1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Велека“. Плаж „Велека“ е от северната страна на село Синеморец. Разстоянието от Автоспирката на Синеморец до най-близкия край на плажа е 800 метра. Като влезете в село Синеморец с кола, карате все направо. След второто кръстовище, което подминете, всяка отбивка вляво ви отвежда до високото плато над най-красивия и най-снимания плаж в България.
След като сте минали железния мост над река Велека и още преди да влезете в Синеморец има отбивка вляво, която е черен път и ви отвежда покрай гробищния парк на селото в ниското съвсем близо до плажа. Проблемът е, че там е забранено навлизането на МПС-та, защото е територия на ЗМ „Устие на река Велека“ и може да ви глобят. Освен това, често долу в ниското, съвсем до плажа, има заблатяване и е добре да не слизате там с МПС.
На снимковата схема по-горе е показан начинът за достигане и паркиране до плажа. С червено е входната табела на Синеморец. От нея карате 420 метра направо по двупосочната улица „Преображение“. От начало е равно, после е надолу. Считано от входната точка на Синеморец (табелата) пропускате три кръстовища. На четвъртото завивате наляво по улица „Липите“. И да пропуснете улица „Липите“, може да завиете наляво на следващата улица „Устие“. След като завиете наляво, карате все направо, докато улица „Липите“ или „Устие“ свърши и премине в черен път. Излизате на високо и широко крайморско плато за паркиране в близост до плаж „Велека“. Платото е насечено от черни пътища и малки дерета. Много коли лъщят на слънцето. Веднага няма да може да видите плажа, защото сте на високо, на 25 метра н.в. Трябва да паркирате и да надникнете. Карайте смело по жълтите стрелки на схемата. След като паркирате, вече ще видите плажа и по стръмни пътечки ще слезете. С джапанки ще е трудно.
Ако идвате за пръв път, няма да слезете на плажа преди да сте направили снимки, селфита и да си напълните душата с едни от най-величествените гледки по нашето Черноморие. За този емоционален момент, отнапред, може да предвидите 20-30 минути горница спрямо графика ви, цигара, пурета, пура и поне 50 гр. Jack Daniel’s – има такива разфасовки, за разхлабване след вълнението. Това е синеморският плаж „Велека“. Велик !!!
Заради вълните в морето има по-малко практикуващи водни спортове, отколкото в речния лиман зад плажа. Зад плажа е училището. Там се учат в плитки речи води.
Понякога броят плажуващи на лимана се изравнява с плажуващите на морето.
2. Плажът. Името си плажът носи от река Велека. В миналото са я наричали Велика (Голяма). Тя е втората по големина река, която се влива в Черно море, след Камчия. По-нататък за любителите на числата има статистически данни за река Велека.
Още с пристигането виждате, че плажът е много добре уреден и поддържан. Има достатъчно дълги дървени пътеки-скари за удобно придвижване зад плажната ивица откъм лимана (реката). Има обозначителни табели за платена и свободна зона, тоалетни, волейболно игрище, заведения за бързо обслужване, кейт- зона за водни спортове, школи за сърф, каяк и др.
Първото ви впечатление е, че това е един обширен, чист, луксозен и добре поддържан плаж. Това е така.
От „входа“ на плажа се вижда вляво огромната плажна ивица. Обаче вместо към нея, може да завиете покрай голяма и висока скала на дясно (на юг) и да отидете на едно малко уютно плажче, което също се числи към плаж Велека. И то има спасител и шезлонги. Ако морето е малко по-бурно, като минавате покрай скалата ще си намокрите краката. Но да разкажем за основната плажна ивица.
Плажната ивица е огромна, дълга и широка. Терасирана е по специфичен начин. За тези, които са почитатели на свободното плажуване и си носят собствени плажни принадлежности, няма да им се наложи да вървят дълго, за да си намерят свободно място.
Условната среда на плаж „Велека“ е пункта за наемане лодки, сърфове и др., който виждате на следващата снимка.
Платени зони на плажа има няколко, близо са до заведенията за бързо обслужване. Може би някой си мисли, че на следващата година заведенията ще са на друго място. Не. Те ще са пак точно там, защото има утвърдена от министъра на туризма схема за разполагане.
