1. Къде се намира и как да стигнем до „Бабешкия плаж“.
Плажът е северно от пристанището на Ахтопол и на северния бряг на нос Свети Георги, почти до връхната точка на самия нос.
Това е един от най-близките и най-популярни плажове в града. Във всички случаи за да достигнете до него ще трябва да минете покрай една емблематична, красива сграда, която се намира почти на върха на самия нос Свети Георги. Това е бившето Гръцко училище, строено с марсилски тухли преди повече от век. Днес сградата е паметник на културата и творческа база на Националната художествена академия. Тъй като Гръцкото училище е основен ориентир за достигане до плажа, виждате го на следващата снимка.
Двата QR-code за маршрутите са с начална точка Автогарата на Ахтопол. Можете да ги сканирате от книжното издание на справочника. Краят на автомобилния маршрут е до широка обзорна поляна, където може безплатно да паркирате на обозначени паркоместа. От мястото за паркиране, което е посочено на пояснителната схема с „Р“ ще се придвижите пеша до плажа, минавайки покрай тази красива сграда. Ето как изглежда пътеката покрай Гръцкото училище, която ще ви отведе до самия плаж.
Ако от пристанището като пешеходец започнете да се изкачвате наляво по крайбрежната улица, вървейки по тротоара и плътно до синия парапет с рибките ще достигнете до Гръцкото училище. То е самотно на високата скала над плажа. За „Бабешкия плаж“ не се минава през двора на училището, трябва да го заобиколите отляво. Върви се по хубава пътека с ширина пет тротоарни плочки и после се слиза по удобни стъпала на плажа с парапет. Преди години парапетите бяха два- от ляво и от дясно. Сега остана само един. Морето и ръждата унищожиха единия парапет. От двора на училището надвисват навън смокинови дървета, но трудно ще достигнете до узрели смокини, заради трафика и засиленото търсене на този артикул.
На кея на Ахтопол има безплатен, разчертан паркинг за 13 коли. Ако сте достигнали до там, на горната схема е показано как от кея с кола да достигнете и да паркирате на още по-голям безплатен паркинг в близост до Гръцкото училище (на схемата е означен с „Р“) и от паркинга да слезете на плажа.
Без значение в коя точка на Ахтопол се намирате , ако сте с кола задавате на джипиеса като адрес град Ахтопол, улица „Черно море“ №47. Достигайки ще видите обширно място за паркиране- същото, което на схемата е означено с „Р“. Ориентир за плажа ви е двуетажната, старинна сграда на Гръцкото училище. Пътеката за „Бабешкия плаж“ е от външната страна на оградата на училището, отляво.
2. Плажът. „Бабешкият плаж“ е разнообразен, хубав, изключително популярен и много посещаван. Преди десетки години Ахтопол е бил много малък град, разположен само на високата част на този полуостров, който виждате на въздушните снимки, т.е. до плажа. Бабите от Ахтопол предпочитали да ходят с внучетата не на големия (централния) ахтополски плаж, а на този, защото е много близо. Затова му казват „Бабешкия плаж“. Плажове с такова име има и в други селца и градове, като причината за името е същата- лесно достъпен, на близо и предпочитан от баби и внуци.
Градът преди век е бил от дървени къщи, а не масивни, каквито виждате сега. Пожар през 1918 година ги унищожава почти всички и нови къщи се строят не само на нос Свети Георги. Ето така Бабешкият плаж престава да бъде основен градски плаж. Само за сведение, една от теориите за пожара е, че е предизвикан от самите гърци преди напускането им, когато се е правила размяна на население.
„Бабешкият плаж“ се състои от голяма лява пясъчна част и от по-малка дясна скалиста част. Съотношението на дължините им е 4-1. Обзора започнахме неусетно с основната, лява пясъчна част. Покритието й не е изцяло от пясък. Всяка година на различно място, морето настила върху пясъка едри и по-дребни заоблени камъни, поради което плажът е пясъчно-каменист 80/20 като покритие. Но ако раздигнете едрите камъни където ги има, под тях ще се открие хубав ситен пясък. Т.е. навсякъде основата на плажа е пясъчна. Ето защо навсякъде там може да се забие чадър.
„Бабешкият плаж“ е със северозападно изложение и остава сравнително тих, когато задухат стандартните североизточни ветрове. Но не съвсем…
Пясъкът е много ситен и смесен- от разтрошена вулканична скала и от мидени черупки. Премесен е с малки обли камъчета. А може да видите и въглени от изгоряло дърво, защото на плажа има импровизирани огнища. Към вътрешността на ивицата, т.е. по-близо до скалистия скат, може да се види и тъмен на цвят кафяво-черен пясък, чийто произход е от раздробените, ерозирали вулканични скали.
На „Бабешкия плаж“ има и нудисти, обикновено в далечния ляв край, т.е. плажът е смесен. Ето го и него- далечният ляв край. Там камъните са повече. Колкото се върви на ляво, толкова пясъкът намалява .
„Бабешкият плаж“ е от тези плажове, на които всяка година разпределението на пясък и камъни, както по дъното на морето, така и по плажната ивица, е различно. Но пясъкът, където го има изглежда така, като на тази малка снимка, встрани от текста. Съвсем хомогенен пясъкът не е. Който търси по-голямо усамотение и нудистки загар се отправя към далечния по-каменист ляв край на плажа. Но и там с малко раздигане и разчистване на камъни се появява пясъчна площ. В крайна сметка да бъдеш на нудистки плаж на „пъпа“ на града иска малко усилия.
„Бабешкият плаж“ завършва най-вляво с романтични скали, повдигнати на три метра, на които и около които обикновено плажуват нудисти. Може да се покатерите на тях и да сложите постелка. Особено е приятно да се плажува там, когато морето е леко бурно. От високо, лежейки върху тези нагрети вулканични скали, ще се любувате на стихията и силата на морето, а капки морска вода от време на време ще пръскат лицето и тялото. За там трябва да ползвате плажни обувки или чехли, защото има малки, остри камъчета, които бодат.
Сега за морското дъно. Дъното на морето пред почти целия плаж за съжаление е само от обли едри камъни и от скалички. Трябва да се върви много внимателно навътре поне 40 метра за да се набере дълбочина за плуване и престой прав. Като цяло дъното на „Бабешкия плаж“ е твърде неприятно. Изключение прави новопоявил се сектор от пясък в дясната част на плажа до стъпалата. Затова почваме с приятната част от дъното. Този пясъчен сектор изглежда така.
През 2019г. тази ивица пясък на морското дъно беше 4-5 метра широка. Сега към 2022г. е 8-10 метра широка и по-дълга. Какво ще бъде положението следващите години никой не може да каже. Личното ми впечатление е, че всяка година ивицата се разширява и удължава. Дъното на морето е пясъчно, но това е една плитчина 40-60 сантиметра- съвсем недостатъчно за плуване или престой прав.
Любителите на „Бабешкия плаж“помнят, че в продължение на двадесет години имаше пясъчна пътека в морето широка около метър, която започваше от централната част на плажа. През годините пътеката си стоеше все на едно и също място. По нея навлизахме 10-15 метра навътре в морето и вече там ни чакаха широки площи с пясъчно дъно, където подскачахме и се гмуркахме. Сега и пътеката и широките площи с пясък ги няма. Настлани са с камъни, а камъните обрасли с водорасли.
Преди пет години се запътих към тази пясъчна пътека в морето и се оказа, че вече я няма. И помен нямаше от пътеката. Зачудих се как така двадесет години имаше пътека и изведнъж я няма. Ето защо, когато описвам подобни плажове с каменисто дъно и казвам къде има пътека, удобна за навлизане, да не ви учудва, че не я намирате там където трябва. Още на следващата година, морето може да направи реформи. Целият ни живот мина в реформи, и след всяка реформа положението е още по-зле.
Пред по-голямата част от плажната ивица навлизането в морето става, като преодолявате ивица от обли камъни. Ако сте с плажни обувки е много по-добре. Те ще ви трябват особено за в самото море, така че, ако искате да навлезете навътре и да поплувате, плажните обувки са почти задължителни. Първите метри в морето ви посреща морско дъно, което е същото като на сушата, с тази разлика, че облите камъни вече са във водата и са хлъзгави. Това не е добра реклама за „Бабешкия плаж“ , но хората го обичат и все някак навлизат в морето за да се разхладят.
Ако навлезете навътре и наберете комфортна дълбочина за плуване и гмуркане, основната плажна ивица на „Бабешкия плаж“, гледана от морето изглежда така.
Една от причините хората да харесват „Бабешкия плаж“ е романтичната обстановка. Тя е такава и заради „гърба“ на плажа, който е от почти отвесна вулканична скала, обрасла с трева и храсти. Интересното е, че отгоре, минава пешеходна алея за разходки, обаче от нея нищо не се вижда надолу в посока пясъчната ивица на плажа.
Стигаме до въпроса какво се вижда от самия „Бабешки плаж“. Много неща. От ляво надясно се вижда: централната широка част на плаж „Ескада“; скалната гънка на плаж „Ненаименован 1“; могъщия връх Пáпия; цялото село Варвара; скалния риф „Дарданелите“; след него се вижда нос Рохи, който е южно от плаж „Къмпинг Нестинарка“; още на север се вижда прекъснатият нос Арапя на фона на Странджа; още по- на север се вижда връх Китка (205м.) северно от Приморско, обаче заради закръглението на земята не се вижда емблематичната и бяла Резиденция „Перла“ пак северно от Приморско; Маслен нос е най-дясната и вдадена част от сушата, която може да видите от „Бабешкия плаж“. Обаче, ако се изкачите над плажа на пешеходната алея и се подпрете на синия парапет с рибките ще видите вече и бялата Резиденция „Перла“. Изобщо, гледките са впечатляващи и много хубави. Ако си носите бинокъл е добре.
Дясната скалиста част на „Бабешки плаж“. На скалистата част на „Бабешкия плаж“ понякога има повече плажуващи, отколкото на пясъчната му част. На скалите се разполагат нудисти преимуществено. Влизането във водата от скалите е малко по-технично, не е за всеки, но не е и нещо чак толкова драматично. Разкошно място за плуване, гмуркане и подводни гледки е фиорда най-вдясно до високата червена скала. Достатъчно широк, приятно дълбок, защитен от вълни и безопасен.
Отчетливо се виждат два фиорда. Един по-голям плътно вдясно, за който стана дума, че е хубаво място за плуване и гмуркане и един по-малък фиорд между хората, които са седнали да се радват на морето.
Тесни морски заливи се наричат фиорди. Фиордите се формират в резултат на разрушаване и отнасяне на натрошен материал по разломна зона в скалите. На „Бабешкия плаж“ са мини-фиорди, но геоморфоложките процеси и за малки и за големи фиорди са едни и същи. Подобен тесен залив с правоъгълна форма (фиорд) но малко по-голям, може да видите по геоложката пътека на три километра южно от Ахтопол. На него беше посветено табло №6 от геоложката пътека. Както споделих по повод плаж „Ескада“, много от формите, обозначени с табели по геоложката пътека „Ахтопол- устие на река Велека“, може да видите и без да излизате от Ахтопол, стига да имате набито геоложко око.
„Бабешкият плаж“ е един от най-хубавите ахтополски плажове. Заради близостта си той е много подходящ за ваш първи плаж след като сте пристигнали в Ахтопол, особено ако сте се настанили наблизо. Плажът е малък, но никога не е претъпкан, винаги има място. Задоволява най-разнообразни вкусове, защото има пясъчна част, скалиста част и по-отдалечена част за нудисти.
3. Правен статут, екологична защита и характеристики на „Бабешкия плаж“.
„Бабешкият плаж“ попада върху много по-голям поземлен имот с идентификатор 00878.501.699 и площ 42265 кв.м., който е държавна публична собственост, вид територия- нарушена и НТП- скали. Подробни данни за този имот са посочени в предходната тема за плаж „Ескада“.
Имот 00878.501.699 следва бреговата линия на града. На пояснителната схема границите му са със синя линия. Имотът започва от „Централен плаж Ахтопол“ и стига чак до плаж „Фара“ в пристанищния залив на Ахтопол. Тук представяме конфигурацията на имота в синьо, с нанесени в жълто трите плажа, които попадат в него. От ляво на дясно това са плаж „Ненаименован 1“, плаж „Ескада“ и „Бабешкия плаж“. Общото между тях е, че държавата изобщо не ги е забелязала и не ги признава за морски плажове по чл.6, ал.2 ЗУЧК. Историческият „Бабешкия плаж“ и другите два плажа не са картографирани и за тях не е изготвена специализирана карта по Наредба №1 от 2008г. В същото време държавата признава за плажове изцяло каменисти естуари на дерета в местността Айрόди, като за последните 30 години не съм видял нито един човек да плажува на тях, освен себе си, като и моето не е плажуване, а мазохистичен тест (вж. негодните за плажуване №10 „Айрόди Север“ и № 12, 13 и 14 „Áхтото“). Можем да прибавим и това, че за разлика от тези непризнати три плажа, които са в самия град и ги виждате на пояснителната схема, признатите от държавата „Айрόди Север“ и плажове „Áхтото“ са на разстояние над три километра и в защитена местност, т.е. забранено е да се ходи с МПС по принцип.
Държавната администрация не е картографирала „Бабешкия плаж“ като морски плаж и не е изготвила и приела специализирана карта на „Бабешкия плаж“. Най-старият централен градски плаж на Ахтопол, който е на над 100 години, не е забелязан от държавните чиновници.
Сушата на „Бабешкия плаж“ попада в Природен парк „Странджа“.
Сушата на „Бабешкия плаж“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива за дивите птици с наименование „Странджа“, код BG0002040.
Сушата и морската акватория пред „Бабешкия плаж“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива за хабитатите с наименование „Странджа“, код BG0001007.
Плажът не е отдаден на концесия или под наем и теоретично не би могъл, след като по документи там няма плаж.
Общата площ на „Бабешки плаж“ е 2528 кв.м., от която пясъчната част (АПП) е около 1200 кв.м. и променлива в годините. Останалото е скалист и каменист плаж. Дължина на бреговата линия е 167 метра.