Плаж „Кейчето“.

Статистически данни за плаж „Кейчето“.
Най-южният български плаж „Кейчето“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Кейчето“. Плаж „Кейчето“ е малък плаж на брега на самото село Резово, а не в околностите му. Плажът е на двеста метра в източна посока от устието на река Резовска и от познатия на всички плаж „Резово“, но двата плажа не се виждат един от друг. За сметка на това и от двата плажа се вижда турското крайбрежие и големия неизползван двукилометров пясъчен плаж на турска територия.

Обща снимка на плаж „Резово“ (горе вляво), който е разположен до устието на граничната река Резовска и плаж „Кейчето“.

Спрямо известният на всички плаж „Резово“, който е плътно до турската граница и на устието на река Резовска, „Кейчето“ е по-малко известен и по-малко популярен плаж, поне сред тия, които идват в Резово само да разгледат границата и да се окъпят набързо. Окъпването го реализират обикновено на плаж „Резово“. За жителите и гостите на Резово, които са настанени в самото село, плаж „Кейчето“ тутакси  става известен с питане от ухо на ухо.  

Маршрутът от Кметството на село Резово до полянката за паркиране над плаж „Кейчето“, означена на следващата схема с „Р“, може да видите, след като сканирате този QR-code. Трябва да влезете в страница на сайта www.plaj.guru, която е озаглавена „Пешеходен и автомобилен маршрут от Кметството на село Резово до плаж „Кейчето“.Под заглавието има подчертан израз „от 9901 104, 8281 Резово до Резово, 8281 – Google Карти“. Трябва да кликнете върху този подчертан израз. Изчаквате малко и ще видите маршрута в приложението на Google Карти.

Ако сте настанени в Резово, едва ли си заслужава да ходите с кола до плаж „Кейчето“, освен ако не носите прекалено много багаж.

Село Резово.
Схема за достигане и паркиране до плаж „Кейчето“.

Ако не сте настанени в Резово, с кола след като влезете в селото (червената линия на схемата) карате все направо. Минавате покрай Кметството на Резово, което е означено с бяла точка и след като го подминете пътят прави плавен завой наляво, след който ще видите първото възможно широко място за паркиране, пред сградата на „Гранична полиция“. Там свършва асфалта.        

Ако искате да паркирате съвсем близо до плаж „Кейчето“, трябва да продължите с колата, като сградата на „Гранична полиция“ ви остава откъм морето, т.е. вдясно. Пътят вече става черен (1). На първото разклонение (2) завивате надясно. Карате около 100 метра направо (3) и виждате вдясно полянка за паркиране (4). Разтоварвате багажа и слизате пеша към плаж „Кейчето“. Надморската височина на паркинга за плаж „Кейчето“, означен с „Р“ на схемите, е 22 метра, така че има леко спускане надолу до плажа.

Виждат се два паркинга. Най-горе вдясно е асфалтираният паркинг пред сградата на Гранична полиция. Сградата е дълга, двуетажна, с червен скатен покрив. Колите пред самата сграда са служебни и там граждани не влизат и не паркират. Долу вляво малката полянка пред стрелката е за паркиране най- близо до плаж „Кейчето“. Означена е на схемите с „Р“.

2. Плажът. Плаж „Кейчето“ и Рим си приличат по това, че са на една и съща географска ширина. Центърът на Вечния град е на 41° 53′ 35″ северна ширина, а плаж „Кейчето“ е на 41º 58′ 57″. Пренебрежима разлика от 4′ 78″, заради която не си заслужава да биете път до Рим. Едно и също слънце ще ви пече и там и тук. В северните квартали на Рим даже и такова слънце няма да видите. Друг е въпросът, че и море няма край Рим.

Последни стъпала преди плаж „Кейчето“.

Ето го кейчето. Основната част от плажа е вдясно от кейчето. Гледан от въздуха, плажът представлява две вежди и между тях топчесто носле- скала. Т.е. плажът има лява и дясна половина. Първо трябва да се доберете до лявата половина и от лявата преминавате в дясната, ако имате желание. Обаче плажът не е само от дясната страна на кейчето, защото съм виждал повече хора в морето вляво от кейчето и на самото кейче, отколкото общо лежащите на брега.

