Плаж „Къмпинг Оазис“ и над него язовир „Потурнашки“.
Статистически данни за плаж „Къмпинг Оазис“.
1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Къмпинг Оазис“.
Плаж „Къмпинг Оазис“ е разположен в землищата на село Лозенец и град Царево. Намира се по права линия на 1,4 км. от центъра на село Лозенец и на 4,2 км. от центъра на град Царево, т.е. плажът е точно три пъти по-близо до Лозенец, отколкото до Царево. Това е по права линия. Като път от Царево до мястото за паркиране пред алеята, водеща към плажа, е 5,4 км. После има вървене по алеята още 200 метра и сте на средата на пясъка в центъра на плажа. Това е лозенецки плаж на практика, но според землищните граници (вж. трети раздел на темата) е царевски. Има автобус от Царево до комплекса, т.е. и до плажа, но дали и колко хора слизат, за да плажуват, не мога да кажа. Поне на мен не ми е известно турист, настанен в Царево, да ходи с личен или обществен транспорт да плажува на „Къмпинг Оазис“. Настанените и живущите във в.с. „Арапя“, могат да дойдат и да разнообразят на „Къмпинг Оазис“, но от по-далеко едва ли. Макар че си заслужава.
Плаж „Къмпинг Оазис“, сниман в посока град Царево.
Разположение на плаж „Къмпинг Оазис“ спрямо град Царево.
На тази схема Царевският път е в жълто. Той е вътрешен път спрямо републикански път ІІ-99 и свързва град Царево със село Лозенец. Шофирането до курорта и плажа е по него, без значение дали се тръгва от Царево или Лозенец. За съжаление няма пряка връзка между републиканския път и курорта, макар че разстоянието е 50-60 метра и собствениците на апартаменти и гостите на курорта и къмпинга трябва задължително да влязат в село Лозенец или Царево, за да прихванат Царевския път. В темата за плаж „Арапя“ направих същата препоръка, а именно да се направи къса връзка директно с път ІІ-99. На плаж „Къмпинг Оазис“ положението с паркирането е далеч по-добро отколкото на плаж „Арапя“. Зад курорта от ляво и отдясно на Царевски път се паркира. Откъм курорта паркоместата са разчертани и са за гостите на курорта. От другата страна са за всички, обаче свободни са най-много 30, в който и да е момент от деня и сезона. Има и платен паркинг.
Видеоклип, показващ шофирането от центъра на град Царево до мястото за безплатно паркиране зад плаж „Къмпинг Оазис“ (продължителност на шофирането 9 минути).
Вляво на снимката е Царевският път, сниман в посока село Лозенец. вляво от него може да се паркира свободно.
2. Плажът.
Плаж „Къмпинг Оазис“ е огромен и обширен, изцяло пясъчен както на сушата, така и морското дъно. Големият му плажен потенциал и чистотата на водата е причина да възникне и едноименния курортен комплекс. Преди много време плажът се е наричал „Потурнашки плаж“ по името на малкото селище от потурнаци (християни, приели исляма), което е точно зад плажната ивица. Името на реката, която минава през плажа и се влива в морето е Потурнашка.
Плаж „Къмпинг Оазис“ има традиционното за плажовете в Община Царево изток-североизточно изложение. Пясъчната ивица е натрупана и повдигната на високо ниво спрямо морето, което е добре, защото дори при големи вълни не се залива и остава суха. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно- кварцов, с карбонатно съдържание 35 % (1-437). Навсякъде може да се забие чадър. И в най-натоварения летен сезон може да се намери достатъчно място на плажа за свободно плажуващи. Пясъчни дюни има в южния край зад ивицата за плажуване. През средата на плажа тече и се влива в морето или се губи в пясъците река Потурнашка.
Още със стъпването на плажа първото впечатление е, че това е много красив, чист, луксозен и добре поддържан плаж. Има достатъчно на брой и дължина дървени пътеки за лесно преминаване, указателни табели с изписани цени на плажните принадлежности, два красиви и елегантни моста за преминаване над реката, спортни съоръжения за фитнес, добре уредени заведения за бързо хранене.
Зад плажната ивица теренът е застроен с луксозни апартаменти и хотели, като сградите достигат до седем етажа с мансардния етаж и задължителната кула. На първите етажи на тези сгради има супермаркети, аптека, магазини за дрехи, ресторанти, чейнч-бюра, магазини за плажни принадлежности, банкомати. Следващата поредица от снимки е обзор на плажа от дясно наляво.
На някой друг камък по морското дъно и по-разнообразни подводни гледки могат да се радват само плажуващите в най-десния край на плажа (тази снимка) и в най-левия.
Дясната половина на плаж „Къмпинг Оазис“ е свободна зона. Зад нея има дюни, а зад дюните е къмпинг „Оазис“ с малкото останали бунгала. Преди да бъде построен курорта, площта зад цялата ивица беше къмпинг с бунгала и каравани.
Основното заведение за бързо обслужване е „Delete bar & Restaurant“.
Подробен видеообзор с дрон на плаж „Къмпинг Оазис“ и курорта „Оазис“.
Delete bar & Restaurant“ има оригинална кръгла форма и два басейна за своите клиенти. Познавачите на българските плажове знаят, че всичко „най“ се намира в Слънчев бряг, включително най-големите плажни заведения. Но дори и там няма и не съм виждал плажен бар с два басейна. С един има, но с два не. Така че по тази екстра заведението на плаж „Къмпинг Оазис“ превъзхожда дори тези на „Слънчев бряг“. Басейни има зад плажната ивица много, но те не са за външни лица. При бурно море и с малки деца наличието на басейн към бара е една доста сериозна екстра за външни посетители, стига да са клиенти на бара. На някои от снимките до „Delete bar & Restaurant“ се вижда друго голямо заведение с правоъгълна форма, но при последните бури и бедствия, то пострада и през 2024г. вече го нямаше.
Течението на Потурнашка река бележи средата на плаж „Къмпинг Оазис“.
Характерна особеност на плаж „Къмпинг Оазис“ е вливането на река Потурнашка, на която в края на темата са посветени няколко снимки и схеми. Именно заради вливането на реката геоморфоложкия тип на морския бряг е лиманен. По-точно беше лиманен до 2009 г., когато стана нерегламентирана корекция на речното корито. Преди да достигне морето Потурнашка река пълни едноименния язовир „Потурнашки“. Язовирът и реката биха били от полза на рибарите, а и на всички туристи, които в по-хладни дни могат да се разходят по поречието й и до язовир Потурнашки и там да ловят риба. .
Язовир „Потурнашки“ – спасителят на курорта „Оазис“.
Река Потурнашка е дълга общо 6,9 км., заедно с язовир Потурнашки, през който минава. От извора си до язовира реката е дълга 3,9 км., язовирът е дълъг 0,9 км., а след язовирната стена до вливането в морето реката се вие още 2,1 км. Изворът й е на надморска височина 300м. в местността Ильово сечище. Изворът на реката е точно на един километър североизточно от високият връх Голеш (433,9 м.). Потурнашка река заобикаля село Велика от юг и заедно със сезонните си притоци- пет на брой, се влива и пълни язовир Потурнашки, който е Общинска публична собственост на община Царево. Землищните граници между Царево и село Велика, а после между село Лозенец и Царево следват коритото на река Потурнашка.
Едноименният язовир Потурнашки е предпочитано място от рибари. Площта му е 145088 кв.м., т.е. малко над 145 декара. Интересното е, че площта на язовира попада в землищата на три населени места и се поделя както следва: 93203 кв.м. са към град Царево; 36359 кв.м. към село Велика; и 15526 кв.м. към село Лозенец. Разстоянието по права линия от язовирната стена до морския бряг на плаж „Къмпинг Оазис“ е 1460 метра. Повече статистически данни за язовира може да видите във филма. Също така уникални кадри и снимки от наводнението, сполетяло курорта, може да видите в този филм.