Платените зони на плажа са три, като между тях има зони за свободно разполагане на собствени плажни принадлежности. Това означава, че ивицата е справедливо разпределена и никоя зона (обикновено платената) не е по-облагодетелствана и на по-хубаво място. Дори прави впечатление, че пред платените зони хората също могат да си поставят свои чадъри, което обикновено на другите плажове е забранено.
Независимо, че има всички характеристики и удобства на стопанисван плаж, „Велека“ не е така урбанизиран, както другия популярен синеморски плаж „Бутамята“, който изпълнява ролята на централен плаж. Заведенията, чадърите и гюрултията са несравнимо по-малко отколкото на „Бутамята“, дори може да се каже, че не се усещат. Впечатлението от „Велека“ е, че е по-скоро природен плаж, със съвсем лек оттенък на урбанизация. Сегашният стопанин на плажа е намерил баланса между заобикалящата дива природа и цивилизацията.
Плажната ивица на „Велека“ е много издигната и натрупана над морето. Освен това е и силно наклонена. Големият наклон може да направи излежаването ви леко дискомфортно. Всичко се търкаля и излива надолу, включително кенчетата, ако не ги забиете в пясъка, обаче така се нагряват по-интензивно. Кенчетата лесно се забиват, но тънките пластмасови чаши с бира и безалкохолно, които дават от заведенията- трудно.
Плаж „Велека“ е плажът с най-едър пясък в цяла България. Пясъкът тангира с малки камъчета. Много е приятен и интересен. Понеже е едър, не полепва по краката и ръцете и лесно се чисти от тялото на тръгване. Той е едрозърнест, карбонатно– кварцов, с карбонатно съдържание 37 % (1- 429). По поречието на река Велека има пясъчни речни плажове. Дори в миналото е имало концесии за добив на пясък. Така че произходът на пясъка е от реката и морето.
Морското дъно е от същия едър пясък. Дъното е изцяло пясъчно и няма никакви камъни и скали. Общо взето морското дъно на плаж „Велека“ е скучно и еднообразно. Но това е само в очите на тези, които обичат да гледат под вода и да се гмуркат. Дори да заплувате навътре- пак само едър пясък, никакви скали и подводни красоти.
Колкото повече се върви в северна посока, толкова хората стават по-малко и плажната ивица става по-полегата, не така стръмна. Хубаво е да се знае, че по принцип по почти цялото протежение на плажа при навлизане във водата много бързо става дълбоко. Четири метра навътре, вече е два метра дълбоко. Запомнете я тази формула 4-2. Разбира се, не по цялата брегова ивица на плажа е така, но почти по цялата. Положението се променя чак в северния край на плажа, близо до устието, където по-бавно се продълбочава и ивицата не е така стръмна.
Не само на този плаж, но на който и друг плаж, ако искате да намерите най-равното, без скали, без камъни и най-безопасно място за къпане има лесен начин да се ориентирате. Гледате къде са майките с децата. Поначало, преди да ги видите, ще ги чуете, но след като видите къде се къпят най-много майки с малки дечица, трябва да отидете там, ако не сте много на „ти“ с вълните и дълбочините.
Плаж „Велека“е една от емблемите на Южното Черноморие. В първоначалния вариант бях записал „Той е емблемата…“ Много хора с основание считат, че плаж „Велека“ е несравним по красота и превъзхожда всички други плажове. Обаче не само той съчетава планина с река (езеро) и море. Такива са още „Бутамята“, „Силистар“, „Резово“, на север „Къмпинг Китен“, „Ропотамо“, „Иракли“, „Бяла река“, „Шкорпиловци“, „Камчия“, „Шабла“, „Езерец“, „Дуранкулак“ и мн. други. Но спрямо всички други плажове, през които се влива река в морето, река Велека образува най-голямото, сладководно езеро зад плажа. То е с пясъчен бряг и пясъчно дъно. Най-важно е, че то е напълно пригодно за плажуване, плуване, упражняване на водни спортове и риболов.
Плаж „Велека“, наред с красотата, е носител на най-много отличия за „най“:
Плажът с най-едър пясък в България;
Плажът с най-стръмен подход към морето;
Плажът с най-голям наклон на морското дъно;
Плажът с най-голямото сладководно езеро (лиман) зад пясъчната ивица;
Плажът, на който са посветени най-много снимки.
Почнахме с това, че е красив. Ако приемем, че е най-красив, титлите му станаха шест, но въпросът за красотата е субективен. Не искам да омаловажавам другите прекрасни български плажове, във всеки един от които съм влюбен, в някои повече, в други по-малко. Всеки български плаж е уникален и неповторим. Всеки плаж има свой чар и предимства, които плаж Велека няма. Например плаж „Вромос“ е с най-ситния пясък и с най-малък наклон на морското дъно. Много плажове на Северното Черноморие имат минерална вода. Много плажове имат солени езера с лечебна кал. Други имат уникална форма, като „Болата“ и „Райския залив“- сякаш са рисувани с пергел, а „Райският залив“ има и собствена чешма. Плаж „Кабакум“, например, е единственият плаж, до който може да се стигне със седалков лифт. Плаж „Аргата“ е единственият плаж в България със собствен водопад с кристално чиста и студена вода за пиене. И така нататък. С всичко това правим една уговорка в полза на другите български плажове, които не са чак толкова снимани, като „Велека“, но всеки един от тях е неповторим и задължително трябва да го посетите за да се уверите лично.
Плаж „Велека“ има североизточно изложение, което означава, че като има вълни те са големи и като задуха североизточния вятър, духа здраво. И ето така стигаме до следващата част на разказа за уникалния плаж „Велека“, в която ще разберете какво се прави, когато задуха силен (или хладен) вятър и излязат огромни вълни, придружени от червени знамена по вишките на спасителите.
3. Лиманът на плаж „Велека“. От вълните и хладния вятър хората се спасяват, като се местят от другата страна на ивицата, откъм реката (лимана). В южната част на лимана наклонът на пясъчната ивица също е голям и поради това прави завет. Остава само слънцето да пече, без никакъв вятър. Тъй като там пясъкът е обърнат на юг, нагрява се жестоко и ми се е налагало да подскачам като нестинарка с директен финален плонж в лимана. Така се получава, че от морската страна на пясъка е студ, вятър и тътен на вълни (в края на сезона), а от другата сауна, безветрие и тишина. Същото като на плаж „Шабленска тузла“- и там хората при големи вълни и силен вятър се местят на за̀вет от другата страна на пясъка до тузлата (тузла- от тур. tuzlu, tuzlаr- сол, солено- солено езеро).
На плаж „Велека“ гледката към лимана е красива. Пясъкът и там е възможно най-едрия, светъл и жълт на цвят. Плажуването откъм лимана не е само „аварийно“, напротив. За някои хора е основно плажуването на лимана и повече го предпочитат, отколкото на морето, заради сравнително по-плавния подход към водата и заради това, че не става дълбоко изведнъж, като на морето.
На лимана е само свободна зона. Платени чадъри и шезлонги няма. Най-вероятно, тази плажна ивица, която е прилежаща към лимана е изключена от площта, която се отдава под наем, защото при обща площ на плажа, според специализираната му официална карта от 61301 кв.м., предмет на действащия договор за наем е плаж с обща площ от 57659 кв.м., а на решението на МС за концесия от 2021г., предметът на концесията (несъстояла се поради обжалване) е само 42728 кв.м. обща площ.
Това с площите подробно е коментирано в последната част на темата, която е административно-правна. Тъй като след последното „подобряване“ на сайта на НКР от 2021г. вече никакви карти не могат да се видят, предвидливо го скриха, а преди „подобряването“ за всяка концесия имаше подробни карти, не съм в състояние категорично да потвърдя дали пясъчната ивица прилежаща към лимана на река Велека влиза в стопанисваната площ или не влиза. Вероятно не влиза, защото вишките на спасителите са обърнати към морето, което изключва задължение или поне възможност за водно спасяване в лимана. Не че такова е нужно, или ако се наложи няма да бъде оказано. За над тридесет години нито съм видял, нито съм чул някой да е пострадал в лимана. Това просто е невъзможно, защото е много плитко.
Много е приятно, след като сте се осолили на морската вода, да се преместите на сладката. Когато съм на плаж „Велека“ никога не пропускам да поплувам в този природен басейн. Водата на лимана е неподвижна, приятно топла. Но не очаквайте да е чай, напротив. Планинската вода е винаги с два-три градуса по-хладка от морската. Разстоянието от плажната ивица до тръстиката е под 100 метра при всякакво пълноводие или маловодие на реката. При маловодие за експеримент съм извървявал по дъното на лимана цялата му ширина, без да ми се налага да заплувам. Е, вярно, малко преди края на пръсти. Това означава, че при маловодие водата е 170м. – 1,80м. Така че плувайте, гребете, скачайте, везете се спокойно с лодки, каяци, всевъзможни бордове, дъски, платна и парашути в лимана. И да се обърнете- страшно няма.
