плаж „Свети Яни“

В центъра на снимката е двеста и един метровата дъговидна ивица на най-южния плаж в строителните граници на Ахтопол- плаж „Свети Яни“. В най-близък план е нос Свети Яни.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Свети Яни“.

Ако вече сте опознали Ахтопол, от кея тръгвате (може и с кола) на юг, т.е. надясно през новия квартал „Лазур“, чиито сгради с червени покриви се виждат на горната снимка. Движите се по  улица „Нептун“, от която засега първите 200 метра са асфалтирани, нататък не. В един момент улица „Нептун“ се превръща в черен път, който следвате, докато сградите свършат и видите, че нататък (на юг) е само поляна. Надничате от високото в южна посока и виждате плажа (същото, което виждате на следващата голяма снимка). От този близък край на плаж „Свети Яни“, обаче, не можете да слезете, защото е отвесна скала. Отивате до далечния му южен край, в който се зауства сезонно пресъхваща река (дере), т.е. продължавате пеша още малко на юг. Колко малко- почти колкото е дълъг плажа, а той е дълъг 201 метра. Ако изходната ви точка е кея на Ахтопол, до мястото за слизане на плаж „Свети Яни“ пътят пеща е десет минути спокойно вървене. Ако имате автомобилен джипиес трябва да зададете адрес град Ахтопол, ул. „Нептун“ №30 и да паркирате наоколо на поляната. Маршрут за достигане от Автогарата на Ахтопол с кола и пеша са показани в двата QR-code в книжното издание на справочника,. Трябва да ги сканирате с телефона си. Разстоянията и времената,  които ще ви се появят в приложението на Google Карти не са верни. По-малки са.

Плаж „Свети Яни“, сниман от северния му край, от който не може да слезе. В близък план в долната част на снимката се вижда най-хубавият пясъчен сектор, който е постоянен и на който е най-добре да се установите за плажуване.

2. Плажът. Плаж „Свети Яни“ е най-южният плаж, който се намира в чертите, т.е. в строителните граници, на град Ахтопол. На юг плажа площите вече имат статут на земеделски земи и са дори под много строг режим, тъй като попадат в защитена местност „Устие на река Велека“. Пажът е голям, обширен, дълъг 200 метра, широк на места 15-16 метра, а при устието на дерето 31 метра. Не е твърде посещаван, тъй като в близост има други по-приятни и с повече пясък плажчета, като например плаж „Лазур“. На плаж „Свети Яни“ преобладават обли сиви камъни и скални плочи. Пясъчните сектори са малко. Засега. С годините задължително ще се увеличават.

            Достигайки близо до плаж „Свети Яни“ ще останете с впечатление, че градът е свършил и вече сте на разходка извън града. Обаче не е така, за което може да научите от третата част на темата, която засяга административно – правния статут на плаж „Свети Яни“. Така или иначе впечатлението е правилно и обосновано, доколкото обикновено в града няма стада.

Овчици до най-последната към 2022г. нова вила. Оградата й е на пет метра от уникалното ни черноморско крайбрежие и от морски плаж „Свети Яни“. Има още по-тежки случаи в община Царево, където за да се стигне до плажа, трябва да се върви по ръба на частните имоти. Тук, на снимката, виждаме, че някои овчици още пасат, а други вече пладнуват на сянка до вилата, построена плътно до плаж „Свети Яни“.
Овчици пасат там, където ще изникнат къщи и вили на „наши хора“, в най-красивата, все още нео–на южна част на крайбрежието на град Ахтопол.

За съжаление устройствените планове на населените места се правят без да се съобразят перспективите и ерозията на морските брегове. Така например застроителният план на Ахтопол предвижда частни имоти да граничат на три метра от плажа, т.е. от имот 00878.502.107. Между този имот (плажа) и частните имоти зад него има съвсем недостатъчна и тясна ивица общинска собственост, отредена уж за обществено ползване, по която ние, хората, да можем да минаваме и да контактуваме с брега и природата.

Големият и перспективен плаж „Свети Яни“ е последният и най-южният от ахтополските плажове, които са в чертите на града. От него на юг има още плажове в землището на Ахтопол, но те са извън чертите (строителните граници) на Ахтопол и всички те попадат в ЗМ “Устие на река Велека“.
Плаж „Свети Яни“, сниман от най-южния му край. В близък план се вижда фуниевидният естуар на дерето, което се влива в морето. Реално целият естуар (триъгълникът) попада в границите на ЗМ „Устие на река Велека“, така че може да се каже, че голяма част от плаж „Свети Яни“ е с природозащитен статут защитена местност.

Въпросът е, когато ерозията и абразията разруши брега и стигне до частните парцели, ние, гражданите и селяните от къде ще минаваме, за да стигнем до плажа. Не искам да бъда лош пророк, но без да имам роднинска връзка с Вангелия Гущерова, Бог да я прости, мога да предвидя, че един светъл ден няма да може да се минава между плажа и бетонните огради на частните парцели. Морето ще е „изяло“ тясната ивица зад плажа, отредена за „общестевен селищен парк, градина“.

                        Когато това стане, виладжийте ще си построят едни стълбички, за да слизат директно на плажа, а ние… За сведение представям точните очертания на общинския терен, който отделя частните парцели от плажа. Очертанията на плажа  може да видите в третия раздел на темата. На места ширината за обществен достъп и преминаване по общински имот 00878.502.108 е три метра, на други пет метра. Да са живи и здрави общинските чиновници и архитектите, които правят общите устройствени планове (ОУП) и въз основа на тях подробните, в полза на наши хора. Омръзнало ми е на плажове, на които съм ходим спокойно по крайбрежните скали, след две-три-четири години, когато морето ги е ерозирало и се налага да стъпя на границата на някоя частна ливада, за да стигна до държавния плаж, да излизат разтревожени виладжии и да ме гледат на революция. Държавата е длъжна да осигури ОБЩЕСТВЕН достъп до всеки плаж, не само днес, за момента, но в перспектива за десетки и стотици години напред, а не го прави.

Предстоящо плътно застрояване до брега на морето на „Нов квартал“ с площ 39800 кв.м. След години, когато ерозията и абразията унищожат смешните три- четири метра път, оставени между морето и частните дворове, никой гражданин на Република България няма да може да се разходи по брега и да се любува на Черно море. Няма да има достъп и до плаж „Свети Яни“.

Плаж „Свети Яни“, нашата мила, родна държава даже не го е забелязала, че е плаж, така че, докато не го забележи, че е плаж и че съществува, след време няма да имаме право даже да се жалваме, защо сме лишени от крайбрежна плажна ивица и защо частни лица са си пуснали стълбички и плажуват, а ние не.

            Няма ли паркинги до парковете и плажовете, ахтополският кмет и ахтополските собственици на къщи за гости и хотели да забравят за туристи. Довеждащата и прилежаща инфраструктура (пътища и паркинги) не само че е на неандерталско ниво, ами изобщо липсва. В случая имаме гора, която е парк и пред нея плаж. И нито едно предвидено паркомясто. Сега половината от парцелите, които се намират в оградената площ за „Нов квартал“ все още са общинска собственост. Но по стародавна традиция те ще бъдат разпродадени на наши хора срещу рушвет, вместо да се запазят за безплатен паркинг. Запазването на общински имоти за паркинги и обществени пространства изключва рушвета, за това не се случва. Ние, гражданите на България нямаме организация и механизъм, по които да се съберем, да заделим пари и да излъчим представител, който да даде на кмета на общината или на когото трябва по-голям рушвет за да не продава общинската собственост, а да я запази за безплатен паркинг към плаж и парк. И като не може да дадем рушвет на кмета и/или председателя на общинския народен съвет, нашите нужди остават незадоволени и ние ходим на гръцките плажове с обширни, асфалтирани, разчертани, безплатни паркинги. А понякога и сенчести, защото са под дървета.  

Естуарът на дерето представлява най-широката част на плаж „Свети Яни“. За сега тя не е пригодна за плажуване, защото няма достатъчно пясък.

Връщаме се към описанието на самия плаж „Свети Яни“. В южния край на плажа се зауства дере. Дължината му е 560 метра, а началото на водосбора му е на 28 метра надморска височина. Дерето започва от вътрешния черен път между Ахтопол (квартал Лазур) и метеорологичната станция. Има два малки притока- ляв и десен. Във финалната част основното течение на дерето и двата му притока на снимките се открояват като охрастени зелени ивици на фона на изгорялата от слънцето трева. На картите дерето не е обозначено. Само началото му е обозначено като овраг с ширина 1,5 метра, а финалната част като ивица от храсти. След като не е обозначено, логично е, че няма и име. Но дерето е отдавнашен хидрографски факт, поради което в кадастралната карта, приета през 2006 година, последните 135 метра от течението му преди естуара са обозначени като „дере“ и дори са обособени като отделен поземлен имот с идентификатор, така че дерето един вид е признато.

Скалисто-каменистото устие на дерето, което през плаж „Свети Яни“ се влива в морето.
Поглед към централната част на плажа.

Като всяко дере, работата му е да ерозира терена и да донася почва и фракции, които варират според големината си от пясък до едри камъни. Ето защо първото нещо, което ще видите, стъпвайки на плаж „Свети Яни“, са камъните в естуара на дерето. Поначало, само откъм дерето може да се слезе на плажа, останалата част от дължината му е с висок скат. От средата на плажа само съм се изкачвал, не съм слизал. По принцип по ронлив терен изкачването е по-лесно и безопасно. Така че първите впечатления за настилката на плаж „Свети Яни“ ще бъдат  като от следващите две малки снимки при устието на дерето и до него.

Поглед от средата на плаж „Свети Яни“ към левия му край.

Цялата фуния (естуара), образувана от дерето при вливането му е част от плаж „Свети Яни“ и попада в границите на ЗМ“ Устие на река Велека“. От върха на фунията 135 метра нагоре по средата на дерето минава границата между град Ахтопол и тази защитена местност. Така се получава, че най-южната част от плаж „Свети Яни“, включваща устието (естуара) на дерето е в защитената местност, а останалата част от плажа не е.

Плаж „Свети Яни“- най-южният плаж в чертите на град Ахтопол.

Плажната ивица на плаж „Свети Яни“ е покрита най-вече от червеникави камъни с различна големина. Вторият по количество тип покритие е плоски скални плочи и по-изпъкнали скали. Третият тип покритие, който за сега и за съжаление е малцинство е пясък. Засега камъните и скалните плочи са много повече от пясъка.

Пясъчен сектор по средата на плажната ивица на ахтополския плаж „Свети Яни“.

И този плаж, като „Бабин плаж“, се отличава с променливия характер на плажната ивица по отношение на това къде има пясък и къде камъни. През 2020 година, северно от триъгълния естуар на дерето имаше пет – шест зони от пясък, всяка с площ от около 40-50 кв.м., равно отдалечени една от друга и равномерно разпределени по дължината на плажа. През 2021г. беше останала една по средата на плажа, която е на следващата снимка и тази в най-северния му край, където е снимката с птицата.

В средата на снимката е плаж „Свети Яни“. Вижда се вдясно част от  ахтополския квартал „Лазур“ и едноименният плаж „Лазур“.

За предпочитане е да плажувате на пясъчната зона в най-северния край на плаж „Свети Яни“. Тя е най-постоянна и винаги съществува. В южния край на плажа, където е триъгълни естуар на дерето, около 17:00 часа след обяд слиза стадо с овце и кози, които пият морска вода, ближат солта по камъните и се разхлаждат на морския бриз. Следите от стадото са видими и многобройни в тази южна част на плажа. Съжалявам че не се сетих да извадя  фотоапарата и да увековеча картината „Стадо овце пие морска вода“, но вие ще я наблюдавате на живо.

И така- слизате за плажа от ниския южен край и вървите по цялата му дължина чак до северния, за да се настаните на хубав пясък, висок скален гръб и уединение. Тъкмо ще разгледате плажа по пътя. От северното пясъчно петно, което ви препоръчвам, на 40 метра по права линия се намира засега най-крайната четириетажна жилищна сграда на ахтополския квартал „Лазур“, но не се вижда от там, където сте се настанили. Следователно това място е подходящо за нудисти, които няма как да бъдат обезпокоявани. В пясъка не може да се забие чадър, но с подръчни едри камъни може да се закрепи, така че да не пада. Това отнема време, изисква майсторлък и усет и накрая един по-силен порив на вятъра обезсмисля старанието. Може да настъпите остри малки камъчета от изветряла скална порода. Боли. За предпочитане е да се придвижвате по плажа и да влизате във водата с плажни обувки или това, което считате за техен еквивалент. След години, когато каменните фракции се раздробят, това ще е чудесен голям пясъчен плаж на пъпа на града. Но това няма да стане в нашия живот.

Около 17:00 часа след обяд започва да пада сянка от високия западен скат на плажа, което се вижда и на снимката. Нещо като разкошните плажове на град Бяла, но не така изведнъж и не толкова рано.

            Морското дъно. Дъното на ахтополския плаж „Свети Яни“ е каменисто, с отделни обли камъни с всякаква големина, обрасли с водорасли. Има и каменни плочи, също обрасли или голи, но ако са голи са хлъзгави, трябва да се внимава. Бавно се продълбочава, което означава, че трябва да вървите  около 10-15 метра навътре в морето докато наберете дълбочина комфортна за плуване и гледане под вода, така че като минете в хоризонтално положение обраслите камъни да не ви опират в гърдите и корема. Водата е много чиста и бистра, без забележки.

Клифът в северния край на ахтополския плаж „Свети Яни“ е от слоеве седиментни скални породи (вляво) и екструзивни алкални трахити  (вдясно), наклонени под 75º, следствие на тектонични процеси.

Плажът е за хора, оборудвани с плажни обувки, водни очила, ценители на самотата, кристалната морска вода, подводните гледки и спокойствието, на които не им се върви пеша повече от 10 минути за да се доберат до девствен плаж и самота. Подходящ е също за романтици, които не обичат да влизат твърде често във водата и прекарват на брега повечето време четейки книжка на чист въздух, морски бриз и тишина, защото гарантирано наоколо няма да има компании и деца, освен вашите. Близостта на плажа до центъра на града предполага, че може да си носите сгъваеми столове, пълни хладилни чанти и това няма да ви дотежи, но ще ви направи престоя комфортен.

Процесът на плътно застрояване на крайбрежието, с последваща невъзможност за минаване на хора покрай брега вече е в ход. Всяка година виждам по една нова сграда да пълзи на юг плътно зад плажа. Така че най-вероятно един светъл ден плаж „Свети Яни“ ще бъде обгърнат изцяло и плътно с частни дворове, огради и сгради. Няма да се застрои единствено площта, която на схемата (има я в книжното издание на справочника) е надписана като гора. Тя е общинска публична собственост и също е в строителните граници на Ахтопол. С оглед предстоящото застрояване във втория стикер (вж. книжното издание на справочника) е показана тясната на места от три до пет метра ивица, която отделя плажа от парцелите за частно застрояване и която един ден ще изчезне съвсем, заради ерозията и абразията. Изчезването й ще бъде проблем и ще създаде невъзможност за достъп до плажа и обществено ползване от хората на крайбрежната ивица, която на практика ще се превърне в частна, без обществен достъп.

На южния ахтополски плаж „Свети Яни“ на 04 септември.

            Плаж „Свети Яни“ не е признат от държавните чиновници за плаж. Естествена последица от това е, че не е нанесен в КККР като плаж, не му е присвоен номер, държавно име и не е изготвяна специализирана карта на плажа. С оглед изискванията и критериите на ЗУЧК, в спешен порядък държавните чиновници от МТ и МРРБ следва да възложат на геодезически фирми картографиране на плажа. След приемане на специализираната карта на плаж „Свети Яни“ трябва МРРБ да  предприеме нужните действия за отреждане и попълване на КККР с границите и площта на поземлен имот съвпадащ напълно с границите и площта на плажа според приетата специализирана карта. Трябва да се направят и съответните записвания в КР, отговарящи на изискванията на закона за вид собственост, вид територия и НТП. 

            На втората пояснителна схема (може да я видите само в книжното издание на справочника) е показана в правоъгълник зоната на застъпване, спрямо излаза на плаж „Свети Яни“ към морето. Там двата съседни поземлени имота 00878.502.107 и  00878.49.6, се залягат един пред друг. Границите и площта им е в синьо. С начупена зелена линия е границата на ЗМ „Устие на река Велека“, която не съвпада с границите на нито един от двата имота и разсича първия. Частично зелената граница на защитената местност съвпада с последните 135 метра от течението на дерето, като включва целия му естуар, а не го разсича на две половини като ъглополовяща.

            Имотите, надписани като „нива“, са извън чертите на град Ахтопол и не подлежат на застрояване. Вижда се, че някои от нивите попадат в границите на ЗМ “Устие на река Велека“, но други не. Строителните граници на Ахтопол са показани добре на първата пояснителна схема, където са с червена линия. И на двете схеми с червени букви са надписани имотите в чертите (строителните граници) на град Ахтопол, с режим на жилищно застрояване.

            От прегледа на КККР става ясно, че е отреден имот 00878.502.148 „за съоръжение на канализация“. На терен това е в ниската част на дерето, точно преди естуара му, т.е. на границата с плажа. На пояснителната схема имот .148 е надписан с кафяви букви „за КПС“, защото друго освен КПС няма какво да е. Прави впечатление, че този имот (.148) попада едновременно както в строителните граници на Ахтопол, така и във всички възможни защитени зони и защитени територии. Обаче, това последното, прави почти невъзможно изграждането на КПС. От това следва, че всички парцели за застрояване зад плажа не биха имали канализация и трябва да са на септични ями, поне за дълъг период от време. А в България обикновено временно означава постоянно. Възможно е границите на защитената местност да са сгрешени, но е малко вероятно.

            В КККР на град Ахтопол всички парцели за застрояване зад плаж „Свети Яни“ са отбелязани на адрес „Нов квартал“. Предвиден е и терен от 201 кв.м. за трансформатор- това е имот 00878.502.100, който е извън пояснителните схеми и няма да го видите на тях.

611 thoughts on “плаж „Свети Яни“”

  1. zoritoler imol says:

    I got what you mean , thankyou for posting.Woh I am delighted to find this website through google. „I would rather be a coward than brave because people hurt you when you are brave.“ by E. M. Forster.

    Отговор
  3. vorbelutr ioperbir says:

    Hi, Neat post. There’s a problem with your web site in internet explorer, would check this… IE still is the market leader and a huge portion of people will miss your wonderful writing due to this problem.

    Отговор
  48. Bom88 says:

    I discovered your blog website on google and check a number of of your early posts. Continue to keep up the very good operate. I just extra up your RSS feed to my MSN Information Reader. Searching for ahead to reading extra from you afterward!…

    Отговор