Лявата половина на плажа е платена зона, а пред нея може би е свободна. Информационната табела на плажа прави впечатление на красива и подробна, но всъщност на нея не са разчертани и обозначени платената и свободната зони и се налага човек да гадае. Ясно е, че където са нарисувани чадъри на схемата е платена зона, но дали пред чадърите е свободна зона не е ясно. В указанията на МТ към геодезическите фирми, които извършват мониторинг за спазване изискването свободната зона да е поне 50% от плажа, свободната зона се оцветява в жълто. Препоръчително е концесионерът да направи по-категорични и безспорни схеми на видовете зони и дюните и те да са надписани или номерирани и с легенда. Дюните са обозначени с големи табели, което не пречи на децата да се катерят по тях и да ги ползват за пързалка надолу.
Това е левият край на плаж „Къмпинг Оазис“. Вижда се пътеката, по която обитателите на вили в м. Тарфа могат да слязат директно в този край на плажа, без да заобикалят през Царевски път.
На ивицата има четири спасителни поста. По принцип задължение на спасителите е сутрин да обходят и с плуване да огледат под вода сектора, за който отговарят.
Плаж „Къмпинг Оазис“. До 2004 г. площта зад плажа беше къмпинг с бунгала и каравани. Днес съотношението курорт – къмпинг е променено. Виждат се на снимката долу вляво малкото бунгала, останали от някогашния огромен къмпинг „Оазис“. Това е повод да се прецени дали плажът трябва да се казва само „Оазис“, без „къмпинг“ отпред.
Укрепен бряг, удобни и красиви мостове над река Потурнашка.
РЗИ-Бургас твърди, че щом река Потурнашка е малко водно тяло, не си заслужава да бъде изследвано. Второто изречение обяснява какви видове терени има във водосборната площ на реката. И изведнъж в третото изречение, забравят за основната тема и почват да коментират съвсем друг риск от замърсяване, който представлява нелегални зауствания на канали в реката. А темата е за влиянието на наторяваните земеделски земи и ливади чрез гравитачен отток на нитрати, фосфор и азот в реката, а от нея в морето. Т.е. по съществото на темата не е написана нито дума. Арендатори на земеделска земя във водосбора на река Потурнашка торят, защото земята е с нисък бонитетен бал и ако не влагат нитрати, фосфор, селитра, азот, ако не пръскат с хербициди и пестициди, няма да има реколта. Но РЗИ- Бургас не иска да измерва, да изчислява и да прави таблици за земеделски площи във водосбора на река Потурнашка.
Успоредно на река Потурнашка, само на километър и половина северно тече дерето Хаджи Яни и се влива в „Централния плаж“ на Лозенец, разглеждан от РЗИ като зона за къпане 37. Това дере е четири пъти по-малко от река Потурнашка, но заради него на 19.08.2015г. РЗИ- Бургас затвори Централен плаж Лозенец и категоризира качеството на водите за 2015г. като лошо. А 2014 и 2016 година, т.е. година назад и година напред, пак заради това дере, качеството на морската вода беше категоризирано като задоволително. Така че логиката на РЗИ- Бургас „щом водното тяло е малко, няма да го изследваме“ е твърде погрешна. Защо? Защото не е важно колко е голямо водното тяло, а какво се случва покрай него и в него.
В доклада за река Свети Яни, която е в съседната зона 37 четем „Териториите, през които преминава- горски терени, ливади и обработваеми земи, преходни гори и блата, се явяват дифузни източници на замърсяване на водата в реката.“
Логичният въпрос е защо, ако две съседни реки, които текат успоредно на 1,5 км. една от друга и преминават през едни и същи терени, за едната река терените не се явяват, а за другата „се явяват дифузни източници на замърсяване“. А може би не само терените са виновни и може би трябва специалистите от РЗИ- Бургас да са малко по-честни и подробни в докладите си за зона за къпане 37.
Б/ Дъждовните канализации и дъждовните води.
Обсъждайки дъждовните води като източник на дифузно замърсяване в зона 38 „Къмпинг Оазис“ от РЗИ- Бургас пишат „Сама по себе си дъждовната вода не крие риск от замърсяване на водите за къпане.“. Обаче, в доклада за друга зона- зона 22 „Централен плаж“- Черноморец, повтарят същото, но със сериозна добавка „Сама по себе си тази вода не крие риск от замърсяване на водите за къпане при условие, че не е замърсена преди заустването“. От двата доклада разбираме, че ако дъждовната вода се стича в плаж „Къмпинг Оазис“, безусловно няма риск от замърсяване, обаче, ако се стича в „Централен плаж“- Черноморец, рискът не е безусловен.
3. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Къмпинг Оазис“.
Плаж „Къмпинг Оазис“ се намира на територията на две землища. Малка част (7,7 %) от северния край на плажа е в землището на село Лозенец, а цялата останала част (92,3 %) е в землището на град Царево. Землищната граница между Лозенец и Царево (с червена линия) минава по коритото на река Потурнашка, каквото е било то, преди изкуствено да бъде променено през 2009 г. Преди реката се е вливала в северния край на плажа. След незаконната интервенция с тежка пътно-строителна техника през януари 2009 година, коритото на реката е променено, за да може да се застрои по-голяма площ. Реката вече се влива през средата на плажа. Въпреки това землищната граница остава старата.
По-голямата част от курорта е в землището на село Лозенец, по-голямата част от плажа е в землището на град Царево.
За морски плаж „Къмпинг Оазис“ не е отреден поземлен имот, който да съвпада с реалните му граници и площ. Малката северна част от плажа, която е в землището на село Лозенец (PL.323), попада върху поземлен имот 44094.1.190, вид собственост – изключителна държавна; АИДС № 569; вид територия – защитена; НТП – крайбрежна плажна ивица; площ 4785 кв.м.
По-голямата южна част от плажа (PL.324) е в землището на град Царево и попада върху поземлен имот 48619.2.44, вид собственост – изключителна държавна; АИДС № 569; вид територия – защитена; НТП – крайбрежна плажна ивица; площ 58501кв.м; стар номер 1000001.
В стикера долу вдясно е показан само плажът, съставен от лозенецка част (PL.323) и царевска част (PL.324). Държавата разглежда плаж „Къмпинг Оазис“ не само като сбор от два съседни и отделни поземлени имота, но и като сбор от два съседни и отделни морски плажа. Наименованието, което е възприела държавата и за двата морски плажа (PL.323 и PL.324) е едно и също- „Къмпинг Оазис“.
Само морската акватория на плаж „Къмпинг Оазис“, но не и сушата, попада в защитена зона от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 с наименование „Ропотамо“, код BG0001001, тип на зоната- Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI / SCI / SAC). Вносител на предложението е „Сдружение за дива природа- Балкани“.
За плаж „Къмпинг Оазис“ на 05.12.2012 г. е приета от комисията по чл.18 от Наредба №1 специализирана карта със заглавие „Обект: Морски плаж №8- „Къмпинг Оазис“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. Картата обхваща и лозенецката и царевската част от плажа, като е показана землищната граница и са изписани идентификаторите на всички имоти, включително съседните на плажа.
х х х
На 12.05.2015 г. е приета от комисията по чл.18, ал.1 от Наредба №1 „Обединена специализирана карта на морските плажове и видовете дюни на морски плаж „Къмпинг Оазис“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. Очертани са зараждащи се дюни, бели дюни и сиви дюни.
х х х
Плаж „Къмпинг Оазис“ е отдаден за 20 години на концесия, влязла в сила на 06.04.2017 г. и изтичаща на 06.04.2037 г. В конкурса участва само един кандидат – „Оазис бийч“ ООД, със седалище Димитровград. В това състезание с един кон (друг не е посмял да участва) правят впечатление няколко неща. Първо – съществено занижената площ на плажа. Второ – ниската ставка роялти, с която кандидатът печели конкурса. Трето – услужливият анекс, подписан на 27.09.2021 г., с който се изменят правилата за налагане на глоби в полза на концесионера (чл.45 до чл.48). Представям анализ на договорите, само когато клаузите им прекалено се отклоняват от нормите за почтеност, в случая анексът от 2021 г., който е достатъчно възмутителен, за да почна да гледам всички документи, числа и параметри назад, още от самото обявяване на конкурса.