            На плаж „Кейчето“ по-младите и по-смелите се забавляват, като от кейчето и от скалата след него скачат с главата надолу. Скачат наляво от кейчето, защото там водата е малко по-дълбока. Надясно е каменистото и плитко дъно, за което ще стане дума по-нататък. Все пак кеят е построен, за да се застават морски лодки и да разтоварват, затова там, вляво от бетонните пътеки има подходяща дълбочина. След скоковете гмуркачите излизат и се препичат на хавлии по скалите. И пак скачат.

Пясъчна плитчина вляво от кейчето.
Бетонното кейче, което е кръстник на плажа, снимано отстрани.

Установяването на границата с междудържавен договор стана през 1998г. От тогава рибарите ползват за пристан левия (българския) бряг на река Резовска. До тогава пристанът им е бил тук. Сега тук лодки не застават.

Снимка от края на кейчето в посока стълбите. Туристка слиза на плажа.
Плаж „Кейчето“- снимка на лявата половина от плажа.

За да се стигне до плажната ивица, трябва да се нагази във водата. В долния десен ъгъл на предната снимка се виждат скалите, които трябва да се заобиколят, газейки във водата до колене, за да се стигне до плажа. Ето една подробност, която не е за пренебрегване. Трябва да се пазите от подхлъзване и контузии. Придържайте се с ръка в скалите. И така по вода  достигате до по-тясната и скалиста лява половина от плаж „Кейчето“. В по-далечния й край има вертикална скална гънка, която хвърля сянка. Обикновено се възползвам от нея, защото по-често ходя на плаж без чадър, отколкото с чадър.

            Ето как изглежда лявата половина на плаж „Кейчето“ отблизо.

Лявата половина от резовския плаж „Кейчето“.
Лявата половина от плаж „Кейчето“, снимана от сенчестата скална гънка. В годината на тази снимка камъните бяха повече от пясъка.

Общото впечатление от плажа е, че е тих и романтичен. Зад плажната ивица има скалист бряг, висок 10 – 12 метра, обрасъл с треви и храсти. Плаж „Кейчето“ има своите заклети почитатели, които въпреки трудния достъп и отстъп, го посещават редовно. Плажът е достатъчно голям и винаги има места.

Лявата половина от плажа в някои от годините е изцяло каменисто-скалиста и остават някакви пет – шест квадрата неизползваем овлажнен пясък на границата с водата. Това е запечатано на снимките с формат 9-16 (по-издължените снимки). В други години пясъкът е много повече, по-натрупан и сух, което се вижда от снимките на същата лява половина на плажа, които са с формат 3-4. Снимките с различни формати са правени през различни години. Това непостоянство на пясъчната покривка е характерно и за други малки плажове с разнороден състав на ивицата.

            Лявата половина от плаж „Кейчето“ е по-тясна, с по-голям наклон към морето, съпоставена с дясната половина на плажа, но е чудесна за препичане, а също и за седене на къмпинг- стол. Около 15:00 часа една отвесна скална гънка от бреговия скат почва да хвърля сянка, така че ако се подмотавате по плажовете без чадър, може да се гушите там приседнали.

            Морското дъно пред лявата половина от плажа е каменисто, плитко и с много малък наклон. Трябва да вървите прави или да лазите по корем доста навътре, за да стане дълбоко за престой и плуване.

            Камъните по дъното са обрасли с водорасли и има какво да се разглежда под вода. Дъното е същото като пред дясната половина от плажа, на която има подводни снимки.

Плаж „Кейчето“.

Лявата половина от плаж „Кейчето“ е по-скоро транзитна и през нея хората преминават, за да достигнат до по-обширната дясна половина. Проблемът на лявата половина на плаж „Кейчето“ е , че освен, че е камениста, е и доста тясна. Ако човек реши да се излегне на равното, което е съвсем до морето, другите трябва едва ли не да го прескачат, за да преминат по-нататък. На лявата половина от плажа не може да се забие чадър. И да има пясък, той е тънък слой, а под него е каменна плоча. Във всички случаи е добре да си носите къмпинг- столове, без значение в коя от двете половини на плажа се каните да се настаните. Препоръчително е и ползването на плажни обувки при навлизане във водата, а също и на идване и отиване от плажа, защото се гази във вода. Има един единствен сух пешеходен достъп до плажа, който е откъм десния му край, но той е през обрасла вече пътека и е много стръмен и труден за реализация, не го препоръчвам.

Скалата в морето, която разделя плаж „Кейчето“ на лява и дясна половина, снимана от дясната половина на плажа.

Дясната половина от плажа е значително по-широка и с повече пясък. Там се установяват семейства с деца. Може да се забие чадър за разлика от лявата половина. По-предпочитана е за нормално плажуване. Ето я дясната половина от плаж „Кейчето“. Там, както виждате, също има безплатна държавна сянка средно от 14:00 часа според месеца, но има и повече пясък. Пясъкът е с разнороден зърнен състав. Има и пясък от натрошени мидени черупки. Тази скала, която виждате да хвърля сянка, по скромното ми мнение е най-южната част от монолитния български морски бряг. Т.е. е уникална. По-южна скала България не притежава. Така че ако се наврете на безплатна сянка под тази скала, ще сте на уникално място в географско отношение за България.

            Пясъчната ивица в дясната половина от плаж „Кейчето“ е повдигната и натрупана спрямо морето.

Дясната половина от плаж „Кейчето“, снимана от водата.
Това е най-южната естествена сянка върху морски плаж в България. Тази скала е най-южната в географско отношение част от сушата на България. Това е уникална черта на плаж „Кейчето“ .

Ето как изглежда подходът към водата от дясната половина от плаж „Кейчето“.

При навлизане във водата от дясната половина от плаж „Кейчето“ някъде има ивица от един-два  метра  гладки камъчета, после следват плоски и хлъзгави каменни плочи и по-едри камъни, обрасли с водорасли.
Каменист подход към морето от дясната половина от плаж „Кейчето“.
Морското дъно пред дясната половина от плаж „Кейчето“. Подводна снимка.
Морското дъно пред дясната половина от плаж „Кейчето“. Подводна снимка. Някъде има и малко пясък, състоящ е от едро натрошени мидени черупки.

Навлизането във водата от дясната половина от плаж „Кейчето“ е стръмно, но малко по-леко, защото първоначално има метър-два дребни камъчета по дъното и плоски скални плочи. Но не по цялата дължина на брега.

            Под водата положението е почти същото като пред лявата половина от плажа. Семействата с деца предпочитат дясната половина от плажа, защото поне първите два метра от морското дъно са лесни за навлизане от деца. Първите два метра стават за топене и лежане във водата.

            Като се навлезе по-навътре в морето вече има равни места с пясък или едро натрошени миди, на които може да се стъпи спокойно, но като цяло, и пред лявата и пред дясната половина от плаж „Кейчето“ морското дъно е каменисто.

Най-южният български плаж „Кейчето“.

Напред също има какво да се гледа и разглежда. Ако имате бинокъл или фотоапарат със силно оптично приближение, може да гледате със завист отсрещния турски плаж. За тридесет години не успях да видя нито един плажуващ там, но едва миналата година, за пръв път в живота си видях тази шокираща за селските турски обичаи гледка- множество плажуващи, сред които жени по бански.

Дългият два километра пясъчен плаж до турското село Бегендик.
Уникална гледка за пръв път от 30 години- плажуващи по бански на отсрещния турски плаж. Сред тях и жени.

Другият вариант е тези хора на горната снимка да са чужденци. По-скоро не са, защото това е особена военна зона с ограничен достъп. Така или иначе можем само да завиждаме за огромния пуст плаж. Някъде казват и пишат, че снимането на турския бряг било забранено, но не се спазвало. Най-вероятно не е забранено, защото сме натовски страни.

Други забавни моменти са преминаващите близо до плажа български рибарски лодки и водни колелета. Заради морските граници нашите лодки могат да завият само покрай плаж „Кейчето“ и да се насочат за риболов на север.

            Както ще предупредя и за плаж „Резово“, маратонски плувания напред със стотици метри не се препоръчват, защото гарантирано ще се озовете в турски териториални води и след плуването ще отпочивате по бански в ареста на турската гранична застава.

            И така. Ако заплувате на югозапад, т.е. леко в посока устието на река Резовска, след 200 метра сте в турски териториални води. Ако заплувате точно на юг, след 420 метра сте в турски териториални води. Ако заплувате на югоизток- след 450 метра. Внимавайте с плуването на далечни разстояния. В третата част на темата е показана морската граница на България пред плаж „Кейчето“, която въобще не е права линия, както някои си мислят, а е начупена линия. Лошото е, че освен начупена, е и въображаема. Няма маркировка и буйове във водата до къде е морската граница на България. Ако сте слаби плувци и ви подхване някакво течение, което не можете да преодолеете с мощ и скорост, без даже да искате може да се озовете на гости в чужда държава.

