Плаж за природосъобразен туризъм „Къмпинг Корал“.

Плаж „Къмпинг Корал“.

Статистически данни за плаж „Къмпинг Корал“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Къмпинг Корал“.

Плажът е далеч северно от село Лозенец. Разстоянието от центъра на Лозенец до близкия, т.е. до южния край на плажа е 1650 метра. Обаче при сканиране на QR-кода ще видите маршрута от Лозенец до централната част на плажа, т.е. до по-далечна част. От „Т“-образното кръстовище, което е в центъра на Лозенец завивате наляво по ул.“Георги Кондолов“ и шофирате по нея все направо. Преминавате по моста над река Хаджи Яни, който бележи края на селото. От моста продължавате да следвате извивките на пътя още 1050 метра и ще видите разширение за паркиране, а най-вероятно и вече спрели коли. Този вътрешен път се нарича „Старият път за Китен“ и е разбит и лош, но друг няма. От мястото, където ще паркирате имате да вървите пеша до плажа още 200 метра или общо с кола и пеша пътят е дълг 1900 метра и отнема 15 минути.

default

Схема за достигане до плаж „Къмпинг Корал“.

Къде е и какво представлява мостът над река Хаджи Яни има снимки  и видеоуказания в темата за плаж „Мечата дупка“. Мостът е сравнително голям и не може да се сбърка. Под него винаги има вода, макар и застояла.Ако искате да плажувате в близкия до Лозенец край на плажа има два варианта за пристигане с кола и паркиране, като лично аз предпочитам да подходя откъм високото плато на местността Рибарницата.  Маршрутът е същият, като за плаж „Мечата дупка“, но трябва да продължите малко по-нагоре към комплекса „Лозенец Вип хоумс“. Кара се по късата асфалтова алея зад комплекса. Тя е тупик, но от края й се преминава наляво и след още 200 метра по утъпкан черен път може да се слезе съвсем близо до десния край на плаж „Къмпинг Корал“. Там се влива дере. Последните метри от черния път, паркиралите коли и дерето се виждат на следващите снимки. Възможно е при пълноводие на това безименно дере, което тече и се влива в морето в десния край на плажа, напредването към средата на плажа да е съпроводено с нагазване и пресичане на устието му. На следващата снимка, се вижда дерето като пълноводна река, а на другата е напълно пресъхнало. За пристигане и паркиране до десния край на плажа трябва да ползвате маршрута в темата за плаж „Мечата дупка“, като го удължите, както е  описано тук.

Долу вляво е комплексът „Лозенец Вип хоумс“, зад който се кара. Вижда се и черният път до десния край на плаж „Къмпинг Корал“.

При сканиране ще видите маршрута с кола от центъра на село Лозенец до централната част на плаж „Къмпинг Корал“. Пътят е разбит и лош.

Това е десният край на плаж „Къмпинг Корал“. В горната част на снимката е високото плато на местността Рибарницата, където може да паркирате, а може и да се спуснете с колата в ниската част на 15 метра от устието на дерето и до самия плаж.

Напълно пресъхнало дере на 16 август 2020г.

Плаж „Къмпинг Корал“, сниман от местността Рибарницата. Виждат се паркирали коли долу в ниската част, до устието на дерето и до самия плаж. Пълноводно дере на 08 септември 2023г. в десния край на плажа.

Плаж „Къмпинг Корал“ в цялост  с ясни граници от двете му страни. От ляво е скалистото възвишение, застроено с бунгалата на „Къмпинг Юг“. От дясно е подобната на рог скала, от другата страна на която е заливът Мечата дупка, в който са живели тюлени преди 80 години.

2. Плажът.

Плаж „Къмпинг Корал“, с наименование според ЗУЧК само „Корал“, е един от трите плажа в България, който е с особен статут, а именно по чл.7, ал.9 „плаж за природосъобразен туризъм“. По Южното Черноморие е само той. Другите два плажа „Иракли“ и „Бяла-Карадере“ са северно от Балкана. Според §1, т.9 от ДР на ЗУЧК „Морски плаж за природосъобразен туризъм“ е морски плаж, който с оглед на естествените природни дадености е необходимо да бъде съхранен чрез опазване на биологичното разнообразие и на екосистемите при разумно използване на природните ресурси и върху чиято територия не се извършва стопанска дейност“. С други думи плажът не може да бъде отдаван под наем и на концесия, на него не може да бъдат разполагани преместваеми обекти, като заведения за бързо обслужване и съоръжения за спортно-развлекателна дейност. Не могат да бъдат изграждани подземни проводи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. На практика на ивицата могат да бъдат разполагани само вишки на спасителите, като за осигуряването на водно спасяване отговаря областният управител на област Бургас. Доколкото ми е известно години наред държавата не осигурява спасители и с тази дейност се нагърбват доброволци. Почитателите на този плаж споменават името на фронтмена на група Ревю Васил Гюров, който е спасил много хора. Вероятно пропускам други имена, за което моля да бъда извинен.

