300кв.м.

 Дължината на бреговата линия на плаж „Силистар“ е 470 метра.