А/ Съществено занижена активна плажна площ (АПП) на плажа. Според Договора за концесия за услуга за морски плаж „Къмпинг Оазис“, сключен на 06.03.2017 г., общата площ на плажа е 58231 кв.м; активната плажна площ (пясък) е 45659 кв.м; пясъчни дюни 11564 кв.м; заливаеми площи 1008 кв.м; дължина на бреговата линия 511 метра. Прави впечатление, че общата и активната плажна площ (пясък) в договора са значително по-малки от реалните, които са съответно 65433 кв.м и 49106 кв.м. Във всички предшестващи държавни документи (Решение на МС №953/ 10.11.2016 г., Решение на МС №18/ 12.01.2017 г.) и накрая в самия договор за концесия е записано, че плажът попада върху два съседни парцела с номера 44094.1.190 и 48619.2.44. Общата им площ е 63286 кв.м. Според кадастралната и специализираната карта плажът е по-голям от двата парцела, защото границите на парцелите и плажа съвпадат откъм сушата, но откъм морето плажът „наддава“. Не случайно представям помощни схеми. Това е очевидно за всеки, освен за държавните органи. При положение, че плажът е по-голям от парцелите, няма как той да е 58231 кв.м, а те 63286 кв.м. Освен това има регистър на морските плажове, който сочи че плажът е с обща площ 65433 кв.м, а пясъкът (АПП) е 49106 кв.м. Странно защо нито Решенията на МС, нито договорът се позовава на регистъра на плажовете, за разлика от други договори за концесия и наем, които изрично се позовават и на регистъра на морските плажове. Данните в регистъра са категорични. Но и неизгодни за концесионера. Активната плажна площ (АПП), т.е. пясъчната площ, в квадратни метри е най-важната съставка във формулата за определяне „базата за изчисляване размера на концесионното плащане“. С други думи колкото е по-малко пясъкът, толкова по-малка е базата, т.е. сумата, върху която концесионерът трябва да плаща отчисления, умножена по предложената в офертата му ставка роялти. Разликата между реалната АПП (пясъчна площ) 49106 кв.м и вписаната в договора (45659 кв.м) е 3447 кв.м. Това прави 387 плажни места първоначален гратис за концесионера и щета за държавата. Тъй като предложената ставка роялти е повече от единица, гратисът става не 387, а 387 х 1,5 = 580 плажни места. Броят плажни места се изчислява върху АПП на плажа, при норматив 8 кв.м за един човек и коефициент на редукция 0,9 ( чл.13 от Методиката), като се закръгля към по-малкото цяло число.
Б/ Ниска ставка роялти 1,5. Според точка 11.1 от Решението на МС за откриване на процедурата (обн. ДВ, бр.90 от 15.11.2016 г.), размерът на минималното годишно концесионно плащане за плаж „Къмпинг Оазис“ е 32928 лв. без ДДС, върху което кандидатите предлагат ставка роялти. Тя не може да бъде по-малка от 0,88. При проведените по същото време още пет конкурса за концесия за подобни морски плажове, спечелилите кандидати предложиха средно три пъти по-висок размер на отчисленията от базата за изчисляване на размера на концесионното плащане (ставка роялти): за „Къмпинг Нестинарка“ – 4,35; за „Свети Влас-изток“- 4,45; за „Нов плаж Свети Влас“- 4,452. Тук единственият кандидат предложи ставка роялти 1,5.
В/ Анекс, според който концесионерът никога не може да бъде глобен. Тук са нужни няколко уводни пояснения. Процедурата по отдаване на концесия на плажа е започната на 10.11.2016 г. от редовно правителство с министър на туризма Николина Ангелкова, но е довършена от служебния министър на туризма Стела Балтова, която на 06.03.2017 г. подписва договора за концесия. За нея ще стане дума по-късно.