х х х

Плаж „Къмпинг Корал“ е със североизточна експозиция и често има големи вълни и вятър. Вълните и вятърът радват не толкова плажуващите, колкото уйнд и кайт-сърфистите.

Пясъчната ивица на „Къмпинг Корал“ е много дълга и обширна. Има доста голям наклон, благодарение на което дори при големи вълни остава суха и не се залива. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно-кварцов, с карбонатно съдържание 42% и съдържание на тежки минерали 18 % (1-437).

Прекрасен фин пясък на плаж „Къмпинг Корал“.

Снимка на плаж „Къмпинг Корал“, направена от левия край на плаж „Къмпинг Юг“, на която добре се вижда значителния наклон на ивицата.

Плаж „Къмпинг Корал“ и плаж „Къмпинг Юг“ образуват една обща плажна ивица, но условно тя е разделена на два плажа с различен статут. Както посочих плаж „Къмпинг Корал“ е за природосъобразен туризъм и на него освен плажуване и водно спасяване, никакви други дейности не са разрешени. Докато плаж „Къмпинг Юг“ е с концесионер, бунгала, хотели и супермаркети зад ивицата и предлага всички видове плажни услуги и развлечения. Ето я дългата опъната като по конец обща плажна ивица на „Къмпинг Корал“ и „Къмпинг Юг“.

Това е общата ивица на плажовете „Къмпинг Юг“- пред застроената част и „Къмпинг Корал“- пред незастроената част.

Лявата половина от плаж „Къмпинг Корал“ с отчетливо видимата граница- бунгалата на „Къмпинг Юг“.

Снимковият обзор на плаж „Къмпинг Корал“ започва отляво надясно.

От другата страна на тази скала е плаж „Къмпинг Юг“.

Лявата граница на плаж „Къмпинг Корал“.

От всички 17 плажа на Лозенец само 2 нямат зад ивицата високи скали, а дюни. Единият е „Къмпинг Корал“. Любителите на скали могат да се радват на  завет и магмени скални породи само в двата края на плажа- тук в най-левия край и в най-десния, където се разполагат предимно нудисти. Около скаличките в най-левия край на плажа не е подходящо за нудисти, защото има много семейства с деца, които дори обитават легловата база на „Къмпинг Юг“, но предпочитат да се къпят на плаж „Къмпинг Корал“. Нудисти се разполагат почти по цялата дължина на плаж „Къмпинг Корал“, но малко по-навътре към дюните.

Левият (северният) край на плаж „Къмпинг Корал“.

Това е лявата половина на плаж „Къмпинг Корал“. Зад нея има широколистна гора, която се води облесени дюни.

Плаж „Къмпинг Корал“ с масивите от сиви и облесени дюни зад ивицата за плажуване. Ако и облесените дюни се включат в площта на плажа, той е най-големият по обща площ в цялата Община Царево, а не само за Лозенец.

Заради засегнати интереси, свързани с дюните зад плажа, се налага да хвърля светлина по този въпрос. Всички под плаж разбираме ивицата за разполагане на плажни принадлежности, но според измененията на ЗУЧК от 2013г. вече не е така, в смисъл, че дюните зад плажа станаха и те плаж с всички произтичащи от това важни последици, особено тези свързани с ограниченията на правото на собственост върху парцелите, когато в тях има дюни. В член 18, ал.1 от Конституцията изрично е записано, че крайбрежната плажна ивица, т.е. плажът, е изключителна държавна собственост. Но след като законът обяви през 2013г., че вече и дюните са плаж без значение от вида им, какво става по-нататък с правата на частните собственици на парцели, в които специалистите намериха дюни. Какво могат да правят на тези парцели? А също какво става с къмпингуващите в каравани и палатки в горичката зад плажа, която се оказа, че е облесени дюни. А също така опъваха палатки и по дюните с храсти и треви, т.е. върху сиви дюни. Тук има два предварителни въпроса за изясняване.

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС. Дюните според закона са четири вида. От тях не може да се плажува и да се разполагат постелки, чадъри, тенти и палатки на три от четирите вида. Четвъртият вид дюни не се ползва със защита и върху този вид дюни може да се плажува, това са т.нар. зараждащи се подвижни дюни.

