Плаж „Кастрич“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Кáстрич“. Плаж „Кáстрич“ е северно от село Резово и се намира на едно специфично място на географията, за което има общоприет термин, но няма да го използваме. Като комбиниран път с ползване на превозно средство и вървене пеша пътят е общо 3,8 км. Тук ще бъдат показани със снимки два маршрута, с което обясненията как да стигнем, по обем ще превъзхождат три пъти описанието на самия плаж. И без това плажуването на „Кáстрич“ не е толкова вълнуващо преживяване, колкото красотите и гледките по пешеходния маршрут от Резово покрай морето.

Първи бърз начин за достигане до плаж Кáстрич. Този маршрут е дълъг 3800 метра и е най бързият. Може да го извървите изцяло пеша, но може и комбинирано, първо с кола донякъде и после пеша до плажа. Ако ползвате кола, това ще е най-бързият начин да достигнете до плажа.             От кметството на Резово, което приемаме за условен център на селото, нулирате километража и карате само направо 2,2 км. по асфалтовия път 9901 в посока Синеморец, където вдясно ще видите отбивка- черен път. Веднага ще ви разсъни  първоначална дълбока и крива траншея, вероятно нарочно изкопана, за да не се кара по тази отбивка. Отбивката и без друго е забранена за МПС.

В този QR-code е показан маршрутът само до отбивката. Трябва да го сканирате с мобилно устройство и след като влезете в страница на сайта www.plaj.guru, озаглавена „Автомобилен и пешеходен маршрут от Кметството на село Резово до отбивката за плаж „Кáстрич“, трябва да кликнете върху подчертания израз под заглавието „от 9901 104, Резово до 9901, 8281 Резово – Google Карти“. Едва тогава ще видите маршрута.

Трябва да паркирате колата си веднага след като отбиете, защото територията надясно от асфалтовия път е Защитена местност (ЗМ) „Силистáр“ и надолу по черния път към плажа е забранено придвижването с МПС. Черният път надолу към плажа е 1,6 км. и без друго е ужасен за шофиране, но пък е прекрасен за вървене- шарена сянка, малък наклон, красива гора, няма мухи, нито комари. Пътят няма разклонение и не може да объркате нещо. 

На места този черен път представлява улей, дълбок половин метър. Че и трактор няма да намерите в Резово да ви дърпа. Ако завали дъжд и разкаля докато сте на плажа, ще излезете обратно догодина на пролет. Питайте къмпингарите от беленския плаж „Кара дере“. Денивелацията от асфалтовия път до плажа е точно 65 метра, т.е. съвсем малка и пренебрежима, ако е сухо.

Втори начин за пешеходно достигане до плаж „Кáстрич“. Село Резово има един вход-изход. Откъдето се влиза в селото, от там се излиза. Така че от Кметството тръгвате към вход/изхода на Резово. Там, на него край на селото вдясно ще видите тези табели.

Показан е туристическият маршрут (екопътека), който е до местността Малък Кáстрич, според табелата, макар че такава местност няма, местността се казва само Кáстрич, за разлика от плажовете, които са „Малък Кáстрич“ и „Кáстрич“. Маршрутът съвпада с нашата крайна цел – красивият и дивият плаж „Кáстрич“. От него по-нататък може да се отиде и до плаж „Малък Кáстрич“. От тези табели завивате по черен път в посока морето и там прихващате тясна крайморска пътека средно на 15 метра над нивото на морето. Маршрутът по тази екопътека  (синя маркировка) е живописен и предлага красиви гледки на заливи, недостъпни малки плажчета и вулканични скални форми.

Обикновено отивам на плаж „Кастрич“ по тази крайбрежната пътека със свежи сили. Плажувам на „Кастрич“ 3 часа и понеже накрая съм доста нагрят, се изхитрявам да се върна в Резово не по същата крайморска пътека, а по сенките на коларския път и асфалта, защото е лесно и много по-бързо. Т.е. връщането ми е по първия маршрут до плаж „Кастрич“, само че изцяло пеша.       След „Кáстрич“ за деня, обикновено се къпя на двата най-южни плажа на България- „Кейчето“ и „Резово“. И вие може да пробвате тази приятна дневна комбинация- един див и два урбанизирани плажа, плюс красиви гледки. 

Има две навлизания в гора като тази. Второто навлизане е по пътека, която се съединява с коларския път от първия маршрут. Като излезете на него, завивате надясно, т.е. надолу, към ниското, където е морето.

Тъй като пътеката, която е най-близо до морето, е доста изровена и компрометирана, често е дублирана с успоредни пътеки по-навътре в сушата, които минават през гора или храсталаци. Препоръчвам ги. Дали падането ще е от 2000 метра в Северен Джендем или от 20 метра тук, резултатът може да е един и същ. Връщаме лентата в първата третина на пътеката, малко преди скалното образувание „Сфинкса“. На тази снимка е един много опасен участък .

По тази екопътека една грешна стъпка, подхлъзване, спъване или залюляване от вятър ви гарантира качествено претрепване. Трябва да сте със затворени обувки със стабилна твърда подметка и дълга долна дреха, защото остри тръни и храсти ще ви дерат краката. Няма пълно щастие. Ако тръгвате сам (сама) задължително трябва да предупредите ваши близки къде тръгвате и да държите връзка с тях периодично.

 Преходът от село Резово (нос Резово) по крайбрежната пътека до плаж „Кáстрич“ е лек, но опасен и трае малко над час непрекъснато вървене. Наградата са невероятните гледки. Мисля, че парковата администрация на ПП „Странджа“ трябва да предприеме нещо и да постави поне обезопасителни въжета в сектора, който е на предната снимка и да опреснява маркировката.

Преди да достигнете плаж „Кáстрич“ ще видите тези много красиви пет плажа, които виждате на снимки в този справочник с посочени координати. Може да ви харесат повече от „Кáстрич“, но са недостъпни по суша. Казвам им  „каякарски“, защото могат да ги ползват за плажуване само каякарите. Каякарските плажове са показани на обща панорамна снимка в отделна тема на края на този справочник.

Трети начин за достигане до плаж „Кáстрич“. Той пак е по екопътека покрай брега. Обаче сега атакувате „Кáстрич“ от север. Тръгва се от южния край на плаж „Силистáр“. Т.е. трябва да пристигнете с кола на плаж „Силистáр“, да паркирате зад плажа, да минете по мостчето над река Силистáр, да пресечете целия плаж по пясъка пеша от север на юг и да почнете да катерите нагоре по крайбрежната пътека. Пътят е същият като продължителност и трудност като този по крайбрежната пътека  от село Резово, обаче неудобството е, че трябва първо с кола да стигнете до плаж „Силистáр“. По права линия от центъра на плаж „Силистáр“ до плаж „Кáстрич“ е 1900 метра, но какво е точно разстоянието по кривата крайбрежна пътека никой не може да каже. Вървенето от плаж „Силистáр“ е един час и двадесет минути.

2. Плажът. Името на плажа идва от гръцката дума κάστρο (кастро), която в превод означава замък, крепост. Такъв замък или крепост е имало северно от плажа. Отдавна местните хора заради замъка са кръстили местността с името Кáстро, а също с производни имена от Кáстро-  Кáстрица, Кáстрич, Кáстрича. Тази местност е и крайна цел на маркираната (синя маркировка) екопътека от Резово.

            Според историята и археологията северно от плажа на високия нос Кáстрич е имало късноантична крепост, която е оцеляла до 14 век, т.е. до Средновековието. Почитатели на плажа, които отдавна го посещават и познават много добре района, ми разказаха, че  преди много години там е имало каменен трон, а също кръгъл жертвен камък с диаметър два метра. Една от посетителките на плажа, която заварих там с нейни приятели, разказа, че подобен жертвен камък е виждала в Мексико, като атрибут на индианските жертвоприношения. Обаче сега, там където са били тронът и кръглият камък, няма нищо. Вероятно са отмъкнати от иманяри и продадени на частни колекционери.

            Районът на плажовете „Малък Кáстрич“ и Кáстрич“ е наситен с древна история, човешки съдби, превратности и енергия. Мястото не е случайно, то е уникално. Въпросът е къде спи държавата и защо  Министерството на туризма не прави нищо, за да популяризира това древно място. Нашите министри на туризма имат енергия и държавни средства да преследват къмпингуващите на „Корал“ и да ги тормозят с полиция и среднощни обиски, но нямат енергия и средства да популяризират древни исторически обекти, като този между плажовете „Кáстрич“ и „Малък Кáстрич“, Останките от крепостта са в окаяно състояние и неизвестни за хората. Липсват и са окрадени древни артефакти от крепостта и околностите й.

И двата маршрута, които са обяснени, навлизат в плажа от средната червена стрелка (2), която е до река Ракидата. Черният коларски път върви успоредно на реката в последните 150 метра, без да се виждат реката и пътя един от друг. През летния сезон реката е суха и трудно различима на терен за неопитно око.

            Горната лява червена стрелка (1) показва пътеката на идване пеша от север, чак от плаж „Силистáр“, през плаж „Малък Кáстрич“, което като организация и преход е близо 2 чáса с шофирането и едва ли си заслужава.

            Дясната червена стрелка (3) показва пътека, която е на идване от Резово, но тази пътека е доста екстремна и не я препоръчвам, освен това има алтернатива, която е обяснена. Препоръчително е навлизането в плаж „Кáстрич“ да е от средната стрелка (2), т.е. по черния коларски път при първия и втория от обяснените маршрути.

            Най-бърз е първият начин за достигане, защото от Кметството на Резово се шофира до отбивката 5 минути, после 20 минути се върви с раница пеша надолу по черния път до плаж „Кáстрич“, при което на 26-та минута вече сте във водата. Така че първият вариант за достигане е най-бърз. Но е без гледки.

Както се вижда от схемата на плажа, която е географски ориентирана, плаж „Кáстрич“ е със североизточно изложение, което означава, че обичайно духа и има вълни. Но не и в най-дясната му тясна част, за която ще стане дума по-нататък. Макар че тя е изцяло на север, пред нея в морето има големи скали и те пазят от вълни.

            Плажът е неохраняем- без спасител. В основната част на плажа, т.е. без дясната му част, във водата много бързо се набира дълбочина. Трябва да сте внимателни, ако решите да плувате навътре и да установите дали няма мъртво вълнение, което да ви завлече. По корем във водата в поза звезда и без да мърдате наблюдавайте за ориентир някой камък на дъното. За да наблюдавате качествено, трябва да имате водни очила, но и без тях става. Ако видите, че спрямо камъка, който сте фиксирали, морето ви дърпа навътре, веднага стъпвайте на крака и излизайте на по-плиткото за контакт с дъното.

            Както почти всички плажове, опрени в Странджа планина, и плаж „Кáстрич“ е образуван от срещата на река или дере с морето, в случая от срещата на морето с река, която в старите карти е с име Ракидата. Така че зад плажа ще видите обрасло с дървета и храсти дере. Реката носи и търкаля камъни от планината. Така или иначе в съвместната си трудова дейност морето и реката не са успели все още да раздробят до пясък скалния материал, донесен от планината и не може човек да сложи постелка и да легне, където си иска на плажа. Както виждате от снимките, плажът е предимно каменист. Но това е само привидно. Под камъните има задължително пясък.

Във времето съотношението на пясък и камъни на плаж „Кáстрич“ се мени както по количество, така и по място. Има години, когато в централната част на плажа има достатъчно много и достатъчно дебел слой пясък. Но в следващите години морето взема пясъка обратно или, да речем, пясъкът се затрупва с нови камъни, донесени от река Ракидата. Именно това са т.нар. от специалистите и закона- „процеси на взаимодействие на морето със сушата“, в резултат на които се образуват плажните ивици.

Цялата плажна ивица е доста повдигната спрямо нивото на морето, средно един метър. Но е равна, не е наклонена, т.е. приятна е за лежане. Понякога в средата на плаж „Кáстрич“ морето натрупва водорасли. Тези две снимки са правени през различни години и показват, че не винаги има, а ако има, не на едно и също място са натрупаните водорасли.

Какъв е подходът към водата и морското дъно на плаж „Кáстрич“? Подходът към водата е стръмен, а за хора, които не обичат водорасли, е и неприятен, заради газенето в тях. За мен газенето бос във водорасли е приятно и полезно, както газенето бос по тревата. Разлика няма. Водораслите омекотяват контакта с камъните и по тях се навлиза по-приятно по каменист плаж. Камъните в морето, както ще видите от следващите снимки, са достатъчно големи, поради което препоръчвам задължително ползване на плажни обувки.

Морското дъно на плаж „Кáстрич“ е основно каменисто, а камъните са обрасли с водорасли. Навлизайки навътре и набирайки дълбочина над 3 метра се появяват обширни сектори с равно пясъчно дъно. За съжаление те са доста на дълбоко и не можем да се възползваме и да стъпим на пясъка с глава над водата. Препоръчително е използването на аква-обувки, ако искате да подходите в морето откъм основната плажна ивица. А тя се различава от онзи сектор от двадесет метра в най-десния (южния) край на плажа, за който сектор положението е съвсем различно и ще стане дума по-нататък.

            Еко какво има под водата пред основната част от плаж „Кáстрич“.

В близост до скалите в десния край на плажа гледките под вода са като на предната снимка. Плуването покрай и между скалите е удоволствие, защото там дъното е около 3-5 метра и гледките са красиви. Има каньончета. Може да се залавяте за водораслите и да се придърпвате напред или надолу.

Горните две снимки, които показват как изглежда брегът, сниман от водата, са правени от място, където дълбочината е 3,5 – 4 метра. Не забравяйте, че много бързо става дълбоко, заради големия наклон на подводния бряг. Влизането и излизането на основната част от плажа трябва да става много внимателно, най-добре на четири крака, за да няма подхлъзвания и контузии.

            Това, което може да се разузнае от гледане на въздушните снимки, ще го установите и като влезете във водата. На въздушните снимки се вижда, че морето пред основната част от плажа е с тъмен цвят. Това са камъни и скали, обрасли с водорасли. Светлата част от дъното е само или предимно пясък, примесен с малко камъни. Както посочих в началото, река Ракидата, която е образувала плажа, има твърд отток от камъни и пясък, които влачи от Странджа планина и ги наслагва в морето. Точно тези камъни служат за основа и захващане на водораслите. Т.е. там, където е тъмно морското дъно на въздушните снимки, там има камъни, обрасли с водорасли. Върху пясъка не растат водорасли, с рядко изключение на пясъчно-тинесто дъно, където расте само морска трева. С други думи, където на въздушните снимки има светло морско дъно, там значи няма камъни и водорасли. Има пясък. Въздушните снимки, като следващата, говорят много. Но недостатъчно. Това, което не става ясно, е колко е дълбоко морето, там където дъното е пясъчно. В случая с плаж „Кáстрич“ е над 3 метра.

Ако сте дошли на плажа без чадър, да знаете, че естествена сянка няма да намерите никъде, освен на много ръбести камъни в най-десния край на плажа, неудобни за сядане и престой. Нищо, че привидно плажът е обгърнат от планина и дървета. Да, обаче наклонът им е към сушата и нищо не хвърля спасителна природна сянка върху плажа- нито дърво, нито скала.

            Всичко до тук се отнася за основната част на плаж „Кáстрич“, с изключение на малка част в десния му край, където може да намерите гарантирано всяка година пясък на сушата. Там в морето навлизат две продълговати скали като фиорди и между тях се образува плитко  мини-моренце за деца, гмурци и хора, предпочитащи спокойното плитко пясъчно море и сигурността.

Като гледате снимките, се виждат едни ръбести камъни, обаче покрай тях е само пясък, лесно се върви и навлиза покрай тях и все едно, че ги няма. От там нататък е разкош за мързеливци и хипопотами, които обичат да се киснат по цял ден. Хората предпочитат само тази най-дясна част от плаж „Кáстрич“. Там се къпят, там лежат, там плуват с шнорхели и маски, там майките и децата си играят на топка във водата. Но, като казвам „хората“, имам пред вид, че обикновено ще видите не повече от 4-5 души  на този плаж. Но има редки случаи, когато в плитчината се къпят общо 12 души- майки с деца.

Плитчината в най-южната част от плаж „Кáстрич“ е заградена отвсякъде от скали и е напълно защитена от откритото море. Между скалите има улеи, в които може да се лежи в затоплена, кристално чиста, неподвижна като в езеро вода.

Водата е чиста, подводните гледки са разнообразни и красиви. От плитчината може да се премине в дълбоката част на морето пред основната плажна ивица, като трябва да се преодолее по корем пояс водорасли, широк десет метра и дълбок 60 сантиметра. Т.е. и това пространство, което изглежда незащитено от скала спрямо морската шир, на практика е защитено от широк плитък пояс, който ви гарантира, че никакво течение не е в състояние да ви измъкне от плитчината в най-десния край на плаж „Кáстрич“. Ето защо, като отидете на плаж „Кáстрич“, няма да видите или рядко ще видите, някой да плува или да се кисне в зона, различна от тази.

Не е засегнат един въпрос- какви гледки има напред, наляво и надясно, какво се вижда. Нищо, освен открито море и околните скални формации. Самият плаж „Кáстрич“ представлява естуара (фунията) на река Ракидата, а тя е издълбала малък каньон в планината, за да достигне морето. Отляво и отдясно на плажа са високите скали на каньона, отзад е планината (гората). Самият плаж е в нещо като минизалив, така че хоризонтът от тази фуния напред е ограничен до 60-70 градуса. На половин час може да видите да преминава платноходка, кану, или рибарска лодка. Други гледки няма.

х х х

            Като съпоставим това, което предлага плаж „Кáстрич“, с това което предлагат неговите конкуренти, как се достига, за колко време, с какви усилия и рискове, може би този плаж е за хора, които са негови големи фенове.  

            Всъщност, ако сте на хотел или квартира в чаровното село Резово- убежище за интелектуалния елит на България, задължително ще отидете на плаж „Кáстрич“ пеша, защото няма какво друго да правите по цял ден, освен да обиколите всяко кътче и заливче и да разгледате тази уникална южна природа- съчетание на море, планина и средиземноморски климат. Ако ще вървите пеша, трябва да сте с туристически обувки, дълго долнище и шапка, трябва да носите вода за пиене. Дали ще вървите пеша, покрай брега или пеша по асфалта и черния път, или комбинирано с кола и още малко пеша, вече самата ви преценка ще е на терен. Трябва да си тръгнете по-рано от плажа, защото ви чака доста вървене обратно. От такива далечни плажове, заради обратния път, си тръгвайте винаги половин час по-рано от мига, в който ще ви се прииска да си тръгнете.

            Плаж „Кáстрич“ е един уникален южен девствен плаж, който непременно трябва да посетите и да плажувате райски в десния му край. След години ще разказвате на внуците си. Личното ми мнение е, че от всички български плажове, след „Малък Кáстрич“, това е най-неизвестният и най-малко посещаван от туристи плаж в цяла България.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на морски плаж „Кáстрич“.

Морски плаж „Кáстрич“ не е обособен като самостоятелен поземлен имот със собствен идентификатор, а е разположен върху общо четири различни поземлени имота в 69-ти кадастрален район.

Част от площта му попада върху поземлен имот с идентификатор 62459.69.12; адрес- област Бургас, община Царево, село Резово, местност Морски плаж „Резово- Кáстрич“; вид собственост- изключителна държавна; АИДС №1016; вид територия- защитена; НТП- крайбрежна плажна ивица; площ 1519 кв.м.

Както ясно се вижда от лявата схема, плаж „Кáстрич“ въобще не съвпада с имот 62459.69.12, с който само имат подобна форма. Разликата между площта на плажа (2740 кв.м.) и тази на поземления имот (1519 кв.м.) е твърде голяма- 1221 кв.м.

Плаж „Кáстрич“ засяга още три държавни имота от същия 69-ти кадастрален район. Това са: имот 69.2- държавна частна собственост, НТП- нискостъблена гора; имот 69.10- също държавна частна собственост, НТП скали; и имот 69.11, който странно защо е изключителна държавна собственост, с НТП крайбрежна плажна ивица и площ 11588 кв.м. Най-голяма площ от плаж „Кáстрич“ попада точно върху този имот 62459.69.11, което е илюстрирано с втората (дясната) пояснителна схема. Но имот 69.11 е с грешно записване за НТП, защото, ако би било правилно записването за НТП – „крайбрежна плажна ивица“, на практика това означава, че зад плаж „Кáстрич“ трябва да има още един плаж с пет пъти по-голяма площ. Т.е. на терен трябва да видим плаж по-голям от флагмана на Варвáра  „Къмпинг Делфин“ или плаж, голям колкото „Равда Централен“. Такова нещо не виждаме. Но това е положението със записванията в КККР към 2023 година.

            За да се приведе вещно-правният статут на морски плаж „Кáстрич“ с изискванията на ЗУЧК, трябва да се преотредят площи от държавни имоти 69.2, 69.10 и 69.11 към очертанията на плажа, а частта от имот 62459.69.12, която не е засегната от плажа, да се включи в площта на държавен имот 69.11. Границите на имоти 69.2, 69.10 и 69.11 не са показани на горната помощна схема, но на специалистите са известни.

            В картата на АГКК плаж „Кáстрич“ е с номер 62459.PL.4 и държавно име „Резово- Кáстрич“.

Добре би било в КР записванията за местност да бъдат правилни, а именно местност Кáстрич, а не местност „Морски плаж „Резово-Кáстрич“. Един  малък плаж от 2,7дка не е първична топографска категория. Основна категория е местността, не плажа. Според официалните данни, които АГКК попълва по Директива INSPIRE, местността се нарича Кáстрич. 

Екологичната защита на плаж „Кáстрич“ е четворна.

Забраните, които следват от екологичния статут на плаж „Кáстрич“, трябва да се знаят. Плажът попада в два вида защитени зони от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 (ЗБР) и в два вида защитени територии по националното ни законодателство (ЗЗТ).

А/ Сушата и акватория на плаж „Кáстрич“ попадат в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI / SCI / SAC) с  наименование „Странджа“, код BG0001007.

Б/ Сушата на плаж „Кáстрич“ попада в защитена зона от НАТУРА 2000 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици (SPA)  с  наименование „Странджа“, код BG0002040;

            Ограниченията и забраните, които следват от НАТУРА 2000, се конкретизират с обнародваните в ДВ заповеди за обявяване на зоните и в плана за тяхното управление. Реални ограничения, засягащи обичайните дейности на плажуващите, могат да последват от предстояща заповед за обявяване за ЗЗ „Странджа“ за хабитатите, тъй като природозащитен статус имат не само хабитатите на сушата, но и морските хабитати, т.е. акваторията пред плаж „Кáстрич“. Такава заповед засега няма. По аналогия със скоро обявената зона „Плаж Градина- Златна рибка“, твърде вероятно е да се забрани: „любителският риболов на миди от видовете Donacilla cornea, Donax trunculus, Chamelea gallina“, както и „уловът на десетокраките ракообразни Upogebia pusilla, Callianassa candida и Vallianassa spp.“ (Вж. Заповед № РД-285 от 31 март 2021 г. в ДВ брой 45/2021г., стр.173 и сл.). По мои наблюдения бяла мида, раци и скариди на плаж „Кáстрич“ не съм виждал да събират и ловят.

По принцип на плаж „Кáстрич“ някои от плажуващите събират и консумират на място черна мида (Mytilus galloprovincialis) от естествени находища на вида върху скални банки и седименти. Ако в бъдеще бъде въведена подобна забрана за любителски добив на черната черноморска мида (в заповедите терминът е смислово алогичен- „риболов на миди“), това ще е сериозно ограничение спрямо навиците на плажуващите на „Кáстрич“.

            Друга потенциална забрана ще е карането на АТВ-та и други МПС-та на и около плажа. Тази забрана и сега съществува, заради значително по-строгите ограничения, които налага Заповедта за управление на ЗМ „Силистáр“ (вж. по-долу точка „Г“). Режимът на защитената местност не засяга добива на миди и дейности във водата, но ограничава придвижването с МПС.

            Не искам да изглеждам по-католик от папата, спрямо навиците на хората, които са свикнали да палят огън и да ядат пресни миди на плаж „Кáстрич“- да им е сладко! Никой не се е наял с миди, поне аз не познавам такива хора. Вероятно е някаква тръпка. Но … За да е вълкът сит и агнето цяло, мога да им предложа следното. На село Черноморец видях плажуващи, събрали миди, да ги варят на газов примус в тенджера. Ето това не е палене на огън. Същото би било ако почитателите на „Кáстрич“ и тамошните миди си носят дървени въглища и преносимо барбекю. Това също не е палене на огън. Както не е палене на огън цигарата, която пуша на плажа (това е вредно).

            В/ Сушата на плаж „Кáстрич“ се намира в Природен парк (ПП) „Странджа“. ПП “Странджа“ включва в границите си ЗМ „Устие на река Велека“ и ЗМ „Силистáр“, които имат граница с Черно море.

            Г/  Сушата на плаж „Кáстрич“ се намира и на територията на Защитена местност „Силистáр“.

            От 1992г. със заповед на МОС площ от  7,733 кв.км., представляваща зоната, затворена между третокласен път 9901 в частта му от село Синеморец до село Резово и морето,  е обявена за защитена територия от типа защитена местност (ЗМ) с наименование „Силистáр“. На север ЗМ „Силистáр“ започва от река Бутамя, а на юг стига на 600 метра преди село Резово.

            От практическа гледна точка, без да навлизаме в подробности за еволюцията на забраните, за дати и номера на министерски заповеди, с които те се изменят, допълват и пр., почитателите на плаж „Кáстрич“ трябва да знаят, че съществуват в момента три основни забрани:

            – Да се придвижват с МПС по черния път до плаж „Кáстрич“;

            – Да палят огън, като на снимката; 

            – Да оставят на плажа отпадъци.

На 05.12.2012г. е приета от Комисията по член 18 от Наредба №1 „СПЕЦИАЛИЗИРАНА КАРТА Обект: МОРСКИ ПЛАЖ №28 „РЕЗОВО- КÁСТРИЧ“ в мащаб 1:500 и обем един картен лист.

Плаж „Кáстрич“ не е отдаден под наем, но и теоретично не може да бъде отдаден, защото попада в ЗМ “Силистар“. В нея е забранено движението на МПС по съществуващи пътища и прокарването на нови пътища. Черен коларски път има и той достига чак до самия плаж, но навлизането с МПС по него е забранено. Именно тази забрана прави невъзможно осъществяването на задължителните дейности по стопанисването на морския плаж от страна на евентуалния наемател, защото тези дейности изискват достъп на товарни автомобили (вж. допълненията от 2019г. на ЗУЧК-  член 7, ал.9, изр. второ). Освен че теоретично е невъзможно отдаването под наем на плажа, едва ли при конкуренцията на големия плаж „Силистáр“, някой ще прояви интерес от наемането на „Кáстрич“ с петима посетители на ден.

х х х

Общата площ на плаж „Кáстрич“ е 2740 кв.м. ДБЛ е 114 метра. Площта, засипана с пясък (АПП) всяка година е различна и се променя, но е средно около 400 кв.м.