4. Плаж „Манастирич“

обща площ на плажа                                               3510 кв.м.

пясъчна площ на плажа                                            400 кв.м.

скалист плаж                                                           1200 кв.м.

каменист плаж                                                         1910 кв.м.

максимална широчина на плажа                                 57 метра

дължина на бреговата линия                                     137 метра

разстояние от Кметството на Варвара                   2900 метра

местоположение                                 северно от село Варвара

неохраняем, без наемател

координати на плажа                         Север (N)  42º 08′ 32.51″

                                                             Изток (Е) 027º 53′ 38.36″

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Манастирич“. Плаж „Манастирич“ е северно от село Варвара. Плажът е в местността „Манастирич“ и опира в нос Манастирич, от където идва името му. Разстоянието от село Варвара и начинът за достигане до плаж „Манастирич“ са същите, както за плаж „Синята лагуна“, защото двата плажа са съседи, като ги дели една скала, широка 30 метра.

Карате на север по асфалтовия път в посока Царево. От табелата за край на село Варвара засичате точно 2200 метра, където има отбивка надясно към морето. Преди отбивката има мантинели от двете страни на пътя и трябва да намалите. Веднага след мантинелите завивате надясно към морето и карате по черен път още 150 метра. На следващата снимка виждате самата отбивка и част от черния път, дълъг 150 метра, който води до обширно място за паркиране между плажовете „Манастирич“ и „Синята лагуна“. Ръбът на отбивката е укрепен с легнали бордюри. Рядко срещана грижа и старание. Нищо подобно няма да видите при отбивките за другите плажове, където пък може да чуете стърженето на праговете на собствената ви кола. Но тук всичко е идеално. Даже отбивката е нанесена в кадастралната карта.

2. Плажът. Плаж „Манастирич“ е образуван от вливането на дере Дълбоки дол в Черно море. Дерето е непостоянен воден поток, то сезонно пресъхва. Дере Дълбоки дол е с дължина 860 метра. Началото на водосбора му е на 30 метра надморска височина. Дерето има доста дълъг десен приток- 330 метра, с начална точка на 22 метра надморска височина. Начинът на вливане на деретата в Черно море е естуар. Естуарът на дере Дълбоки дол е плаж „Манастирич“, поради което и формата на плажа е триъгълна, фуниевидна. Твърдият отток на дерето определя каменистия характер на плажа, на който намираме повече каменни фракции и по-малко пясък.

Плаж „Манастирич“ е изцяло със северно изложение, което би било хубаво, ако беше малко по-използваем плаж. Северното изложение е по-защитено от вълни, защото по нашето Черноморие през сезона духат предимно североизточни ветрове. От юг плаж „Манастирич“ е защитен от доста рехавия нос Манастирич. Но все пак нос. От север плажът също е защитен от скала, която се е навряла прилично навътре в морето, така че плаж „Манастирич“ се намира в нещо като малък залив.

Ако плаж „Манастирич“ беше пясъчен плаж, нямаше да е никак лош плаж, обаче не е. Плажът е преобладаващо скалист и каменист. Камъните са от най-различен размер. Между струпванията на камъни има пясъчни сектори, които не са съвсем хомогенни, а премесени с по-малък брой камъни. Те са разпръснати, като всеки е с прилична площ от около 8-10 кв.м., но във всички случаи трябва да разхвърляте настрани десетина камъка за да си освободите място за постелка. Има тревиста растителност, а също буйни дървета и храсти в посока дерето.

Плаж „Манастирич“ е от тези плажове, на които всяка година количеството пясък и камъни е променливо, в зависимост от това какво точно е донесло дерето „Дълбоки дол“ и как са се разбрали с морето- кое да остане на сушата и кое не. Но дори на малкото пясъчна площ на плаж „Манастирич“ не може да се забие чадър. Така че въпросът със сянката е проблематичен. Повечето странджански плажове са образувани на клифов тип бряг и високите скали зад плажа по някое време на деня биха дали сянка. Но не и тук. Скалите, обграждащи плаж „Манастирич“, не са високи и отвесни, а ниски и полегати и сянка от никъде не се задава по никое време на плажния трудоден.

Дойде ред да кажем две-три думи и за морското дъно. Морското дъно на плаж „Манастирич“ е каменисто и трудно. То е почти равно и се състои изцяло от обрасли с кафяви и зелени водорасли хлъзгави камъни, между които трудно се стъпва. Малкият наклон означава, че трябва да вървите доста навътре за да наберете подходяща дълбочина за плуване, гмуркане или само за престой с цел разхлаждане. Това са 35 – 40 метра вървене по и покрай хлъзгави камъни и водата е до колене. Ако сте с плажни обувки вървенето не е проблематично. Компенсацията е повече за тези, които имат водни очила или маска и гледат под водата. Ще видите красиво и разнообразно морско дъно с много риби.

Ако сложите постелка и решите да плажувате на плаж „Манастирич“, гарантирано тези хора, които идват на съседния от север плаж „Синята лагуна“, като паркират и преди да слязат наляво, ще застанат на скалата, ще гледат надясно към вас известно време и ще се чудят защо този човек е легнал там. Какво има там? Защо не е легнал където трябва? Ще ви погледат и ще тръгнат към правилния плаж. Ще бъдете център на внимание. От опит го знам. Не е неприятно. От време на време хлапетиите от „Синята лагуна“ се примъкват по скалата покрай морето, тичат край вас и се завират да видят какво има навътре в дерето. А то нищо интересно няма, освен някоя стара автомобилна гума или пробит бидон. Ако имаше нещо интересно щях да го снимам. Крещят, движат се, обхождат и изследват всичко. После се изнасят обратно. Майките им как не се тревожат да ги изпускат от поглед, не знам. Но поне съм спокоен, че във водите на плаж „Манастирич“ по никой начин не могат да пострадат, защото преди да наберат опасна дълбочина, трябва да изминат 30-35 метра, но ще се откажат да навлизат заради трудното каменисто дъно.

За плаж „Манастирич“ няма какво толкова да се каже и разкаже, но пък е подходяща отправна точка да хвърлим малко светлина върху геоложкия състав на крайбрежието на Варвара, защото по-нататък следват темите за „Меките скали“ и „Дарданелите“, които не са плажове, а скалисти места за къпане и гмуркане.

Крайбрежието на село Варвара е изградено от тефроиден флиш и псефитни туфи. За почитателите на геологията- конкретно нос Манастирич е изграден от горнокреден тефроиден флиш (1-438). Следователно от това ще са изградени и красивите, но неудобни за лежане скали и камъни на плажа. Малко разяснения изисква това. Флишът представлява утаечни (седиментни) скали. В случая седиментния материал (хипергенезата) представлява вулканично стъкло изветряло до глинести минерали. Тефроиден означава сив, до маслено зелен цвят, обикновено силикати на мангана. А горнокреден указва времето на литогенезата, т.е. кога утайките са се формирали като скала под въздействието на огромните налягания на дъното на морето. Говорим за десетки милиони години. Горна креда е времето, когато все още на сушата е имало динозаври, а в морето ихтиозаври, плезиозаври, мезозаври и други ужасни създания, пред които бялата акула е като малка плюшена играчка. Надявам се, че току-що изкарах тройка по геология с два минуса, но това е най-популярното обяснение по моите възможности.

            Колкото повече наближаваме Варвара, толкова повече ще говорим за геология и вулкани, защото емблемата на Варвара, община Царево и плажовете там е връх Папия (505м.), който е най-високият загаснал вулкан по нашето Черноморие. След няколко теми ще видите снимка на този бивш вулкан, направена от височина 500 метра и разстояние 5000 метра. В темите за плажовете на Ахтопол ще видите снимки от геоложки маршрут „Град Ахтопол- устие на река Велека“. Мезозоят е около нас. Динозаври тичат край нас.

Ако искате да отметнете този плаж, значително по-лесен вариант е да се настаните на плаж „Синята лагуна“ и там да има кой да ви пази багажа. От „Синята лагуна“ навлизате в морето и по вода надясно заобикаляте с плуване скалата и се озовавате в морето пред плаж „Манастирич“. След като се поплакнете във водите на плажа, акостирате с мъка на сушата. Задължително трябва да приседнете или да се поизлегнете за пет минути на сушата, иначе не се брои за плажуване. Т.е. и сте лежали и сте плували на този плаж, кое е първо и кое е второ няма значение. Това се брои за плажуване на плаж. После пешеходно наляво по скалата, подсичате откъм морето и се връщате на плаж „Синята лагуна“ в изходна точка. За вас е препоръчително да ползвате плажни обувки при този траверс. Ето така ще сте вторият човек в България след мен, който е плажувал на плаж „Манастирич“, но с по-голяма лекота, отколкото аз първия път. Ако намерите още един амсалак, може тримата да се снимаме на стълбичка за награждаване с орден „Тримата глупаци“ в чест на Доню Донев, светла му памет! Но това е положението. Така се отмята плаж.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Манастирич“.

Плаж „Манастирич“ не е обособен като самостоятелен поземлен имот. Площта му е разположена върху общо пет съседни поземлени имота, от които четири са в кадастрален район 2 и един в кадастрален район 1 в землището на село Варвара с код по ЕКАТТЕ 10094. Около 60% от площта на плажа попада върху много голям поземлен имот 10094.2.22 (държавна публична собственост, скали) с площ 49699 кв.м., чиято конфигурация и характеристики са показани в следващата тема и който имот обхваща и следващите два плажа „Ставрόто“ и Ставрото Юг“. Останалите 40% от площта на плаж „Манастирич“ попада върху четири имота: 10094.2.1 (общинска частна собственост, храсти); 10094.2.2 (общинска публична собственост, пасище); 10094.2.5 (частна собственост, нива); и 10094.1.4 (частна собственост, нива). На представената пояснителна схема границите на поземлените имоти са със синя линия, а на плажа с червена. Площта на плажа е в жълто. Очертанията на плаж „Манастирич“ са показани в стикер горе вдясно. На схемата се вижда и съседният от запад плаж 10094.PL.3 „Синята лагуна“.

Дори основните два имота 10094.2.22 и 10094.2.1, върху които попада плаж „Манастирич“ не са вписани в кадастралния регистър като защитена територия, както трябва да бъде, което е нарушение на ЗУТ и ЗУЧК. Относно вида собственост на поземлените имоти, в частта им съвпадаща с плажа, също има противоречия между вписването в КР и изискванията на чл.6, ал.3 ЗУЧК.

Плаж „Манастирич“ е нанесен в кадастралната карта на АГКК (слой Черноморско крайбрежие, директория „морски плаж“) с номер 43-10094.PL.4 и не му е дадено име от държавната администрация. В случая индексът 43 пред кода по ЕКАТТЕ на село Варвара идва да направи връзка с номера на специализираната карта на плажа (тя е обща за три плажа), чийто файл в директорията на АГКК е със заглавие morski_plaj_43. Тази практика на администрацията за номериране на плажовете важи и за следващите два плажа,  но за всички останали практиката е друга и номерът на картата не се изписва отпред.

Плаж „Манастирич“ се намира в границите на Природен парк „Странджа“ и се ползва с национална екологична защита по Закона за защитените територии (ЗЗТ). Представлява защитена територия от категорията природен парк (чл.5, т.5 ЗЗТ).

Сушата на плаж „Манастирич“ попада в защитена зона от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA)  с  наименование „Странджа“, код BG0002040, обявена в ДВ бр.106 от 12.12.2008г.

Сушата и морската акватория пред плаж „Манастирич“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI/SCI/ SAC) с  наименование „Странджа“ код BG0001007, обявена декември 2012г.

На 05.12.2012г. е приета от комисията по чл.18 от Наредба №1  „СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА Обект:  МОРСКИ ПЛАЖ №43“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист- morski_plaj_43.pdf (cadastre.bg), която е обща за три плажа: „Манастирич“, който на картата е най-северният; „Ставрόто“- по средата; и  „Ставрόто Юг“- най-южният. В кадастралната карта в kais.cadastre.bg плажовете са номерирани, но без имена:

– 43-10094.PL.4 („Манастирич“);

– 43-10094.PL.5 („Ставрόто“);

– 43-10094.PL.6 („Ставрото Юг)“.

За съжаление към 2022г. по номер на даден  плаж, търсене в картата на този държавен сайт не може да се проведе. Не може да се проведе търсене и по име на плажа. В много случаи администрацията не е поставяла имена на плажовете и по-добре.

                        На нито един от трите плажа, за които е изготвена тази обща карта, няма дюни, поради което не е приемана обединена карта на плаж и дюни.

                        Плаж „Манастирич“ не е отдаден под наем.

                        Според очертанията в специализираната карта общата площ на плаж „Манастирич“ е 3510 кв.м., която включва: активна плажна площ (пясък)- в годините варира и е средно около 400 кв.м.; скалист плаж- 1200 кв.м.; каменист плаж- 1910 кв.м. Максималната широчина на плажа е 57 метра. ДБЛ е 137 метра. В kais.cadastre.bg бреговата линия в южния край на плажа е показана с 45, а в северния с 20 метра по-дълга в противоречие със специализираната карта.