На 11.08.2018 г. е проведен геодезически мониторинг, който установява, че концесионерът е заделил само 43,98% вместо изискуемите 50% от АПП за свободно пажуващи и МТ му налага имуществена санкция в размер на 10000 лева. Концесионерът обжалва пред съд. На формално основание и заради допуснати многобройни процедурни нарушения от страна на МТ, с Решение по н.а.х.д. №148/ 2019 г. на Царевския районен съд санкцията е отменена. Вероятно съдебното дело е притеснило концесионера и се е отразило зле на психиката му, тъй като той предприема енергични действия, в резултат на които никога да не може да бъде глобен за каквото и да било нарушение в бъдеще. Концесионерът отправя писмено предложение до МТ за изменение на договора за концесия в частта му от чл.45 до чл.48, които регламентират процедурата по наказване и глобяване предложението му е входирано с №Т-92-00-699 / 06.08.2021 г.
Според Раздел ХІV от договора за концесия, озаглавен „Отговорности при неизпълнение задълженията по договора“ за всяко констатирано нарушение концесионерът дължи глоба (имуществена санкция) в размер на 5% от дължимото за годината концесионно плащане. Процедурата е ясна и стандартна. Представители на МТ установяват нарушенията с протокол и веднага теглят глобата от сметката на концесионера (банковата му гаранция).
При една проверка могат да се установят едновременно много на брой нарушения, като например: неспазване изискването за мин. 50% от АПП да е за свободно плажуващи; липса на указателни табели за разположението на свободните и платените зони и за цените на плажните принадлежности; надвишаване площта на заведенията за бързо обслужване; надвишаване площта на масите и столовете пред заведенията; поставяне на преместваеми обекти в нарушение на схемата за разполагане; липса на нужния брой спасители; липса на медицински пункт; отсъствие на медицинско лице в медицинския пункт; необорудван спасителен пост; необорудван медицински пункт; липса на течаща вода на душовите площадки; липса на душове; заключени и недостъпни тоалетни или липса на такива; необезопасяване на прилежащата акватория с буйове и шамандури; обособяване на водни коридори без да са съгласувани с ИА „Морска администрация“; по-високи цени на плажните принадлежности от максимално допустимите според договора; допускане на незаконно строителство; и много други.
Това означава, че с едно идване и една проверка, концесионерът може да бъде санкциониран с 60000 лева и повече още в същия ден. После да си обжалва пред съда, както всички други. А може направо да му прекратят концесията и да го изгонят. Това са доста сериозни притеснения за един концесионер и въпросният предлага на министъра на туризма да се подпишат следните изменения в договора за концесия. Вместо Министерството на туризма да констатира и глобява веднага, както е по договор, предложените изменения предвиждат следното. Министерството на туризма първо констатира, че има нарушения на плажа. После пише писмо до концесионера какви са видовете нарушения и го поканва в тридневен срок да ги отстрани. След това праща писмото и писмото пътува до концесионера. Още по-после изчаква от датата на получаването на писмото да минат три дни. Най-после пак идва на плажа на втора проверка и ако нарушенията не са отстранени, едва тогава си търси неустойката (вж. НКР → партида D-000729 → Допълнително споразумение към договор за концесия).
За да илюстрирам какво означават на практика тези изменения, ще дам следните два примера с концесионера, а след това един с нашето ежедневие, като обикновени граждани и водачи на МПС.
При внезапна проверка МТ установява, че вместо задължителните четири спасителни поста с по двама спасители, няма нито един спасителен пост и нито един спасител на плажа. Какво следва? Вместо незабавно да прекрати концесията и да отстрани концесионера, министърът на туризма трябва да го уведоми с писмо, че няма спасители и да му даде три дневен срок от датата на получаване на писмото да отстрани тази нередност. А през това време туристите могат да се давят, както намерят за добре. Втори пример. МТ установява се, че 100% от площта на плажа е платена зона с чадъри и шезлонги. Следва пак същото – писмо до концесионера, даване на тридневен срок да се освободи половината плажна ивица от чадъри и шезлонги, втора проверка на плажа, дали това е направено и т.н.