Втори вид масова дейност, освен плажуване на горещи пясъци и задух, е вземане на първи уроци по водни спортове, давани от школите към плажа. Има инструктори и както ще се убедите на място, повече уинд-сърфове, бордове и каяци сноват в лимана, отколкото в морето.
Третият вид основна дейност виждате на следващата снимка. Има рибари. Тъй като това е защитена местност, ограниченията за риболов са по-строги и рибарите трябва да четат внимателно табелите.
4. Река Велека. На нея се дължи очарованието и образуването на плажа, поради което тя ще бъде интересен обект за вашата екскурзия преди или след плажа. Ето я визитната й картичка. Река Велека извира от турската част на Странджа планина близо до село Ковчаз. Дълга е 147 км., има водосборна площ 994,8 квадратни километра, водно количество 8,76 куб.м./сек., твърд отток 77000,9 тона годишно (1-285).
До моста откъм Синеморец има малък пристан, от който тръгват две лодки за разходка по река Велека. Разходката е близо час, има увлекателна беседа от лодководача и гледките са впечатляващи. Най-ранният час на тръгване е 10:00 часа, ако има поне 10-12 души кандидати. Ако след здравната и военната криза не ни удари инфлацията цената е 20лв. на човек (беше).
Мястото за чакане е сенчесто, има пейки и е много приятно. Горе до моста има обширен безплатен паркинг. Носете си личните карти, защото понякога служители на Гранична полиция проверяват самоличността. Все пак това е гранична зона.
Разходката първо е нагоре по реката на няколко километра, после се обръща посоката, минава се под моста и се стига чак до лимана, където плажуват хората. После лодката се връща и застава на същия този пристан.
Ако си носите фотоапарат с приближение (zoom) може да направите хубави снимки на водни костенурки, водолюбиви птици и жълта водна лилия. Жълтата водна лилия, наричана още водна роза, а също бърдуче, е един от най-характерните и редки растителни видове, обект на защита. От целия ПП “Странджа“ се среща само в река Велека.
Като видите ослънчени дънери над водата, вероятността там да има излезли водни костенурки е голяма. Но те се сливат по цвят с дънерите.
5. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Велека“.
Цялата плажна ивица, която ще видите е дълга 857 метра, но се състои формално от два различни самостоятелни плажа по чл.8, ал.4 от ЗУЧК. Защо е така. Защото границата между землищата на Ахтопол и Синеморец е талвега на река Велека. Тя се влива в северния край на плажа и отцепва най-вляво (северно) едно малко плажче с площ 1316 кв.м. и брегова линия 45 метра. То е в ахтополско землище, понеже е вдясно от „оста“ на реката. Попада върху ахтополски поземлен имот с идентификатор 00878.100.7 (873 кв.м.). Това малко ахтополско парче от плажа е разгледано в справочника за Ахтопол като отделен плаж с наименование „Велека Устие“ (държавно име „Устие на река Велека“, номер 00878.PL.327). Малкият ахтополския плаж „Велека Устие“ е показан на тази пояснителна схема.
При опита на Министерството на туризма да отдаде плажа на концесия, ще видим, не само че изважда малкия ахтополски плаж от обекта на концесия, ами значително намалява площта на синеморския плаж, за да може вероятно бъдещият концесионер да плаща по-малко, за разлика от сегашния наемател, на който министерството натриса и ахтополската и синеморската част от плажа с обща площ 57659 кв.м. и АПП 54103 кв.м. В предложението за концесия от 2021г., бъдещият, несъстоял се за сега концесионер, би трябвало да се грижи, не като сегашния наемател за 57659 кв.м., а за 42728 кв.м. обща плажна площ и да плаща не върху активна плажна площ от 54103 кв.м., а върху 39173 кв.м. Скромна разлика от 14930 кв.м. АПП, при която разлика формулата за плащане олеква с 1866 броя плажни места. Това основателно засилва подозренията (обобщени в справочника за плажовете на Ахтопол, вж. трета точка на тема №17 плаж „Велека Устие“), че МТ е гласило свой човек за концесионер. Разбира се след като пилотно е видяло, че сегашният наемател (не техен човек) се справя и очевидно може да се печели от този дълго време неотдаден под наем плаж, въпреки опитите в миналото и на областни управители да го отдадат. Но кандидати нямаше. Първият кандидат да рискува беше сегашният наемател и можем да го поздравим, тъй като се справя отлично.
По-нататък ще разгледаме как и доколко синеморският плаж „Велека“ се „вмества“ в кадастъра, т.е. в картата на собствеността. За целта е представена долната пояснителна схема. Веднага се вижда, че не се „вмества“ твърде успешно, а трябва.
По-голямата част от синеморския плаж „Велека“ попада върху поземлен имот с идентификатор 66528.34.26; адрес на имота- област Бургас, община Царево, село Синеморец; вид собственост- изключителна държавна собственост; АИДС №681/ 16.10.2001г.; вид територия- защитена; НТП- крайбрежна плажна ивица; площ 42826 кв.м.; стар номер- 1010001, квартал 0. Това е представено на горната пояснителна схема. На нея ахтополският малък плаж северно от устието на реката е заличен и не е показан, като плаж, а като терен, с цел да изпъкнат само очертанията на синеморски плаж „Велека“, чиито граници са с червена линия, а площта му в жълто.
Площта и границите на плажа не съвпадат с тези на поземлен имот 66528.34.26. Площта на морски плаж 66528.PL.328, изчислена според специализираната му карта е 61301 кв.м. , т.е. много по-голяма от площта на поземлен имот 66528.34.26, която е 42826 кв.м. Техническата администрация на МРРБ е длъжна, да приведе в съответствие имот и морски плаж и да няма разлика в площи и граници.
Номерът на плажа в КККР е 66528.PL.328, а държавното му име е „Устие на река Велека“. Даването имена на морски плажове не е силна страна на държавната администрация, което е коментирано на много места в справочниците за Варвара и Ахтопол. В случая виждаме, че и ахтополската част от ивицата, която е преимуществено и само до устието на река Велека, и синеморската, която няма почти нищо общо с устието, са кръстени по един и същи начин. Туристите в Синеморец казват отивам на „Велека“. Никой не казва отивам на „Устието на река Велека“. Но ако го каже, това означава, че отива на съвсем друго, далечно място.
Както уточнихме, площта на двата плажа- малкия ахтополски и големия синеморски, които съставляват плажната ивица, е много по-голяма от площта на поземлените имоти върху които преимуществено попадат плажовете. Сборната площ на двата поземлени имота е 43699 кв.м., а сборната площ на двата плажа е 57659 кв.м. Разликата от 13960 кв.м. съставлява превишение на плажната ивица с 32% спрямо площта на поземлените имоти и е нагледен пример, за спешната нужда държавната администрация да приведе в съответствие картата на морските плажове, като обекти по член 6, ал.4 от ЗУЧК, с кадастралната карта на собствеността по ЗКИР.
екологично покритие на плажа
Сушата на плаж „Велека“ от 24.01.1995 попада в защитена територия по ЗЗТ от типа природен парк с наименование Природен парк „Странджа“.
Сушата на плаж „Велека“ от 1992 година е в границите на защитена територия по ЗЗТ от типа защитена местност с наименование „Устие на река Велека“. Над тази защитена местност е миграционният път на птиците Виа Понтика (Via Pontica). Извън гнездовия период има птици, които ползват влажната зона за презимуване или за почивка по време на полета до Африка. В река Велека има 32 вида риби, от които 7 са включени в Червената книга на България- шаран, змиорка, лупавец, атерина, триигла бодливка.
Сушата на плаж „Велка“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA) с наименование „Странджа“, код BG0002040.
Сушата и морската акватория пред плаж „Велека“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI/SCI/ SAC) с наименование „Странджа“, код BG0001007.
Профилът на зона за къпане 48 (плаж „Велека“), изготвен от РЗИ-Бургас, не съдържа никакви данни и разсъждения за влиянието на втората по големина река, която се влива в Черно море. По силата на РДВ Велека е самостоятелно водно тяло. Кодът й е BG2VE106R1801. Само Велека и Камчия имат водосборна площ над 1000 кв.км. и само те се числят в категорията „голяма черноморска река“.
Профилът на зона за къпане 48 е формален и както обикновено е запълнен с общи приказки и дефиниции какво е цианобактерия, фитопланктон, макроалгии и таблица за баналното морско водно тяло с крайбрежни води от Маслен нос до Резово с код BG2BS000C1012, която от РЗИ охотно преповтарят от зона 32 (плаж „Приморско Север“) до зона 48 (плаж „Устие на река Велека“). Сякаш плаж „Приморско Север“ има нещо общо с „Велека“ и „Бутамята“. В това да има дефиниции и плява по принцип няма нищо лошо. От профила, обаче, става ясно, че няма химични изследвания на водите на река Велека. Липсата на изследвания от РЗИ компенсират с препращане към сайта на Басейнова дирекция. От него няма да разберете за река Велека нищо в плюс от това, което има в уикипедия и гугъл. Какво значение има на колко подтипа водни тела ще разделят Велека в горно, средно и долно течение, или какво значение за химическия състав при устието й има факта, че извира от множество карстови извори край село Ковчаз, не става ясно. Само това ще научите от сайта на Басейнова дирекция. В профила на водите в зона 48 РЗИ само констатира, че реката е в „добро екологично състояние”, което може да го установите и вие, след като видите, че плуват риби и подскачат жаби. Никъде не се коментира незавършеният воден цикъл на Синеморец, какво се влива, излива в малкото рибарско пристанище на селото и докога ще се надяваме на рециклиращите сили на природата. А иначе пробонабирането се взема пред първи спасителен пост. Зоната за къпане е млада, защото едва от 2017г. плажът е стопанисван и с наемател. Ако задуха югоизточен вятър, аз на плаж „Велека“ не ходя. Но такъв вятър духа много рядко.
На 05.12.2012г. е приета СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА НА МОРСКИ ПЛАЖ №24 „УСТИЕ НА РЕКА ВЕЛЕКА“ в мащаб 1:1000 и обем един картен лист. Очертани са сектори с дюни, без да е отбелязан вида им. На картата ясно е показано, че землищната граница между град Ахтопол и село Синеморец минава по талвега на река Велека, което обяснява защо една малака част от плажната ивица е ахтополска.
На 12.05.2015г. е приета ОБЕДИНЕНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА НА МОРСКИТЕ ПЛАЖОВЕ И ВИДОВЕТЕ ДЮНИ- МОРСКИ ПЛАЖ „УСТИЕ НА РЕКА ВЕЛЕКА“ в мащаб 1:1000 и обем два картни листа. На картата са обозначени находища на бели дюни между блатото и плажа и на зараждащи се дюни северно от белите дюни, между лимана и плажа. Картата на плаж и дюните беше в jpg- формат на сайта на МРРБ, докато беше достъпна, т.е. до края на 2020г. След това всички карти на плажовете, със или без дюни вече са тайна и не са достъпни, независимо от това, че са платени и направи с нашие пари.
Плаж „Велека“ е отдаден под наем за срок от пет години, считано от 2017г. Предмет на договора е ползването на морски плаж „Устие на река Велека“с обща площ в размер на 57659 кв.м., определена въз основа на данните от специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, приета с Протокол № 21-225 от 12.05.2015 г. и чрез съвместяване с данните за поземлени имоти с идентификатори 66528.34.26 и 00878.100.7. Активната плажна площ на морския плаж е 54103 кв.м. От активната плажна площ е изключена площта на установените бели пясъчни дюни в размер на 3556 кв.м. Морският плаж е с дължина на бреговата линия 812 метра.
В случая договорът за наем е много добре редактиран, за разлика от десетките концесионни и наемни договори за други плажове и не въвежда в заблуждение, че има идентичност в площите на поземлените имоти и отдаваният под наем морски плаж. Съвсем ясно става, че специализираната карта по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК (на морския плаж) е определяща за площта на отдавания под наем имот, а не кадастралната карта и имотния регистър.
Въпросът е защо плаж „Велека“ е 61301 кв.м. според специализираната карта, а се отдадоха под наем, а после се направи опит да се отдадат на концесия, много по-малко квадратни метри. Къде са останалите квадратни метри от плажа и тях кой ги стопанисва, кой ги пази и кой осигурява водно спасяване на „липсващите“ близо 15 декара пясък. Къде са точно те? Има също сериозни разминавания в площите на дюните. В доклада на РЗИ-Бургас за зона 48 те са с площ 21445 кв.м, но според друг държавен орган- Министерството на туризма са точно шест пъти по-малко- 3556 кв.м., което, като гледаме въздушните снимки, не е вярно. Дюните са в пъти повече от 3556 кв.м.