1. Къде се намира и как да стигнем до плаж „Ахтос“.
Плаж „Ахтос“ е точно по средата между Ахтопол и Синеморец, на еднакво разстояние и от двете населени места. Пътят с превозно средство от автогарата на Ахтопол до мястото за паркиране на високото плато близо до плажа е 4000 метра плюс още 150 метра вървене и слизане пеша до плажа. Или общо разстоянието е 4150 метра, като по-голямата част от пътя е по асфалт. С превозно средство от Ахтопол тръгвате на юг към село Синеморец.
Всъщност, чакълът е остатък от предишното асфалтирано състояние на черния път. Карате все направо и като излезете от гористата част придържате разклоненията в дясна посока. Ако почнете да се спускате (червената линия на схемата), значи ще паркирате зад плажа и няма да вървите пеша изобщо. Именно този маршрут е показан с QR-кода в книжното издание на справочника и той най-краткият 3900 метра. Но поради обрастване на дърветата и храстите е възможно при спускането към плажа по червената отсечка на следващата снимкова схема, да си надерете колата.
Препоръчвам ви на първото „Y“ -разклонение да не завивате надясно по този мързелив маршрут (червената линия), а да продължите по левия ръкав почти до брега на морето- това е маршрутът с жълта линия. Там ще паркирате спокойно и на широко до бунгалата на високото плато (виждат се на следващата снимка) и ще слезете за плажа по стръмна пътечка. Достигането с превозно средство е почти като за предходните плажове „Ахтото“, с тази разлика, че като излезете от гората на поляната, плажове „Ахтото“ са направо и наляво, а плаж „Ахтос“ е на дясно. На следващата снимка се вижда плаж „Ахтос“ и черния път с многобройните му разклонения по платото.
2. Плажът.
Произходът на името на плаж „Ахтос“ е същия, като за нос Ахтото и плажове „Ахтото“ и е от гръцката дума αχθος (ахтос), в превод тежък (вж. темата за плажове „Ахтото“). Плаж „Ахтос“ представлява крайбрежието на най-вдадената в сушата част от залива Ахтос и носи името на залива. Би могъл плажът да се казва и „Заливът Ахтос“.
Самият плаж има източно изложение. Основната част на плажа е дълга около сто метра и е с обичайната леко дъговидна форма. Има достатъчно пясък, който обаче е примесен с обли сиви камъни, или по-точно тези обли сиви камъни са върху самия пясък. Площта покрита с камъни преобладава. Чистият пясък, върху който веднага, без да разчиствате, може да сложите постелка и да легнете, всяка година е на различно място, не е едно, а няколко петна от пясък, пръснати по цялата плажна ивица, и всяка година е с променлива площ. В характеристиките на плажа е посочено, че пясъкът е средно около 800 кв.м.
На север (вляво) от дългата централна част на плажа има едно обособено мини плажче, отделено с характерна скала, чийто вулканични форми ще видите по-долу в отделни снимки. Това малко обособено плажче е част от официалните държавни очертания на плаж „Ахтос“.
На юг (вдясно) от дългата централна част, като вървите в продължение на 50 метра съвсем до морето по скаличките ще направите лек завой и ще попаднете на много изолиран и закътан сектор за плажуване с малко пясък сред високи скални гънки, който сектор е много хубав за плажуване и подходящ за нудисти. Пред този, да го наречем „десен сектор“, има в морето скалички. Той, обаче не е включен в държавните очертания на плаж „Ахтос“, което във всички случаи е пропуск.
Както неведнъж сме забелязвали за други плажове, така и за този, търсим и намираме дерето (сезонно пресъхваема река), което го е образувало и на което трябва да „благодарим“ за камарите сиви камъни, търкаляни от планината, натикани в морето и по плажната ивица, за да ни пречат. Но може би и за пясъка трябва да му благодарим без кавички. Такова дере има и то е доста голямо, дори е отбелязано на старите топографски карти, но няма име. Дерето започва от 55 метра н.в. в местността Къшлите, която е чак от другата страна на пътя за Ахтопол. Дерето е дълго 1900 метра и има два десни притока. По-големият е по-близко разположен до морето, започва от 30 метра н.в., дълъг е 500 метра и по течението му има извор, който се казва Кутелчето.
На обзорните въздушни снимки с лекота може да проследите коритото на дерето и десния му приток Кутелчето. Те се открояват на фона на позлатената есенна гора като зелени ивици. По поречието на дерето и притоците му дърветата се радват на повече влага и вегетационните процеси са по-дълги. Ето така ще разберете сами в кой точно край на плажа се влива дерето, без да ви казвам. Основи на разузнаването.
През активния летен сезон няма да видите дерето да се влива с отток в морето. То прави едно малко езерце с много зелени водорасли. Виждал съм да плуват там водни костенурки.
Централната част на плаж „Ахтос“ е достатъчно дълга и приятно широка за да може да побере десетки плажуващи. Обаче най-интересното е, че никога там не съм виждал да плажува човек. А може така да ми се е случвало. Както виждате от снимките по средата на ивицата има железен стапел за лодка, а зад ивицата две сгради, едната в период на полуразпад. Преди години имаше два железни стапела, сега е останал само този на снимката.
На този централен сектор няколко години под ред, колкото пъти го доближа, а трябва и да го премина, защото само от там е пътеката за устието на река Велека, ме е лаяло куче, а последното нещо, за което мечтая е да се разправям с кучета. От три години нищо не лае по мен, но вече съм загубил желание да опъна кърпа и да легна на тази част от плаж „Ахтос“. Очевидно, ежегодния кучешки лай и отрицателни емоции са се набили в съзнанието ми.
Като махнем кучето, ще се убедите на място, че общият естетически вид на плажа, заради ръждясалия стапел, тази съборетина и т.н. не е от най-добрите. Подходът към морето не е труден. Има достатъчно пясък, по който може да вървите навътре и да наберете дълбочина. Но не пред цялата ивица в морето е само пясък- има и обли камъни. Наклонът при влизане в морето е голям, плажната ивица изглежда леко подкопана. Срещат се и ивици от кафяви водорасли. Препоръчително е ползването на плажни обувки. Вътре в морето дъното е предимно каменисто, обрасло с водорасли. Иначе водата е много чиста. Бавно се продълбочава, т.е. наклонът на самото морско дъно е малък.
По-предпочитана от хората е северната (лява) част от плаж „Ахтото“, която е обособена като отделно малко плажче. На него плажуват нудисти, а също така гмуркачи и водолази. Виждате го на следващата голяма снимка.
Има два начина да се достигне до това малко пажче. Първият е като слезете от платото по стръмната и богата на бодливи храсти пътека за основния плаж, където се влива дерето и от пясъка на основния плаж в ниското да върнете на обратно по скаличките, плискани от морски вълни, и да се доберете до това плажче. На горната снимка, обаче, се вижда вторият начин- внимателно спускане. Тъй като почвата е ронлива, почитателите на това малко плажче са подсигурили трасето с въженце, което е удачно да се ползва и на отиване и на връщане. Това директно спускане до плажчето е десет пъти по-бързо и безпроблемно от обикалянето, през основния плаж. Въженцето е инцидентно и не е ваше, така че не чакайте всяка година да го намерите там и да го ползвате. Ще се спускате на зиг-заг, при което се намалява ъгълът на спускане. В шивашката промишленост се казва оверлог. Който разбрал- разбрал.
Самото плажче, което е неразделна част от официално картографираният плаж „Ахтос“ се отличава с това, че има малко, но достатъчно пясък на сушата. От всякъде е обградено с високи скали и е много уютно и приятно да се плажува там. Лесно се навлиза във водата и морското дъно не е само от камъни и скали, обрасли с водорасли, но има и пясъчна част.
Ето сега вълнуващият момент. Ако идвате пеша от Ахтопол по геоложката пътека, от далеко ще видите това, което е на следващата малка снимка и после на голямата. Това е характерна структура от геоложкия маршрут. Рожба е на Ахтополския палеовулкан и се нарича вулканска бомба. Преди десет години на идване от Ахтопол по геоложката пътека щеше да ви посрещне табло номер 9 с подробни обяснения и същата снимка. И сега таблото го има, но всичко е избеляло и нищо не се чете. Когато вулканът изригне, лавата се втвърдява във въздуха в аеродинамична форма- сфера. Като падне, вече е застинала и се обгръща от друга лава. Нищо подобно няма да видите никъде другаде в България. Такава вулканска бомба има само на ахтополския плаж „Ахтос“.
Дори само за това си заслужава да отидете. И да се снимате. Не забравяйте, че когато това се случило в горната креда преди 65 млн. години, тук са търчели динозаври. А аз се оплаквам, че едно куче ме е облайвало от пътеката над плажа.
Приключваме разказа за плаж „Ахтос“ с неговата дясна част, представляваща и тя едно малко, обособено плажче. Лесно се достига, вървейки от централната част на плажа по скаличките. Това е едно малко райско кътче, отделено, много встрани от пътеката и от хорски очи. Следващите две снимки показват красивите гледки именно от това малко плажче. Първата (малката) снимка е гледка в посока скалата с вулканската бомба, която скрива северното плажче напълно. Следващата голямата снимка е гледка в посока основната плажна ивица.
Лявото и дясното плажче по това си приличат, че има по една голяма скала в морето, която ги скрива и пази от вълни.
Ако си направите труда да се придвижите до плаж „Ахтос“ ще останете доволни, както от чистотата на морската вода, така и от възможността да се уедините. Ако сте дошли пеша, не забравяйте, че на връщане ви чака един час вървене , предимно по слънце. Така че тръгнете малко по-рано.
Плаж „Ахтос“ не е отдаден на концесия или под наем. Общата площ на плаж „Ахтос“ е 3851 кв.м., а ДБЛ 275 метра, като това са единствените ясни и непроменливи данни. Активната плажна площ (пясък) е променлива всяка година, според количеството и вида на твърдия отток на дерето, но е средно около 800 кв.м. На специализираната карта не са отбелязани временно заливаеми площи, но реално има такива, когато дерето е пълноводно. Не е включен в границите на плажа южният скалисто-пясъчен сектор- любимо място за плажуване на много хора, което е пропуск, но е включена цялата висока скала с вулканичната бомба до северния сектор. Заради нейното обикаляне (вж. зелената линия на СК), ДБЛ на плажа излиза доста по-голяма, от това, което ще видите на терен. Близо 300 метра този плаж съвсем не е дълъг, но това е положението според СК. Южният стапел (на картата надписан „съоръжение за лодки- пристан“), поради саморазрушаването му, вече не съществува.