Сега да видим как тези правила биха се прилагали в живота на обикновения гражданин. Служител на Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР (КАТ) спира за проверка водач и установява, че той управлява без да е минал технически преглед на МПС-то и без то да има застраховка „Гражданска отговорност“. Според правилата на концесионера, вместо да глоби водача, КАТ му праща писмо и му дава тридневен срок от получаване на писмото да мине технически преглед и да направи застраховка и едва тогава, ако не е извършил тези действия го глобява. И още един пример, който ще доведа до абсурд, за да стане ясно какво представляват измененията в концесионния договор. Служител на КАТ установява при проверка, че водач управлява пиян МПС. Според новите правила, важащи за концесионера, КАТ пише писмо на водача и му дава тридневен срок да спре да управлява пиян и едва след това, го глобява, ако продължава да управлява пиян МПС. Такова би било действието на Допълнителното споразумение към договора за концесия, приложено в една друга сфера на живота.
Договорът за концесия на плаж „Къмпинг Оазис“ е подписан на 06 март 2017 г. от служебния министър на туризма Стела Балтова, който пост тя заема от 27 януари 2017 г. до 21 май 2017 г. След нея се сменят двама министри – Николина Ангелкова и Марияна Николова. След четири години отново служебен министър на туризма е Стела Балтова от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г. и точно тогава концесионерът се сеща да поиска да бъдат подписани тези безумни от юридическа гледна точка изменения в договора за концесия. И Стела Балтова ги подписва на 27.09.2021 г. под формата на Допълнително споразумение към договора за концесия. Така на практика концесионерът остава безнаказан за целия оставащ срок на договора, т.е. чак до 06.04.2037 г., каквито и безобразия да прави. Това допълнително споразумение Правният отдел на Министерството на туризма може да го сложи в златна рамка до снимката на министърката, защото в него е обективирана странната любов между концесионера и министър Стела Балтова. А може и да е случайност. Не познавам нито единия, нито другия.
До 2037 г. концесионерът на плаж „Къмпинг Оазис“ трябва да отдава чадър за 6 лева. При този темп на инфлация след три години може да се окаже неизгодно. Дали тогава поредният министър на туризма ще подпише анекс, с който погазва драстично договора за концесия и чадърът да стане 60 лева ?
4. Какво направиха с Потурнашка река и с какво поливат розите там.
Всички предумишлено планирани мерзости се творят в почивните дни, когато държавната администрация, съд и прокуратура са в извън работно време, а обикновените хора също почиват. Особено променянето коритото на река, съпроводено с унищожаване на дюни и заграбване на изключителна държавна собственост, каквато е морският плаж. Коритото на река Потурнашка беше променено в края на 2008 и началото на 2009 г. точно за две седмици.
До 2009 г. река Потурнашка последните 450 метра тече почти успоредно на морето по синята линия на схемата и се влива чак при скалите на м. Тарфа. При това положение по левия бряг на реката, нагоре в посока сушата може би би могло да се строи, но надолу в посока морето не, защото в ниското, т.е. към морето, се събират подпочвените води. А също така наклонът насочва всички бъдещи разливи на реката към сградите, които биха се построили по десния й бряг – на схемата в жълтата фигура. Обаче „инвеститорът“ с рождественско-новогодишен ентусиазъм по Коледа на 2008 и началото на 2009 година промени коритото на река Потурнашка по червената линия, за да може да построи и напечели 5 милиона евро повече в жълтата фигура. Спрямо жълтата фигура бившият десен бряг на реката вече стана ляв и практически може да се строи. Преди строежа теренът в жълто беше облесени дюни, но дюните със закон бяха присъединени към плажа по-късно, а картографирането им приключи през 2015г., когато дърветата и растителността бяха изсечени, а апартаментните комплекси и басейни построени. Всъщност няма държавен орган, който да е разрешил на фирмата да променя коритото на реката. На долната схема историческото, официално и реално корито на реката е със синя линия и то се явява по закон междуселищна кадастрална граница. Новото от 2009 г. корито (течение) на реката е нанесено с червена линия на схемата. Не само, че частна фирма променя репер на междуселищната кадастрална граница Лозенец – Царево, какъвто репер се явява коритото на реката, ами я бетонира отгоре 130 метра от Царевски път до задната граница на плажа (правата червена отсечка), като я прави подземна, не от грижа за реката, а за да построи отгоре паркинг.
Незаконно промененото корито на река Потурнашка е по червената линия.
Парцелите, цитирани по-горе, реално представляваха облесени и сиви дюни и в днешно време строителството щеше да е абсолютно забранено, без значение къде тече и се влива река Потурнашка. Макар че към дните на злодеянието ЗУЧК беше в сила, не беше завършило картографирането дори на плажовете. Въобще не беше започнало картографирането на пясъчните дюни, което стана чак през 2015 г. Както по-напред беше уточнено, плажът беше картографиран на 05 декември 2012 г., а дюните чак на 12 май 2015 г., когато парцелите в жълтия сектор вече бяха застроени и бетонирани.
Частен паркинг и чадъри на басейн върху бетонираното корито на реката.
Случилото се от Коледа 2008 г. до 09 януари 2009 г., може да се обобщи с доклада на РИОСВ-Бургас. „Проверката установи прокопаване на дюните и отвеждане водите на реката до морето, като е налице и навлизане в съседен имот – изключителна държавна собственост (плажна ивица). Засипано е естественото корито на реката. РИОСВ-Бургас не е съгласувала проект за така извършената корекция.“
След като РИОСВ не е съгласувала проект за изменение коритото на реката, кой орган тогава в рамките на компетентността си е съгласувал, разрешил, позволил, одобрил и пр. строителната фирма да променя коритото на река Потурнашка и да покрие с бетонна плоча реката от шосейния мост при Царевски път до границата с плажа?
След 130 метра под бетонен покров, най-после реката вижда слънце.
След медийния шум и симулираната административна тупурдия не последва връщане на реката в старото й русло, т.е. там, където трябва да бъде по документи и по кадастрална карта. Виновникът – строителната фирма, получи смешна глоба по ЗООС.
В България има изобилие от контролни органи с припокриващи се функции, които не си вършат работата. С един плаж се занимават удивителен брой министерства и ведомства. Границите, площта и предназначението на терените ги определя МРРБ, чрез АГКК. Ако през плажа тече река, с нея се занимава МОСВ чрез Басейнова дирекция Черноморски регион (БДЧР). С дюните се занимава пак МОСВ, но чрез друг свой орган – РИОСВ. С отдаването на плажа на концесия се занимават Министерския съвет и Министерството на туризма. С чистотата на морската вода и тази на реките се занимава МЗ чрез териториалните поделения на РЗИ. Крайният резултат е предсказуем и отдавна обобщен от народа с пословицата „Много баби – хилаво дете“. Без отново да цитирам номера на административни дела и съдебни решения, ще разкажа една случка от взаимоотношенията на курорта „Оазис“ с река Потурнашка. Преди години БДЧР глоби фирмата, обслужваща един от затворените комплекси в курорта, защото по сигнал на граждани проверката установила, че през юли и август реката е забентвана с чували пясък при шосейния мост, а въпросният комплекс за по-евтино с потапна помпа черпи вода и напоява розите и райграса с малкото речна вода, която се събира в бента. Фирмата обжалвала и пред съда твърдяла, че не тя е забентвала подмостието на Царевски път, а самата река била донесла и натъркаляла гравитачно чувалите надолу, а те се спрели в моста и се били натрупали точно там. Съдът не повярвал на тази защитна теза, защото чувалите били доста добре подредени и по обвинението, че фирмата е намалила проводимостта на речното корито глобата е оставена в сила. Другото нарушение било, че без или със забентване, комплексът черпи вода от реката без да плати на Басейнова дирекция. Ето с такива дребнотемия органите и съдът могат да се занимават твърде задълбочено, но с генералното променяне и бетониране коритото на реката – не, което доказва, че колкото по-нагло и безскрупулно е нарушението, толкова е по-голяма вероятността то да остане ненаказано.
Уникални кадри и снимки два часа след наводнението на курорта.
На 5 септември 2023 г. река Потурнашка търкаляше 300 килограмови камъни като плюшени играчки, което може би означава, че се е разсърдила и помни. За съжаление тогава много хора, коли, апартаменти, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и бизнеси пострадаха. Туристите изравяха чинии, вилици, лъжици и солници от пясъка. Дано с това курортът да е изкупил вината си пред природата и река Потурнашка.