Нос Резово. Нос Резово е на 200 метра по права линия от плаж „Кейчето“.

х х х

            Плаж „Кейчето“ е много подходящ за хора, които са гмуркачи и почитатели на подводните гледки. С водни очила или маска може да обикаляте скалите, кея, да тъчете на ляво, на дясно, да се гмуркате и да се любувате на подводните красоти. Заради южното изложение големи вълни няма, водата е уникално чиста, а заради това, че плажът е една идея по-отдалечен от устието на река Резовска, влиянието на сладката речна вода, не се усеща. По-любознателните могат да изследват брега и морското дъно в посока нос Резово, докъдето им душа иска.

            Плажът не е подходящ за нудисти, заради посещаемостта му от млади хора и семейства с деца, заради малките му размери и заради трафика на рибарски лодки на 50-60 метра пред плажа.

            Всъщност, бетонният кей (кейче) и скалистото му продължение е най-приятната закачка на този плаж. На кея и на скалите пребивават повече хора, отколкото на плажа. В случая под хора се разбира тези, които искат да впечатлят околните със скоковете си във вода, наслаждавайки се от това.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на морски плаж „Кейчето“.

            Плаж „Кейчето“ попада върху много по-голям по площ държавен поземлен имот с идентификатор 62459.71.26; адрес на имота- област Бургас, община Царево, село Резово, местност ЧУЧУРИКАТА – БАКЪРА; вид собственост- държавна публична; вид територия- защитена; НТП- скали; площ 53051 кв.м.; стар номер- 6.

            На представената помощна схема площта на държавния поземлен имот е в синьо и се вижда, че той следва контурите на морския бряг. Този имот е същият, който достига чак до плаж „Сърцето“. Очертанията му са показани в отделен стикер в трети раздел на предходната тема, а също и тук.

Пояснителна схема за разположението на морски плаж „Кейчето“.
 Площта на плаж „Кейчето“ е в червено.

Държавата не знае за съществуването на морски плаж „Кейчето“. Като резултат от това:

            – за този най-южен български плаж не е изработена и приета от Комисията по чл.18 от Наредба №1 специализирана карта на морски плаж;

            – морски плаж „Кейчето“ не е нанесен в картите на АГКК;

            – морски плаж „Кейчето“ няма номер и държавно наименование;

            – морски плаж „Кейчето“ не е обособен като самостоятелен поземлен имот със собствен идентификатор и вписан НТП морски плаж;

            – не е съставен АИДС за морски плаж „Кейчето“.

            Това са действията, които държавната администрация и по-конкретно АГКК, трябва да предприеме, за да изпълни задълженията си по ЗУЧК.

            Сушата на плаж „Кейчето“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 за опазване на хабитатите с наименование „Странджа“ и код BG0001007. До 2020 г. плажът не беше обхванат от тази зона. Понастоящем картите на АГКК показват , че плажът влиза в чертите на зоната.

            Сушата на плаж „Кейчето“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA) с наименование „Странджа“ и код BG0002040.

х х х

            Тъй като държавата не знае за съществуването на този плаж, не е възлагала изготвянето на специализирана карта на плаж „Кейчето“ и не е приемала такава. На плажа и около плажа няма дюни.

Най-южният български плаж „Кейчето“.

х х х

            Плаж „Кейчето“ не е отдаден под наем и не би могъл да бъде отдаден, защото засега според държавните документи той не съществува.

х х х

            Общата площ на плаж „Кейчето“ е 1460 кв.м. През годините количеството пясък на плаж „Кейчето“, подобно на плаж „Малък Кáстрич“ и „Кáстрич“, се мени и не е постоянно. Поради това е трудно е да се определи с точност колко е площта само с пясък, т.е. активната плажна площ, тъй като тя е променлива. Във всяка от годините на моите наблюдения, активната плажна площ (пясък) не е спадала под  350 кв.м.. Скалистият и каменист плаж е 1110 кв.м. Дължината на бреговата линия е 102 метра. В нея не влиза дължината на кея.

538 thoughts on “Плаж „Кейчето“.”

  44. Slotbom88 says:

    I do accept as true with all of the ideas you’ve presented on your post. They’re really convincing and will certainly work. Still, the posts are very short for novices. Could you please extend them a little from subsequent time? Thanks for the post.

    Отговор
  488. AaronUniox says: