4. Плаж „Манастирич“.

Нос Манастирич вляво и до него плаж „Манастирич“.

Статистически данни за плаж „Манастирич“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Манастирич“.

Плаж „Манастирич“ е северно от село Варвара. Плажът е в местността „Манастирич“ и опира в нос Манастирич, от където идва името му. Разстоянието от село Варвара и начинът за достигане до плаж „Манастирич“ са същите, както за плаж „Синята лагуна“, защото двата плажа са съседи, като ги дели една скала, широка 30 метра.

Местоположение на плажа спрямо село Варвара и QR-код за маршрута от Кметството до отбивката надясно от път 9901.

Карате на север по асфалтовия път в посока Царево. От табелата за край на село Варвара засичате точно 2200 метра, където има отбивка надясно към морето. Преди отбивката има мантинели от двете страни на пътя и трябва да намалите. Веднага след мантинелите завивате надясно към морето и карате по черен път още 150 метра. На следващата снимка виждате самата отбивка и част от черния път, дълъг 150 метра, който води до обширно място за паркиране между плажовете „Манастирич“ и „Синята лагуна“. Ръбът на отбивката е укрепен с легнали бордюри. Рядко срещана грижа и старание. Нищо подобно няма да видите при отбивките за другите плажове, където пък може да чуете стърженето на праговете на собствената ви кола. Но тук всичко е идеално. Даже отбивката е нанесена в кадастралната карта.

Отбивката за плажовете „Манастирич“ и „Синята лагуна“.

Схема за достигане от село Варвара до плаж „Манастирич“ и плаж „Синята лагуна“.

Пустият плаж „Манастирич“, на който никой не се къпе, заради силната конкуренция на съседния плаж „Синята лагуна“.

ВИДЕО. Филмът показва шофирането от Кметството на село Варвара до мястото за паркиране между двата съседни плажа „Манастирич“ и „Синята лагуна“.

2. Плажът.

Плаж „Манастирич“ е образуван от вливането на дере Дълбоки дол в Черно море. Дерето е непостоянен воден поток, то сезонно пресъхва. Дере Дълбоки дол е с дължина 860 метра. Началото на водосбора му е на 30 метра надморска височина. Дерето има доста дълъг десен приток- 330 метра, с начална точка на 22 метра надморска височина. Начинът на вливане на деретата в Черно море е естуар. Естуарът на дере Дълбоки дол е плаж „Манастирич“, поради което и формата на плажа е триъгълна, фуниевидна. Твърдият отток на дерето определя каменистия характер на плажа, на който намираме повече каменни фракции и по-малко пясък.

ВИДЕО. Пешеходен обзор на плаж „Манастирич“.

В центъра на снимката е плаж „Манастирич“. Под него е плаж „Синята лагуна“.

На варварският плаж „Манастирич“ има не много, но достатъчно пясъчни площи, където може да се плажува.

Вляво е предимно каменистият плаж „Манастирич“. В
дясно белее плаж „Синята лагуна“. Двата плажа ги разделя една скала 30 метра.

Плаж „Манастирич“ е изцяло със северно изложение, което би било хубаво, ако беше малко по-използваем плаж. Северното изложение е по-защитено от вълни, защото по нашето Черноморие през сезона духат предимно североизточни ветрове. От юг плаж „Манастирич“ е защитен от доста рехавия нос Манастирич. Но все пак нос. От север плажът също е защитен от скала, която се е навряла прилично навътре в морето, така че плаж „Манастирич“ се намира в нещо като малък залив.

Скалистият и каменист плаж „Манастирич“. В горната част на снимката се виждат паркирали леки коли. От другата страна на колите е красивият миден плаж „Синята лагуна“, който обира кандидатите за плажуване и на „Манастирич“ никой не си разполага постелката.

Ако плаж „Манастирич“ беше пясъчен плаж, нямаше да е никак лош плаж, обаче не е. Плажът е преобладаващо скалист и каменист. Камъните са от най-различен размер. Между струпванията на камъни има пясъчни сектори, които не са съвсем хомогенни, а премесени с по-малък брой камъни. Те са разпръснати, като всеки е с прилична площ от около 8-10 кв.м., но във всички случаи трябва да разхвърляте настрани десетина камъка за да си освободите място за постелка. Има тревиста растителност, а също буйни дървета и храсти в посока дерето.

Плаж „Манастирич“ е от тези плажове, на които всяка година количеството пясък и камъни е променливо, в зависимост от това какво точно е донесло дерето „Дълбоки дол“ и как са се разбрали с морето- кое да остане на сушата и кое не. Но дори на малкото пясъчна площ на плаж „Манастирич“ не може да се забие чадър. Така че въпросът със сянката е проблематичен. Повечето странджански плажове са образувани на клифов тип бряг и високите скали зад плажа по някое време на деня биха дали сянка. Но не и тук. Скалите, обграждащи плаж „Манастирич“, не са високи и отвесни, а ниски и полегати и сянка от никъде не се задава по никое време на плажния трудоден.