От защитените три вида дюни, най-разпознаваемият вид дюни, при условие, че отдолу има пясъци, са облесените дюни, защото те на външен вид са гора с дървета. Другият защитен и лесно разпознаваем вид са неподвижните дюни с тревна растителност, наричани още сиви дюни. Характерно за сивите дюни е почти плътното им покритие с псафитни (пясъколюбиви) растения и храсти, а също много характерен белег са сивите мъхове и лишеите. Точно мъховете и лишеите отличават сивите дюни от третия защитен вид подвижните бели дюни, които също имат растителност, предимно от житни треви.

Стръковете с житни треви бележат т.нар. зараждащи се подвижни дюни. Поглед към централната част на плаж „Къмпинг Корал“. Преди години тя беше с много плажуващи. След като Министерството против туризма от 2017-та до 2020г. проведе кампания срещу къмпингуващите с полиция, среднощни обиски, арести и глоби, тази част на плажа вече е най-рядко населената.

Ще се опитам историята с дюните, къмпингуването, ограниченията на частната собственост върху парцелите с дюни и несъстоялото се мащабно строителство да върви едновременно с обзора на плажа. Може и да се получи. Ето още една снимка, която показва едновременно третия вид защитени дюни подвижни бели дюни и този път дясната половина на плажа.

Поглед към десния край на плаж „Къмпинг Корал“. На преден план пак подвижни бели дюни- стръковете суха трева.

Тези три вида дюни винаги са разположени зад плажа. Уточнявам това, защото местните хора не са съгласни, че гората и храстите зад плажа и те са плаж. Тук мога да кажа, че напълно ги разбирам относно облесените дюни, т.е. гората, израсла върху пясъци. Няма как една гора да бъде „крайбрежна плажна ивица“ по смисъла на чл.18, ал.1 от Конституцията и на това основание да стане един ден изключителна държавна собственост, дори да е израснала на пясъци. Гората с хубавата горска сянка не е морски плаж. С други думи обявяването на гъсти сенчести гори за плаж е същото изнасилване на правото, каквото е тълкуването на онзи конституционен текст, който гласи, че гражданите имат право на социално осигуряване, но думите имат право означавали, че имат задължение да внасят осигуровки. Пише „имат право“, но трябва да се чете „имат задължение“.

ВТОРИЯТ ВЪПРОС. Конфликтите по повод на дюните започнаха през 2013г. чрез добавянето към чл.6, ал.2 от ЗУЧК на едно на пръв поглед невинно изречение: „Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.“ Употребен е възвратният глагол „се включват“, т.е. пясъчните дюни сами се включват. Ясно е, че те сами не могат да се включат в територията на плажа. Някой трябва да ги включи. Неяснотата по въпроса кой и как ще ги включи беше отстранена чрез приемането на редица нови текстове в закони и наредби, които няма да изброявам, за да не утежнявам изложението. И ето така превръщането на дюните в плаж стана в три стъпки. Първа стъпка: комисия, съставена от фитоценолози и брегови геоморфолози, реши кои площи зад плажовете са заети с дюни и какъв е видът им. Втора стъпка: въз основа на заключението им частни картографски фирми и сдружения изготвиха нови специализирани карти на всички плажове, зад които има дюни. Защо нови карти. Защото първото масово картографиране на плажовете приключи през 2012г. и бяха приети картите на 308 морски плажа в цяла България с чистата им площ, без каквито и да било дюни зад тях. От 2015г. започна втората вълна за масово картографиране на плажовете, като вече картите се наричаха „обединени специализирани карти на морски плаж и видовете дюни“. От всички 308 плажа 96 се сдобиха с нови карти, като в площта им бяха прибавени и дюните зад ивицата за плажуване. Под „дюните“ се разбира само тези 3 от общо 4 вида дюни, които са защитени. Защо само 96 плажа имаха нови карти ? Защото само зад тях комисията от учени-специалисти установи, че има поне един от трите вида защитени дюни: облесени, неподвижни сиви и подвижни бели.  

Това е плаж „Къмпинг Корал“ според втората обединена специализирана карта на морски плаж и видовете дюни от 2015г. Очертани са секторите с видовете дюни.

Третата стъпка е приемането на новите обединени карти на морски плаж и видове дюни. Законът не поставя като условие за приобщаването на дюните към територията на плажа те да са в парцел, който е общинска или държавна собственост. Без значение в чий имот се намират дюните, те стават неразделна част от „територията на плажа“ от датата, на която комисията по член 18, ал.1 от Наредба №1 е приела с протокол обединената специализирана карта на конкретния плаж и дюните зад него. А територията на плажа какъв вид собственост беше? Изключителна държавна.

            Несъгласието си с приобщаването на облесените дюни (гори зад плажа) ще илюстрирам нагледно и обясня в хода на обзора на плажа. Точно през средата на плажа се влива в морето дере, което има отток само след дъжд.

Това малко дере обира дъждовните води от обратния склон на плажа и от гората над лявата му половина. При Стария път за Китен гората е с надморска височина 10 метра и има естествен наклон към дерето.

Според бреговата геоморфология морските плажове биват с пълен и непълен профил. С пълен профил е плаж, който представлява пясъчен вал с наклон към морето в предната част и наклон към сушата в задната част. Тази научна аксиома означава в конкретния случай с плаж „Къмпинг Корал“, че дерето и влажната зона бележат задната граница на плажа. Включването „в територията на плажа“ на площи отвъд задния склон на пясъчния вал противоречи на основни научни постулати на геоморфологията, без значение дали в площите зад вала има дюни и какъв вид са. Особено включването на сенчеста гора с 20 метрови дървета, ако ще да е израсла върху пясъци.

Централното дере, което дели плаж „Къмпинг Корал“ на лява и дясна част, е с отток след обилните дъждове от 04-05 септември 2023г.

Според някои юристи обявяването на дюни за плаж е вид незаконна национализация на собственост. Няма да се съгласявам с това становище или да го отхвърлям, не само поради нулевото значение на мнението ми. Има  десетилетно противоборството между интересите на едрия строителен капитал, къмпингуващите, еколозите и частните собственици на парцели зад плажа. Държавата реши казуса по такъв начин, че загубиха всички. Но за това малко по-нататък. Да видим как изглежда другата половина на плажа.

Централното дере на плаж „Къмпинг Корал“ с отток.

В централната част на снимката личи естуарът (фунията) на централното дере дори когато е без отток.

Дясната половина на плаж „Къмпинг Корал“.

Дясната половина на плаж „Къмпинг Корал“.

Плаж „Къмпинг Корал“ освен с девствена природа и кристална вода е известен с това, че е любимо място на хиляди българи за къмпингуване под звездите. Там се радваха на природата обикновени хора, семейства с деца, младежки компании, влюбени двойки, доста чужденци и не на последно място много видни представители на науката, изкуството, музиката, спорта, казано с две думи артистичният, интелектуалният и природозащитен елит на България. Плажът имаше свободен дух и традиции градени с десетилетия. Вечер се четяха стихове, пееха се песни. Поддържаше се абсолютна чистота и ред на плажа и около него.

Култовият плаж „Къмпинг Корал“.

В десния край на плажа се влива в морето доста по-дълго и с по-голям дебит дере, от централното дере. Твърдият му отток се състои освен от пясък и от едри, обли камъни. Ето защо в тази част на плажа морското дъно може да бъде първоначално от едри обли сиви камъни. Зависи от временния твърд отток на дерето и от посоката на вълните. Дерето е дълго 2200 метра и най-високата точна на водосбора му, т.е. началото на дерето, е на 55 м.н.в. до местността Габъра. Дерето тече успоредно на река Хаджи Яни и е почти толкова дълго, колкото река Хаджи Яни.

Десният край на плаж „Къмпинг Корал“ и дерето с отток от пясък, дънери  и сиви камъни.

По-голямото от двете дерета, които текат през плажа е в десния му край.

Както в левия край, така и тук в десния край на плажа има малко скалички за „гръб“ на плажната ивица. Скаличките са след като се завие под прав ъгъл спрямо основната пясъчна ивица. Ивицата става тясна, предимно камениста и зад нея има скалист бряг, висок от 12 до16 метра. Отгоре е местността Рибарницата, която е плато. Най-накрая на стесняващата се камениста ивица има малък пясъчен сектор с кристални плитчини за къпане и красиви скални форми, запазена територия за нудисти. За тези, които за пръв път са на плажа, ориентир къде е този пясъчен сектор е един голям бял кръст, който се вижда от километри. Местенцето е под кръста.

За търсещите усамотение, разнообразно морско дъно и равномерен загар е подходяща най-далечната южна точка на плаж „Къмпинг Корал“.

Кристални топли пясъчни плитчини в най-южния край на плаж „Къмпинг Корал“.

и красиви вулканични скали.

Така изглежда плаж „Къмпинг Корал“, гледан от малкия, отдалечен пясъчен сектор за нудисти в най-южния край, близо до Скалата на Митко Воев.

В горния десен ъгъл на снимката се вижда извивката, която прави плажната ивица и скалистият нос, където завършва плаж „Къмпинг Корал“. Там, почти накрая е малкият пясъчен сектор от предните снимки. Тук е като малко светло петънце.

Скалата на Митко Воев- фронтмен и основател на култовата група Нова Генерация, бас-китарист, вокалист, езотеричен поет- мистик, чийто стихове и послания предстои да тълкуваме и осмисляме. Да си спомним с почит за Митко Воев (Димитър Воев 21.05.1965г. – 05.09.1992г.)

Плаж „Къмпинг Корал“ е един от култовите плажове на България. След като е обявен за плаж за природосъобразен туризъм, е излишно да обяснявам колко е хубав, разнообразен и пр. Трябва да го посетите и да плажувате. Обстановката е демократична. Децата играят на воля, възрастните също, има и нудисти има и обикновени плажовници-текстилци, има и приютени в малки палатки на ивицата. Разрешено е за домашни любимци, защото не е забранено, а не е забранено, защото плажът е неохраняем, без наемател или концесионер.

Домашен любимец в морето.

И делфин в морето.

Една от често срещаните атракции за плажуващите са кайт-сърфистите и уйнд-сърфистите. При силен вятър се носят по вълните със скорост 70-80 км.ч., а може би и по-голяма. Някои от тях се издигат във въздуха и имат летежна фаза по над 100 метра. Не ми омръзва да ги гледам и да им се възхищавам. Един си загуби дъската, докато летеше във въздуха, видях я как падна в морето.

Друга голяма атракция са делфините- в група или единично. На  16 август 2020г. група от 4 делфина в продължение на половин час претърсва дъното за риба пред южната (дясната ) част на плаж „Къмпинг Корал“. Бяха много близо до брега. Всички хора на плажа спряхме да правим каквото и да било и им се радвахме. Повечето станаха прави на крака, за да виждат по-добре. Децата викаха и ги сочеха, когато се покажеха над водата. Направих десетки снимки, но много трудно успявах да хвана малката част от тялото с гръбната перка, която за секунда се показва над водата, защото нито знам кога, нито къде ще реши да поеме въздух този красив, рядко срещан бозайник. Дано успеем да опазим поне делфините. Тюлените не успяхме.

х х х

Връщайки се на жестоката борба на интереси, може да обобщим крайния резултат към 2024г. Победиха съюзниците, т.е. къмпингуващите и еколозите. Собствениците на парцели са някъде на никъде. Строителната мафия загуби категорично. А тя е свикнала да трупа милиарди на гърба на красивата ни природа и да я узурпира. С последните изменения на ЗУЧК се забранява строителството в зоната от 500 метра зад плажовете за природосъобразен туризъм, измежду които е „Къмпинг Корал“. Подобно законодателно решение очевидно е „ad hoc“, но е много по-приемливо от това на еколозите да увеличават „територията на плажа“ с широколистната гора зад него, с очевидната цел покрай границата на плажа и границата на охранителна зона „А“ да се изтегли навътре към сушата. Отивам да плажувам в гората. Така не може.

            Победата на свободно къмпингуващите ми изглежда пирова, защото набутаните в плажа три пояса защитени дюни вече имат статут на свещена индийска крава и хората освен да се снимат по пътеките между тях, друго, не че не могат, но нямат право да правят. А преди организирано къмпингуваха в облесените дюни и връзваха хамаци на дърветата, а между сивите дюни опъваха палатки. На дюните нищо не им ставаше, а напротив в годините растяха не само по площ, но и по категория, като от ембрионални ставаха бели, от бели сиви, а от сиви облесени. В България къмпингуването върху защитени дюни е административно нарушение. В Гърция въобще свободното къмпингуване е престъпление, за което се лежи. Това, че някой е по-зле от нас, винаги ни е успокоявало, даже радвало. За момента усещането е, че в България не сме хванати съвсем за гушата, а някъде около. По-скоро три педи по-надолу.

С риск да попадна в черния списък, а не трябва, ще отбележа, че опитите на природозащитни организации да дадат защитен статут и на ембрионалните дюни са прекалени. И без това заради намаляващото население плажовете обрастват и с времето се дюнифицират. Тази дума аз я измислих и е вярна. Еколозите не обикалят като мен по 80 различни плажа годишно и не виждат как плажовете обрастват. Ако и ембрионалните дюни оградим и пазим със закон, след време по-слабо посещаваните плажове, които не се утъпкват редовно, ще бъдат с ивица не по-широка от 10 метра, т.е. колкото е зоната на заплеска.

            В един американски университет кандидат-студентите били приемани с тест. В теста имало въпрос с подвъпрос „Кой спечели Втората световна война? А кой остана на второ място?“ Подобен високоинтелигентен подвъпрос може да зададем и ние. Кой остана на второ място в тази двадесетгодишна война за плаж „Къмпинг Корал“ с участието на министерства, общини, кметове, депутати, прокуратура, разлютена полиция, граждани, експерти, международни строителни картели, наши фирми, сдружения с нестопанска цел, екоорганизации, собственици на парцели, свободно къмпингуващи, обикновени туристи, лобисти, съдилища и медии?

            В печалната роля на Вермахта и носители на сребърен медал от войната са собствениците на парцели зад плаж „Къмпинг Корал“, без значение дали има дюни или не в площта им. Дългогодишният кмет на Община Царево, управлявал три мандата чак до 2023г., по повод действията на еколозите беше възкликнал: „Един ден се събуждаш и се оказва, че имотът ти е в резерват“. Аз никак не му симпатизирам, защото бях готов да заложа години от живота си, че няма да разреши да се изсече боровата горичка на южния бряг на залива Арапя, понеже самият той е лесовъд по образование. Но разреши и боровата горичка я няма, а на нейно място има вили по един милион бройката. Май това е съвсем различна тема. В случая с „резервата“ ще се съглася с бившия общински кмет, който защитаваше интересите на гласоподавателите си, без да съзнава, че всъщност защитава Конституцията- нали е само лесовъд, не юрист.

            По стария закон собствениците на парцели зад плажа нямаха право да  ги ограждат с плътни огради, а сега, по новия закон, с каквито и да било. Не могат и да ги застроят. Към 2024г. нотариалния акт за парцела могат само да го ламинират и сложат в сребърна (като медала) рамка на стената, за друго не става. В същото време буржоазната ни Конституция обяснява, че думата собственост се пише с главна буква.

Справедливостта изисква следното, което предлагам като независим и незаинтересован свидетел на тези кални борби. Незабавно трябва да се създаде специален паричен фонд и реституираните собствениците на парцели, в които има дюни, да бъдат богато обезщетени и още в техния живот да могат да устроят децата си или да похарчат парите както намерят за добре. Всяко забавяне е погазване правото на собственост и Конституцията. В това начинание призовавам еколозите да впрегнат цялата си лобистка мощ, каквато имат в излишък, тъй като и хората са важни. И за да могат да спят спокойно и да заспиват на 15-та минута, след като легнат. Защото не може да постигаш целите си като вредиш на другите и ги смяташ за прости селяни.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Къмпинг Корал“.

В границите на морски плаж „Къмпинг Корал“ с дюните зад него попадат напълно 9 и частично 11 поземлени имота (парцела). На тази пояснителна схема площта на плажа е в жълто, а границите му са с червена линия. Основната част от плажа попада върху два поземлени имота:

А) поземлен имот 44094.22.19, който съставлява основната част от плаж „Къмпинг Корал“ и включва практически цялата ивица за плажуване, но и малко дюни (зараждащи се и бели дюни) и

Б) поземлен имот 44094.22.33, който включва само облесени и сиви дюни.

Границите и площта на поземлен имот 44094.22.19 са съвпадали с границите и площта на морския плаж според първата специализирана карта на плажа от 2012г. Старата редакция на ЗУЧК не включва дюните в плажа, поради което имот 44094.22.33 (дюните) не е бил приобщен към плажа през 2012г., когато е изготвена първата специализирана карта на плажа.

Парцелите и частите от парцели, покрити с жълт цвят, ако са частни, подлежат на отчуждаване в полза на държавата и обезщетение на собствениците по пазарни цени. Отчуждителното действие влиза в сила след заплащането.

В картата на АГКК плаж Къмпинг Корал“ е с номер 44094.PL.322, и държавно наименование „Корал“.

Както се вижда основната част, „ядрото“ на плаж „Къмпинг Корал“, е поземлен имот с идентификатор 44094.22.19; адрес- област Бургас, община Царево, село Лозенец, местност Морски плаж „Лозенец- Кумкашла“; Акт за изключителна държавна собственост № 675/ 09.10.2001г.; вид собственост- Изключителна държавна собственост; вид територия- Защитена; НТП- Крайбрежна плажна ивица; площ 84406 кв.м.; стар номер- 30913.

На представената пояснителна схема са показани в граници със синя линия освен тези два големи имота (22.19 и 22.33) и други имоти от 22-ри и 3-ти кадастрални райони, които изцяло или частично попадат в територията на морския плаж с дюните (плажът с дюните е в жълто). На по-големите от тях имотният номер се вижда, на съвсем малките – не. От големия поземлен имот на  източната граница на плажа с номер .35, плажът засяга съвсем малка част- 20 кв.м.. От други имоти плажът засяга повече от половината им площ.

х х х

ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ (ПАРЦЕЛИ), КОИТО С ЦЯЛАТА СИ ПЛОЩ ВЛИЗАТ В ГРАНИЦИТЕ НА ПЛАЖА С ДЮНИТЕ

Според обединената специализирана карта на морски плаж и видовете дюни от 2015г. плаж „Къмпинг Корал“ с дюните включва изцяло девет поземлени имота, с различен вид собственост и вид територия, които ще изброя първо с цел изчисляване на площта на плажа и второ за сведение на собствениците.

44094.22.18           651кв.м.;     земеделска;      общинска публична собственост;

44094.22.19      84406 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.28          152 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.29            30 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.30            21 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.31          184 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.32          364 кв.м.;     защитена; изключителна държавна собственост;

44094.22.33      64447 кв.м.;     урбанизирана;    няма данни за вид собственост;

44094.3.2             470 кв.м.;     земеделска;     държавна публична собственост.

Поземлените имоти, които с цялата си площ влизат в плаж „Къмпинг Корал“ с дюните са общо 150725 кв.м. За съжаление за втория по големина поземлен имот .22.33 няма данни дали е частен или не. Ако е частен ще бъде отчужден по реда на Глава трета от ЗДС, след което със заповед на областния управител на област Бургас трябва да бъде актуван с АИДС.

 Трябва да се преактува от публична в изключителна държавна собственост  последният имот .3.2. Първият .22.18 (общински) по реда на замяната или по друг ред трябва да се придобие от държавата и също да се актува с АИДС.

х х х

ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ (ПАРЦЕЛИ), КОИТО САМО С ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА СИ ВЛИЗАТ В ГРАНИЦИТЕ НА ПЛАЖА С ДЮНИТЕ

В границите на плаж „Къмпинг Корал“ с дюните, с предстоящо частично отчуждаване, попадат 11 поземлени имота от 22-и  и 3-и кадастрални райони. Изброени във възходящ ред на имотния номер, това са имоти: 22.16; 22.22; 22.24; 22.35; 22.41; 22.42; 22.43; 3.515; 3.516; 3.518; 3.954; 3.955; 3.956. Сборната площ на частите от тези имоти, попадаща в границите на плажа и дюните, е 9260 кв.м. За да не обременявам изложението, за засегнатите имоти не посочвам вид собственост, вид територия, НТП и площ на имота. Заинтересованите могат да получат тези данни от КАИС, като проведат търсенето, изписвайки целия идентификатор на имота, включващ и ЕКАТТЕ на село Лозенец, което е 44094. Например, за имот 22.16 при търсенето трябва да се въведе 44094.22.16. Отчуждителното действие настъпва и собствеността се счита променена, след като всички съдебни спорове за размера на обезщетението приключат, ако има такива, и след като обезщетението бъде реално изплатено (чл.39, ал.1 ЗДС) по банковата сметка на отчуждения собственик. Процедурата трае от една до две години. При пълна липса на стратегия и концепция за управлението на морските плажове и най-вече поради липса на желание, вероятно скоро няма да се стигне до тези процедури.

В центъра на снимката е общата ивица на плаж „Къмпинг Юг“ и плаж „Къмпинг Корал“, снимана от устието на река Караагач, която се явява землищната граница между град Китен и село Лозенец. В горната част на снимката се вижда село Лозенец и плаж „Лозенец Централен“.

х х х

Сушата и акватория на плаж „Къмпинг Корал“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 с наименование „Ропотамо“ и код BG0001001. Типът на зоната е Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI / SCI / SAC).

На всички 17 плажа на Лозенец акваторията попада в тази защитена зона. Но само на два плажа и сушата попада в защитената зона. Това са „Къмпинг Корал“ и съседният от юг „Малката дупка“.

Акваторията основно пред плаж „Къмпинг Корал“, но също и пред два други плажа вляво и вдясно, цялата с площ 1320 декара, е обявени със заповед на министъра на околната среда и водите, публикувана в ДВ през юли 2022г. за защитена морска местност по ЗЗТ с наименование „Залив Корал“. Забранени са редица дейности, вкл. навлизане на моторни и моторно-ветроходни плавателни съдове от 1 март до 1 октомври, вкл. за риболов. Забранено е траленето, драгирането и депонирането на земни маси и др. Обявяването на залива за защитена морска местност е по предложение на Сдружение „Да запазим Корал“.

Границите на защитена морска местност „Залив Корал“ са защриховани.

Едва юли месец 2022г. научих от заповедта на МОСВ, че има залив с наименование Корал. Такъв залив никога не е имало и в никоя карта няма. Не са налице нужните орографски характеристики, за да съществува такъв залив. С жълт правоъгълник на горната схема съм оградил залив Мечата дупка. Очевидно наименованието на защитената морска местност „Залив Корал“ е условно и заливът е измислен, за да има име защитената морска местност. Тя е доста по-голяма от акваторията на плаж „Къмпинг Корал“, защото обхваща и акваторията пред плаж „Къмпинг Юг“, още и заливът Мечата дупка, още и акваторията по целия северен бряг на нос Амберлиц, още и тази южно от плаж „Караагач“.  

х х х

На 05.12.2012г. за плаж „Къмпинг Корал“ е приета „Специализирана карта Обект: Морски плаж №3- „Лозенец Кумкашла“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. На тази карта са отбелязани пясъчни дюни само в границите на поземлен имот 44094.22.19 (имотът е в синьо) без да е указан видът на дюните. Границите на плажа и поземления имот съвпадат почти напълно, но не съвсем. Границите на морския плаж навлизат по-навътре в морето, поради което площта му е по-голяма от тази на поземления имот

На 14.04.2015г. е публикувана в информационната система на КАИС и „Специализирана карта на морски плаж „Корал“ в мащаб 1:2000 и обем един картен лист. Не е указан авторът на картата, нито дата и номер на Протокол, с който е приета от комисията по член 18, ал.1 от Наредба №1. Площта на плажа според тази карта е увеличена с площта на пясъчните дюни зад него и е като на втората помощна карта (за дюните). Отбелязан е и видът на дюните. Картата съвпада с третата приета обединена карта от 12.05.2015г., като разликата е само в мащаба и броя картни листи.

            На 12.05.2015г. е приета въпросната трета „Обединена специализирана карта на морските плажове и видовете дюни морски плаж „Лозенец Кумкашла“, в мащаб  1:1000 и обем два картни листа.

х х х

От 15 март 2016г. плаж „Къмпинг Корал“ е в списъка за плажовете за природосъобразен туризъм, което означава, че не може да се отдава под наем или на концесия. Ето защо плаж „Къмпинг Корал“ няма наемател, нито концесионер и няма да има.

Общата площ на плажа е 172713 кв.м., от които активната плажна площ е 41100 кв.м., т.е. ивицата годна за плажуване е 23,8%. Пясъчните дюни са 123513 кв.м. (71,51%); каменист плаж 2300 кв.м.; заливаеми площи 5800 кв.м. Дължината на бреговата линия  е 844 метра.

х х х

            Параметрите на плаж „Къмпинг Корал“ са следните: Общата площ на плажа е  172713 кв.м. От нея по-голямата част са защитени дюни 123513 кв.м. Активната плажна площ, т.е. пясък за плажуване и придвижване е 41100 кв.м. Скалист и каменист плаж 2300 кв.м. Временно заливаеми от деретата площи 5800 кв.м. Максималната широчина на ивицата за плажуване е 64 метра. Максималната широчина на плажа с облесените дюни зад северния му край, т.е. с гората е 377 метра. Дължината на бреговата линия е 844 метра.

4. Галерия.

Дългата ивица на плаж „Къмпинг Корал“ и по-горе село Лозенец.

В горната част на снимката е северният съсед плаж „Къмпинг Юг“, който е пред застроената част на крайбрежието.

Левият край на плаж „Къмпинг Корал“.

Скалата на Митко Воев с приближение.

657 thoughts on “Плаж за природосъобразен туризъм „Къмпинг Корал“.

  1. zoritoler imol says:

    Great goods from you, man. I’ve be aware your stuff prior to and you are simply extremely wonderful. I really like what you’ve obtained here, really like what you’re stating and the way in which during which you say it. You’re making it entertaining and you still take care of to stay it smart. I can not wait to read far more from you. That is actually a great website.

    Отговор
  2. Michaelwes says: