Плаж „Караагач“.

Плаж „Карáагач“ август 2020г.Фотоалбумът съдържа снимки от четири последователни години. Освен красотата на плажа, фотоалбумът проследява урбанизирането и  плътното застрояване на местността Караагач.

Статистически данни за плаж „Караагач“.

1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Карáагач“.

Плажът е далеч северно от Лозенец и много по-близо до град Китен.

Снимка от септември 2023г. Плаж „Караагач“ е в центъра на снимката. По-нагоре е общата ивица на  „Къмпинг Юг“ и „Къмпинг Корал“, а най-горе вляво е Лозенец.

Снимка в обратна посока. Плаж „Караагач“ е в центъра на снимката. Над него се вижда дългата плажна ивица на град Китен и най-горе самият град.

Река Караагач (Китенска река) е землищна граница между Лозенец и Китен. Вижда се устието на реката и моста. В горната част на снимката е плаж „Караагач“, обграден от бунгала със сиви покриви.

Отново устието и мостът над река Караагач. Плаж „Караагач“ е по вертикалната ос на снимката горе. Вижда се широкото асфалтирано пространство като малко площадче за отклонението от републикански път ІІ-99 в посока морето и достигането до плажа.

От Лозенец с кола тръгвате на север, а от Китен на юг и в един момент  ще видите КПП на Гранична полиция, оградено с червен правоъгълник на схемата по-долу. Ако идвате от Китен сто метра след като подминете това КПП има отбивка наляво в посока морето. Ако идвате от Лозенец отбивката съответно е 100 метра преди КПП-то и надясно. И от Китен и от Лозенец има лента за престрояване и изчакване, защото тази отбивка е натоварена и е като малък пътен възел. От нея се отива и за плаж „Къмпинг Юг“. На схемата по-долу отбивката е оградена с жълт кръг.

Завивате в посока морето и карате направо и нагоре по асфалтиран път без тротоари за пешеходци, от двете страни на който има иглолистни дървета. Асфалтираният път води до входа на къмпинг „Гардения“. Двадесет метра преди входа на къмпинга завивате надясно и паркирате до оградата на частния паркинг за гости на къмпинг „Гардения“ и извън него. Този ограден паркинг е с бариера с магнитни карти и е само за гостите на къмпинга. Мястото на паркиране е означено на схемата с „Р“. Вземате от колата  принадлежностите за плаж и влизате вътре в паркинга като пешеходци. Вървите по цялата му дължина и в края на паркинга завивате наляво към морето и продължавате все надолу по бетонирана алея. Може от мястото, където сте паркирали да минете и през парадния вход на къмпинга, никой не ме е спирал, но ще се лутате между бунгалата и мисля, че това не е редно. Най-лесният път към плажа е тази бетонирана алея надолу. Следвате жълтата линия на схемата след знака „Р“. От дясно по посоката на спускането към плажа има дъсчена ограда, отляво има бунгала и места за опъване на палатки. От бариерата на частния паркинг на къмпинг „Гардения“ до плажа пътят пеша е пет минути.

Пътят с кола от центъра на Лозенец до мястото за безплатно паркиране е 3500 метра, а от там пеша до десния край на плажа вървенето е 400 метра. Общо отнема 12 минути.

С жълта линия и стрелки е показан пътят на идване от село Лозенец от отклонението надясно в посока къмпинг „Гардения“ чак до плаж „Караагач“. Вижда се, че плаж „Караагач“ е много по-близо до град Китен. Възможното място за безплатно паркиране „Р“ е извън частния паркинг.

Отбивката надясно от републикански път ІІ-99.

Надясно преди входа на къмпинга и след 30 метра паркирате до оградата на частния паркинг на къмпинг „Гардения“.

Този видеоклип показва пътят от село Лозенец до мястото за паркиране в близост до паркинга на къмпинг „Гардения“, който се вижда на следващата снимка.

     Паркиране до частния паркинг. След това пеша вървите по цялата дължина на паркингаа и като свърши завивате наляво и надолу в посока морето по бетонна алея.          

Бетонната алея към плажа.

Този видеоклип показва пътят пеша от мястото на паркиране, преминаването през паркинга на къмпинг „Гардения“ и чак до плажа. Пътят от бариерата на паркинга до морето е 400 метра.

След сканиране на QR-кода, озаглавен „маршрут до плаж „КАРÁАГАЧ“ ще влезете в страница на сайта plaj.guru. За да видите маршрута от центъра на Лозенец до мястото за паркиране в близост до плажа, трябва да кликнете върху подчертаното изречение „от Кръстовище Лозенец 8277 Лозенец до Царево-Google Карти. Ще видите маршрута през приложението Google Карти.

2. Плажът.

Плаж „Карáагач“ е перфектен, достатъчно голям, чист, уютен и вече охраняем плаж. Има формата на лека дъга със североизточно изложение. Откъм сушата гърбът му е скат, висок 7-8 метра в десния край и 12-13 метра в левия. Пясъчната ивица е достатъчно широка, средно 20, а максимално 26 метра, но след бурята от 5 септември 2023г. я видях отмита наполовина. Това положение обаче е временно и пясъкът отново се натрупва. Наклонът на пясъчната ивица може да се определи като голям.

Плаж „Караагач“ са ползва реално само от настанените в прилежащия къмпинг „Гардения“ и съседния хотел. Преди години в 10:00 часа сутринта можеше да видите двама- трима души да разхождат домашните си любимци и да дишат йодни пари. А в 10:30 часа в края на юни плажът изглеждаше така.

Панорамна снимка на плаж „Караагач“ от десния край в посока левия.

Панорамна снимка на плаж „Караагач“ от левия край в посока десния.

Плаж „Караагач“.

Скатът зад ивицата, както и нос Караагач са изградени от горнокредни вулкански туфи. Между скалните гънки растат и радват окото различни цветя, храсти и малки дръвчета.

Красиви цветя по скалистия „гръб“ на плаж „Караагач“.

А също малки дръвчета храсти.

Имам особена привързаност към странджанските плажове, защото повечето от тях имат зад ивицата „гръб“ от вулканични скали. Това прави плажа много по-красив и уютен. В ранния след обяд тези скали започват да хвърлят сянка. На плаж „Караагач“ целодневна сянка хвърля една скалиста извивка в средата на плажа, за която ще стане дума по-нататък. Тя има формата на полукръг и се вижда на следващата снимка. Тъй като само на 400 метра е устието на река Караагач, често на плажа може да видите клони и дънери, донесени от реката и изхвърлени от морските вълни обратно на сушата.

Следобедна сянка от скалите на плаж „Караагач“

През 2004г. е бил сключен 20-годишен договор за концесия на плажа, но в началото на 2020г. с двустранно споразумение договорът е прекратен, като в правителственото съобщение се отбелязва, че концесионерът не е предоставял плажни и водноатракционни услуги и не е реализирал приходи по причина, че през по-голямата част от летния сезон морският плаж е безлюден, което правело неефективно стопанисването му и използването му за плажен туризъм. Концесионерът през 2014г. закупи от Община Царево 90 декара земя зад плажа за 43 стотинки квадратния метър и имаше намерение да построи 1000 апартамента, но това не стана. Сега има бунгала. Ето част от бунгалата.

Плаж „Караагач“, сниман откъм плаж „Къмпинг Юг“. Горе вдясно на снимката е нос Караагач.

От 2023г. плажът има наемател. В десния край е изградено заведение за бързо обслужване (барче). В средата на ивицата е вишката на спасителите. Има съблекалня, прецизни и подробни табели, модерни душ-чешми, саксии с декоративни растения (юки), кошчета за боклук, даже подът на барчето е застлан с два персийски килима. Стълбите за достъп откъм къмпинга са в бяло, реновирани и много красиви. Плажът изглежда луксозен и поддържан. Може да се наеме оборудване за водни спортове. Свободната зона е по-голяма от платената, което след като го установя, автоматично почвам да хваля стопанина на плажа, а ако имам забележки ги премълчавам. В случая нямам никакви забележки, дори напротив, събирах, изваждах, делих, търсих да намеря несъответствия в площите от информационните табели и реалните параметри на плажа, но такива нямаше. Всички е съвсем точно.

Новото заведение за бързо обслужване на плаж „Караагач“.

От барчето има директна гледка към нос Караагач (в близък план най-вляво) и нос Урдовиза (град Китен). Вижда се пристанището на Китен и един от хотелите на плаж „Китен Юг“ се белее на фона на нос Урдовиза.

Красиво оформени стълби за подход към плажа за гостите на къмпинг „Гардения“.

Вишката на двамата спасители.

Откъде идва името на плажа „Карáагач“? Има четири географски обекта с наименование Караагач- река, залив, нос и местност. Името Караагач е с турски произход и означава бряст (karaağaç). Къде е бил този бряст? На каменистия нос или някъде около устието на реката. Или около водослива на реките Оряшка и Узунчаир, откъдето почва река Караагач, никой не може да каже засега и не знаем кой от четирите географски обекта пръв и защо е наименуван Бряст- т.е. Караагач. Изключваме залива, защото в залив дървета и в частност брястове не растат.

На снимката се виждат четири географски обекта и един плаж с едно и също име  „Карáагач“. В най-близък план е нос Карáагач.

Основен принос и заслуга за образуването на огромните китенски и лозенецки плажове има река Караагач, която ги захранва с пясък от Странджа планина. Тук е мястото, при обзора на едноименния плаж, да й отдадем нужното внимание. Старите карти показват, че река Караагач е образувана от сливането на две други големи реки- река Оряшка и Узунчаир (в превод от тур. Дълга ливада). След като се слеят, вече на картите се появява и изписва река Караагач, която от този водослив до устието е дълга само  3,4 км., т.е. много по-малко от Оряшка и Узунчаир. И в топографията както и в живота по-големият изяжда по-малкия, поради което се счита, че част от Караагач е река Оряшка (изписвана в някои източници като Орляшка), а към река Оряшка (големият й приток е Трионска река) се прибавя и нейното истинско начало река Стара Визица, която извира източно от същи връх от рида Босна, от западното подножие на който извира и голямата Дяволска река (Приморско). Статистика и научни данни за река Караагач (Китенска река). Дължината й е 30,5 км. Водосборната й площ е 224,3 кв.км., водно количество 0,96 куб.м./сек, твърдият й отток е 21300 тона годишно (1- с.285).

А сега един обзор на плажа от ляво надясно. Най-левият край на плажа е скалисто-пясъчен и далеч по-романтичен. Той ми е любим, защото има на сушата пясък, едри скални отломки, а в морето тихи, бистри и топли плитчини.

Левият край на плаж „Караагач“.

Там пясъчни сектори на сушата се редуват с плоски скални плочи

Красиви вулканични скали в левия край на плаж „Караагач“.

Левият край на плаж „Караагач“.

Левият край на плаж „Караагач“.

Валун в питчините в левия край на плаж „Караагач“.

Спокойни води и плитчини, подходящи за плуване и престой под вода. Приятен и лек пясъчен подход в морето.

Романтика и спокойствие в левия край на плаж „Караагач“.

Следват няколко подводни снимки от прекрасното и разнообразно морско дъно пред левия край на паж „Караагач“,

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

В левия край на плажа може да се наблюдават интересни маневри и взаимоотношения на врани и един вид прелетни птици, които гнездят и се размножават в България- речните чайки (Chroicocephalus ridibundus). Размахът на крилете й достига до 1 метър.

Врана и речна чайка, наричана още смехурка. Когато речната чайка е в размножителен период главата и гърлото са кафяви, както на снимката. През останалото време главата е бяла с кафяво петно зад бузите.

От левия край на плаж „Караагач“ се вижда чак нос Арапя.

х х х

На основната ивица плажът е пясъчен и навсякъде може да се забие чадър. Подходът във водата в централната част на плажа също е пясъчен. След метър и половина във водата има ивица от малки обли камъчета 1-2 см., после пак пясък. Много бързо се набира дълбочина и пет метра навътре, вече е 1,50 м. дълбоко. Това, че бързо се набира дълбочина, се харесва на някои. Те плуват успоредно на брега и психически се чувстват добре, защото сушата и спасението са близо, на няколко метра.

Пясъчно дъно и приятен подход към водата пред основната плажна ивица.

В периода 2020-2023г., когато плажът нямаше нито наемател, нито концесионер, пристигайки можеше да се видят шезлонги, столове, шатри и забити чадъри, които не са забравени или безстопанствени, а бяха сложени от управата на къмпинга, за да ги ползват безплатно  къмпингуващите. Сега вече не е така, защото плажът от 2023г. е с наемател, който доста е инвестирал и се е постарал плажът да стане луксозен и красив. Вероятно наемателят на плажа (фирма) е свързана със собственика на къмпинга (също фирма). Според информационната табела медицинският пункт е извън плажа, и по-точно на територията на къмпинга, а вода за душовете наемателят взема от къмпинга. Иначе как ще станат тези неща ако не са близки двете фирми.

Цените за 2023г.

Проблемът тук е, че плажът е малък- под 5 декара. От площта му се отнема за заведение за бързо обслужване, за  съблекалня, спасителен пост, тоалетната (всъщност не я видях къде е, но със сигурност я има), кошчета за отпадъци и др. След плътното застрояването на местността Караагач посещаемостта на плажа се е повишила, защото през 2023г. на „Караагач“ чадърът са отдаваше за 20 лева., а шезлонгът за  10 лева. За сравнение това са по-високи цени от „Слънчев бряг- Централен“, „Несебър Юг“, „Свети Влас- Нов плаж“ и много други доста по-нафукани дестинации. Какво ще бъде през следващите години положението с цените ще решава едностранно новият наемател вероятно според запълването на плажа. Но може да ги увеличава до не-повече от 30 лева за чадър и 30 лева за един шезлонг.

Според информационната табела в левия край на плажа има свлачище.

На плажа има две информационни табели. По-прецизни и подробни информационни табели не съм виждали никъде другаде. С червена елипса съм оградил свлачищната зона. Също съм добавил червена стрелка.

По-напред разказах, че предишният концесионер се отказа сам от концесията, заради нулевата посещаемост на плажа до 2020г. После продаде нереализуемия поради еко-забрани проект за 1000 апартамента, като новият предприемач купува терена, но вместо забранените 1000 апартамента, построи допълнително още 100 бунгала, освен съществуващите (сравни челната снимка на плажа от 2020г. със следващите). По-правилно е да се каже „постави“ още 100 бунгала. Освен това оборудва още 30 площадки за гости със собствени каравани и примерно още толкова за гости със собствени палатки. Не му броя палатките и площадките, защото ме интересува единствено плажът, но при петкратно увеличаване на местата за настаняване и то хубави и нови места за настаняване, които са на метри от плажа, 5 декара плаж мисля, че занапред ще се запълва много преди 9:00 часа. Ако това с годините стане проблем, прокопаването на едно басейнче за гостите на къмпинга би го разрешило.

Иначе по документи плажният потенциал на „Караагач“ е 523 души, което не е малко, но трябва да се почистят всички затревени площи, пясъкът там да се пресее и нивелира и да няма вълни. Ако има вълни се залива една трета от ивицата.

Плаж „Караагач“, сниман от високо, от пътеката за плаж „Къмпинг Юг“.

В централната част на плажа високият скалист скат прави извивка почти под прав ъгъл, която още от 9:30 часа хвърля от едната си страна сянка чак до 1:30ч., а след това сянката се мести на другия ръб и ако се настаните там цял ден може да не разпъвате чадър, а само леко да се подмествате. През 2015г. дори успях да настина на тази плътна сянка, понеже реших да си спестя усилието да разпъвам чадър. Такова спестяване на усилие се нарича мързел. Платих си за мързела, но запомних много добре тази извивка в скалистия бряг.

Морското дъно пред централната (основната) част от ивицата на плаж „Караагач“.

Интересна е и дясната част на плажа, която крие тайни. Там морското дъно е смесено пясъчно-каменисто и също така с красиви подводни гледки.

Десният край на плаж „Караагач“.

Десният край на плаж „Караагач“, сниман отвисоко, от пътеката за плажовете „Караагач Юг“ и „Къмпонг Юг“.

Ако повървите внимателно във водата и заобиколите този скален зъб, ще видите нещо интересно, което не се вижда от основната плажна ивица.

Пещерата се вижда само от срещуположния край на плажа.

Тези снимки са правени от левия край на плаж „Караагач“ с приближение.

Това е наградата за по-смелите. Ако от десния край на плажа вървите с плажни обувки 60-70 метра покрай брега с нагазване във водата най-много до метър, ще видите тази пещера с пясъчно дъно. В единия й край има срутени два валуна по 7-8 метра. Ако няма вълни ще има сух пясък за излежаване и съзерцаване в далечината. Ще виждате нос Караагач и част от плаж „Китен Юг“ с пристанището и хотелите. Може да намерите в пещерата ето такива неща.

Романтично послание в пещерата на плаж „Караагач“.

И още едно такова.

Наградата за смелите- пещерата на плаж „Караагач“.

Красивият лозенецки плаж „Караагач“, който е по-близо до Китен.

Плаж „Караагач“ е идеален и разкошен, но не е подходящ за нудисти. Една бърза смяна на плажа може да направите с цел печене голи, като тръгнете по скалите в посока юг, има утъпкана пътечка. След 30 метра ще се изкачите на широка поляна. Не хващайте наляво пътеката, която е близо до морето, а насреща прескочете бетонна ограда в нищото висока метър и ви чака лежерно вървене десет минути по равен и обзорен черен път. Така ще стигнете до следващото бутиково плажче, във форма на скална подкова, съвсем подходящо за нудисти- плаж „Караагач Юг“.

3. Правен статут, екологична защита и характеристики на плаж „Карáагач“.

Плаж „Караагач“ съвпада напълно с отредения за него през 2021г. поземлен имот с идентификатор 44094.2.1021; адрес- област Бургас, община Царево, село Лозенец; вид собственост- изключителна държавна; АИДС № 6/ 05.12.2012г.; вид територия- защитена; НТП- крайбрежна плажна ивица; площ 4795 кв.м.; стар номер 100009, квартал 0. Заповедта на Началника на СГКК- Бургас за изменение на КККР, с която границите на поземления имот са приведени в пълно съответствие с тези на морския плаж е №18-2948/ 15.03.2021г. С тази заповед номерът на поземления имот от .811 е променен на .1021, а площта от 4366 кв.м. е завишена на 4795 кв.м. без обаче да виждам промяна в границите му преди и след заповедта, преглеждайки файловете и картите, с които разполагам. Вероятно се касае за предишна грешка. Очертанията като поземлен имот по кадастралната карта и като морски плаж по специализираната карта съвпадаха напълно и преди измененията в идентификатора на имота и вписаната нова по-голяма площ на имот .1021 в КККР. 

Със стрелки са отбелязани местата, от които може да се слезе на плажа. Дясната (червена) е за външни лица; двете зелени по средата са за гостите на къмпинг „Гардения“; лявата (черна) е за настанените в хотел „Романс“.

В картата на АГКК плажът е с номер 44094.PL.3 и име „Караагач“. В специализираната карта и в актуалната обява на МТ за отдаване под наем плажът е с име „Лозенец- Караагач“.

Морската акватория (морето) пред плаж „Караагач“ попада в защитена зона от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Наименованието на защитената зона е „Ропотамо“ с код BG0001001, типът на зоната е Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (рSCI / SCI / SAC).

Акваторията на плаж „Караагач“ не попада в новата морска защитена местност „Залив Корал“, поради което може да се окаже единственият плаж от „Лозенец Централен“ чак до Китен, на който могат да карат джетове и други моторни съдове от 1 март до 30 септември.

Гледка от пещерата.

На 05.12.2012г. е приета Специализирана карта за обект морски плаж №1- „Лозенец- Караагач“ в мащаб 1:500 и обем един картен лист. На плажа няма дюни, поради което не е приемана обединена карта на плаж и дюни.

х х х

Плаж „Караагач“ от 2023г. е отдаден от МТ под наем за срок от 5 години на единствения явил се кандидат софийско ЕООД. Максималната цена, на която наемателят има право да предоставя под наем 1 брой чадър е 30 лева и за 1 брой шезлонг също 30 лева с включен ДДС (20%). Наемателят има право да определи по-малки суми, но по-високи не.

х х х

Общата площ на плаж „Караагач“ е 4795 кв.м., от която: активна плажна площ  4185 кв.м.; площ, заета от скалист и каменист плаж 419 кв.м.; площ на обектите на инфраструктурата 191 кв.м., представляващи стълба 13 кв.м. и бетонова площадка 178 кв.м. Дължина на бреговата линия  е 216 метра.

4. Галерия.

Плаж „Караагач“ и част от къмпинг „Гардения“. Снимка от 28 юни 2021г.

Плаж „Караагач“, над левия му ъгъл хотел Романс“ и целият къмпинг „Гардения“. Снимка от 28 юни 2021г.

Плаж „Караагач“.

Тази и следващите 11 снимки на плаж „Караагач“ и акваторията му са от 28 юни 2021г.

Плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Плитчините в левия край на плаж „Караагач“ привличат туристите.

Левият край на плаж „Караагач“ привлича и друг вид посетители.

Млади врани подобряват храненето, като засоляват с молюски и дребни ракообразни.

Четири млади врани и една речна чайка на пясъка в левия край на плаж „Караагач“.

От левия край на плаж „Караагач“ се вижда надалече чак прекъснатия нос Арапя.

А в близък план отсреща в заливчето се вижда и пещерата с двата валуна.

Големият кораб минава.

Плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Подводна снимка на плитчините в левия край на плаж „Караагач“.

Снимка от 29 август 2015г. Табелата на предишния стопанин на плажа, който през 2020г. се отказа, заради малко посетители и липса на приходи.

И действително в 12:00 часа в разгара на сезона на плаж „Караагач“ през 2015г. имаше не-повече от 7-8 души.

Този младеж плуваше и четирите стила и можеше да се гмурка.

Плажната ивица на „Караагач“ е доста наклонена.

На 28 юни 2021г. , когато е правена тази снимка, и чак до 2023г. плаж „Караагач“ нямаше наемател.

Нова снимка от 06 септември 2023г. Плажът вече има наемател и се предоставят различни услуги, включително наемане на оборудване за водни спортове. Това е бетонната алея, по която се слиза за плаж „Караагач“.

Снимка на плаж „Караагач“, направена на 14 аавгуст 2020г.

Пещерата на 70-80 метра вдясно от плаж „Караагач“ на идване по вода.

Гледка от пещерата. Вижда се левият край на плаж „Караагач“.

Скалата след пещерата, поглед назад.

Скалите след пещерата още нататък.

Наподобяваща природна структура.

Поглед км плаж „Караагач“ от пътеката за плаж „Къмпинг Юг“.

Гледка от високото, по-точно от пътеката за плаж „Къмпинг Юг“. Вижда се град Китен и залив Караагач.

4. Плаж „Караагач“ след наводнението от 5 септември 2023г.

Всички снимки по-долу са правени на следващия ден след наводнението 06 септември 2023г. от 10:56ч. до 12:36ч.

Има кадари от драматичното спасяване на домашно животно крава, която река Караагач е завлякла в морето, а морските вълни са изхвърлили животното обратно на сушата, по-точно на плажа. Хората от къмпинга се бяха погрижили да оставят кофа с вода и ябълки на кравата. Тя беше много уплашена от преживяното. Обадих се на тел.112 да съобщя за бедстващото животно, но буквално 20 минути след това вече дойдоха стопаните на кравата с червен пикап и успяха да я натоварят и откарат. Преди мен и други са звъняли на 112, защото при първия опит да си вземат кравата не са успяли. Сега дойдоха с въже. Снимките и видеото не е за хора със слаби нерви.

Имаше изхвърлена от вълните много голяма риба- умряла. Очевидно не е могла да преодолее силното течение на река Караагач и попадайки в морето е умряла заради солената вода.

Видеоклипът показва малка част от извеждането на кравичка от плаж „Караагач“ ден след голямото наводнение от 05 септември 2023г. Животното е било отнесено от река Караагач и след като не е могло да излезе на брега е било натикано в бурното море. Морските вълни са го запратили на ивицата на плаж „Караагач“. Плажът е на 400 метра южно от устието на река Караагач и също така южно от нос Караагач. Когато пристигнахме на плажа, животинчето се криеше плашено зад вишката на спасителите. Хората от къмпинга му бяха сложили кофа с вода да пие и кофа ябълки да яде. Но не му беше нито до ядене, нито до пиене. ябълките стояха в кофата. Дойдоха стопаните на кравичката и я изведоха от плажа и натовариха на пикап.

Този видеоклип е продължение на извеждането на кравичката от плажа. Хората от къмпинга също снимаха, но те за разлика от нас бяха слезли от бунгалата на плажа, за да пълнят морска вода от морето, защото нямаше електричество и поради това нямаше и питейна вода. Тя се тласка от помпи, които работят на ток. Хората пълнеха вода от морето, поне да имат за тоалетните. Морето беше изхвърлило на пясъка една голяма речна риба, която буйните води на река Караагач са завлекли в морето. Рибата умираше, заради солената вода.