В центъра на снимката с форма на триъгълник е плаж „Манастирич“, в задния край на който се зауства обраслото с дървета дере Дълбоки дол. Над плаж „Манастирич“ белее красивият миден плаж „Синята лагуна“.

Дойде ред да кажем две-три думи и за морското дъно. Морското дъно на плаж „Манастирич“ е каменисто и трудно. То е почти равно и се състои изцяло от обрасли с кафяви и зелени водорасли хлъзгави камъни, между които трудно се стъпва. Малкият наклон означава, че трябва да вървите доста навътре за да наберете подходяща дълбочина за плуване, гмуркане или само за престой с цел разхлаждане. Това са 35 – 40 метра вървене по и покрай хлъзгави камъни и водата е до колене. Ако сте с плажни обувки вървенето не е проблематично. Компенсацията е повече за тези, които имат водни очила или маска и гледат под водата. Ще видите красиво и разнообразно морско дъно с много риби.

Морското дъно на плаж „Манастирич“ е каменисто, плитко и трудно за навлизане. То е почти равно и се състои изцяло от обрасли с кафяви и зелени водорасли хлъзгави камъни, между които трудно се стъпва. Малкият наклон означава, че трябва да вървите доста навътре, за да наберете подходяща дълбочина за плуване, гмуркане или само за престой с цел разхлаждане. Това са 35 – 40 метра вървене по и покрай хлъзгави камъни и водата е до колене. Ако сте с плажни обувки вървенето не е проблематично. Компенсацията е повече за тези, които имат водни очила или маска и гледат под водата. Ще видите красиво и разнообразно морско дъно с много риби.

Ако сложите постелка и решите да плажувате на плаж „Манастирич“, гарантирано тези хора, които отиват на съседния плаж „Синята лагуна“, ще застанат на високата скала, ще гледат към вас известно време и ще се чудят защо този човек е легнал там. Какво има на този плаж? Защо не е легнал на плаж „Синята лагуна“? Ще ви погледат и ще заслизат към „Синята лагуна“, т.е. към правилния плаж. Ще бъдете център на внимание. Не е неприятно.

От време на време деца от плаж „Синята лагуна“ се примъкват по скалáта покрай морето, тичат и се завират да видят какво има навътре по коритото на дере Дълбоки дол. А то нищо интересно няма, освен традиционните отпадъци, като някой пластмасов бидон, флякони от строиткелна пяна, счупени запалки и дъски. Ако имаше нещо интересно, щях да го снимам. Децата крещят, движат се, обхождат и изследват всичко. После се изнасят обратно на плаж „Синята лагуна“. Във водите на плаж „Манастирич“ децата по никакъв начин не могат да пострадат, защото преди да наберат опасна дълбочина, трябва да напреднат около 35 метра, което е трудна работа, защото дъното е каменисто. Добре е родителите им да бъдат внимателни и да не ги изпускат от очи. Единственото нещо, за което възрастните могат да ползват този плаж е показано на следващата снимка.

Плаж „Манастирич“.

За плаж „Манастирич“ няма какво толкова да се каже и разкаже, но пък е подходяща отправна точка да хвърлим малко светлина върху геоложкия състав на крайбрежието на Варвара, защото по-нататък следват темите за „Меките скали“ и „Дарданелите“, които не са плажове, а скалисти места за къпане и гмуркане.

Горнокреден тефроиден флиш е скалната порода на камъните и плочите на плаж „Манастирич“.

Крайбрежието на село Варвара е изградено от тефроиден флиш и псефитни туфи. За почитателите на геологията- конкретно нос Манастирич е изграден от горнокреден тефроиден флиш (1-438). Следователно от това ще са изградени и красивите, но неудобни за лежане скали и камъни на плажа. Малко разяснения изисква това. Флишът представлява утаечни (седиментни) скали. В случая седиментния материал (хипергенезата) представлява вулканично стъкло изветряло до глинести минерали. Тефроиден означава сив, до маслено зелен цвят, обикновено силикати на мангана. А горнокреден указва времето на литогенезата, т.е. кога утайките са се формирали като скала под въздействието на огромните налягания на дъното на морето. Говорим за десетки милиони години. Горна креда е времето, когато все още на сушата е имало динозаври, а в морето ихтиозаври, плезиозаври, мезозаври и други ужасни създания, пред които бялата акула е като малка плюшена играчка. Надявам се, че току-що изкарах тройка по геология с два минуса, но това е най-популярното обяснение по моите възможности.

            Колкото повече наближаваме Варвара, толкова повече ще говорим за геология и вулкани, защото емблемата на Варвара, община Царево и плажовете там е връх Папия (505м.), който е най-високият загаснал вулкан по нашето Черноморие. След няколко теми ще видите снимка на този бивш вулкан, направена от височина 500 метра и разстояние 5000 метра. В темите за плажовете на Ахтопол ще видите снимки от геоложки маршрут „Град Ахтопол- устие на река Велека“. Мезозоят е около нас. Динозаври тичат край нас.

В центъра на снимката са двата съседни варвáрски плажа „Манастирич“ и под него „Синята лагуна“. В горния десен ъгъл се виждат като тънка ивица обърнатият към нас плаж „Варвара Централен“ и над него скалният риф „Дарданелите“.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Манастирич“.

Плаж „Манастирич“ не е обособен като самостоятелен поземлен имот. Площта му е разположена върху общо пет съседни поземлени имота, от които четири са в кадастрален район 2 и един в кадастрален район 1 в землището на село Варвара с код по ЕКАТТЕ 10094. Около 60% от площта на плажа попада върху много голям поземлен имот 10094.2.22 (държавна публична собственост, скали) с площ 49699 кв.м, чиято конфигурация и характеристики са показани в следващата тема и който имот обхваща и следващите два плажа „Ставрό“ и „Малкото Ставрό“. Останалите 40% от площта на плаж „Манастирич“ попадат върху четири имота: 10094.2.1 (общинска частна собственост, храсти); 10094.2.2 (общинска публична собственост, пасище); 10094.2.5 (частна собственост, нива); и 10094.1.4 (частна собственост, нива).       

На представената схема границите на поземлените имоти, които са засегнати от плажа, са със синя линия, а на плажа с червена. Площта на плажа е в жълто. Очертанията на плаж „Манастирич“, според специализираната му карта, са показани в стикер горе вдясно. Нередностите във вещно-правния статут на цитираните три плажа са разгледани подробно в следващата тема за плаж „Ставрό“.

Плаж „Манастирич“ е нанесен в картата на АГКК с номер 10094.PL.4, а административното му име е с число и е 43. В случая от АГКК са ползвали номера на плажа в специализираната карта като име не само на този, но и на следващите два плажа, тъй като тя обхваща не един, а три морски плажа.

На следващата страница е представена общата специализирана карта на плажовете  „Манастирич“, „Ставрό“ и „Малкото Ставрό“. Цветните надписи на поставени допълнително.

Специализирана карта, обща за три плажа.

Плаж „Манастирич“ се намира в границите на Природен парк „Странджа“ и се ползва с национална екологична защита по Закона за защитените територии (ЗЗТ). Представлява защитена територия от категорията природен парк (чл.5, т.5 ЗЗТ).

Сушата на плаж „Манастирич“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA)  с  наименование „Странджа“, еврокод BG0002040, обявена в ДВ бр.106 от 12.12.2008 г.

             Сушата и акваторията на плаж „Манастирич“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за хабитатите (рSCI/SCI/ SAC) с  наименование „Странджа“, еврокод BG0001007, обявена декември 2012 г.

На 05.12.2012 г. комисията по член 18, ал.1  от Наредба №1 е приела карта със заглавие  „СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА Обект:  МОРСКИ ПЛАЖ №43“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист, която е обща за три плажа: „Манастирич“, който на картата е най-северният; „Ставрό“, който е по средата; и  „Малкото Ставрό“ – най-южният. На нито един от трите плажа, за които е изготвена тази обща специализирана карта, няма дюни, поради което не е приемана обединена специализирана карта на морски плаж и видовете дюни.

Най-вдадената в морето скала е нос Манастирич. Под нос Манастирич, в най-близък план, е официално признатият от държавата за плаж- едноименният плаж „Манастирич“. Над него (южно на 450 метра) белее следващият плаж „Ставрόто“, който ще разгледаме под №5 в справочника. Най-горе, в десния ъгъл на снимката е залив Ставрό.

Плаж „Манастирич“ не е отдаден под  наем. Според специализираната карта общата площ на плаж „Манастирич“ е 3496 кв.м. Активната плажна площ (пясък) в годините варира и е средно около 400 кв.м. Каменистият плаж е 1346 кв.м. Скалистият плаж е 1750 кв.м и е основно в неправомерно включените в плажа скалисти площи вдясно он реалния плаж. Максималната широчина на плаж „Манастирич“ е 57 метра. ДБЛ на плажа, според специализираната му карта, е в пъти завишена и е 136 метра. Реалната ДБЛ е 57 метра.