1. Къде се намират и как да стигнем до „Скаличките“.
Като застанете с лице към морето, място за къпане „Скаличките“ е в левия край на ахтополския залив (пристанището) и вляво от фара. За достигането до „Скаличките“ сканирайте двата QR-code, в печатното издание на справочника, от които левият е за пешеходно придвижване по главната пешеходна улица на града, а десният е за достигане с автомобил, което е важно за рибарите, защото те носят повече и по-неудобен багаж от плажуващите и къпещите се. Има хубав бетониран път, който стига съвсем плътно до „Скаличките“ и в края му, а по протежението му също, винаги има свободни места за паркиране. Паркирането е безплатно. Там бетонираният път е без изход, но с достатъчна широчина за лесно обръщане. „Скаличките“ са обект на интерес от всичките си краища- и откъм вътрешността и откъм открито море и по средата. Обект на интерес са и от плажуващи, и от скачачи във вода- главно хлапетии, които катерят и скачат от вътрешната страна на „Скаличките“, само препичащи се, от гмуркачи и харпунджии . При хубаво и при лошо време задължително и повсеместно е присъствие на рибарите.
Веднъж озовали се на пристанището, както виждате от схемата по-горе, разполагате не с едно, а с две скалисти места за къпане и с два малки, но интересни плажа –„Фара“ и „Лазур“. Имате богата възможност да разнообразявате почивката си и да опознавате този чаровен, красив и безопасен залив. Може би в близките две-три години място за къпане „Нос Свети Яни“ няма да е достъпно, заради археологическите разкопки на самия нос. Така или иначе, поради близостта си, все някога, в рамките на един ден ще можете да обиколите и да пробвате двете скалисти места за къпане и двата плажа в този залив. Нещо като „голям шлем“ в брича. Посещаването и „покоряването“ на три и повече плажни обекта за един ден е чудесна възможност и Ахтополският залив я предоставя. Разнообразието винаги радва.
2. Скаличките.
С невероятно красивата и обичана от хиляди българи и чужденци, набраздена от водни улеи скална формация „Скаличките“ започваме прегледа на местата за къпане и плажовете в Ахтополския залив.
Понеже не съм жена, не мога със съвсем точната дума да определя цвета на тези вулканични скали. Не че от снимките цветът става ясен и е един и същ, защото светлината се мени постоянно. Отделно снимките са правени с три различни фотоапарата плюс дрон, т.е. от четири различни устройства и по различно време. За мен скалите са оранжеви, червеникави. Но наборът ми от думи за цветовете е трагичен, като на всеки мъж. Искам да кажа, че цветът на скалите е страхотен. Този цвят, във всички случаи ще е едно от нещата, които ще ви грабне, привлече и закрепости към това вълшебно място.
„Скаличките“ заграждат пристанището на Ахтопол и все още са сериозна естествена преграда срещу морските бури.Те са с вулканичен произход- горнокредни вулкански скали, калиево- алкални трахити.
Тъй като посещавам Ахтопол редовно от над тридесет години, мога да направя разлика в големината на „Скаличките“ преди и сега. Също като скалните сепарета на варварския плаж „Къмпинг Делфин“ и тук скалите са значително по-ниски и по-малки отпреди тридесет години. Вълновата абразия и зимните обледявания рушат методично всичко. За съжаление. В геоморфологията процесът се нарича денудация. Т.е. нещо като заглаждане, смаляване, изравняване. С планините се случва същото. След милиард години, някои от тях ще са загладени плоски хълмчета и равнини. Даже скалите не са вечни, представете си.
През 1970 година съвсем правилно тук е построена мареографна станция „Ахтопол“ (нивомерна станция) пред вълнолома, откъм морето. Тя е с площ 63 кв.м. и е построена на четири колони върху провлак в морето. Официалният й адрес е улица „Петрова нива“ №4“. Работила е от 1971 година и е била част от мрежата нивомерни станции. Кладенецът, над който е бил монтиран мареографния апарат механичен тип, марка „СУМ”- СССР, е директно в морето. В шестдневния период от 16 до 22 февруари 1979 година е регистриран най-големия щормови нагон в новата история на град Ахтопол с вълни до 8 бала. Вълни 8 бала са с височина от 9 до 14 метра, което означава, че почти са достигали най-връхната точка (светлинния плафон) на ахтополския фар, която е на надморска височина 14,80 метра. В резултат на продължилото над 72 часа въздействие на североизточния вятър, на 18 февруари 1979г. тази станция отчита най-голямо повишаване на морското ниво спрямо средногодишното за всички времена- с 1,20 метра. От 2011 година, когато станцията е разрушена от поредния щорм и до сега тя не работи и се нуждае от ремонт.
Трябваше да разкажем за мареографна станция „Ахтопол“, защото така или иначе, ще минете покрай нея и няма как да не я забележите. Може би има съвременни технологии, които да позволят нейното обновяване и пускане в експлоатация. Иначе, в този си вид, не е много красива гледка, но поне ползваме бетонната пасарелка за да стигнем „Скаличките“.
„Скаличките“ в тихо време са райско кътче за любителите на подобни места. Хората се пекат, скачат във водата, плуват във водните улеи, пълни с топла, чиста и солена южна морска вода. Някои внимателно навлизат в морето по обичайни и познати за тях скални ръбчета, които са отработили и са спокойни, че няма да се подхлъзнат. По принцип скали дал Господ по Южното Черноморие и почти от всякъде може да се влезе или скочи във водата. Обаче не може да се излезе. Особеността на местата за къпане е, че може и да се влезе и да се излезе от водата от едно и също място или много близо едно до друго. Общо взето, откъдето си влязъл, оттам искаш да излезеш или на много близо откъдето си влязъл излизаш.
През 2009 година посланикът на Италия Стефано Бенацо с италиански бизнесмени посещава Царево във връзка с проект за изграждане на яхтено пристанище в Ахтопол. Делегацията е приета от тогавашния кмет на общината Петко Арнаудов. Представена е оферта от италианска фирма за 80 милиона евро да построи голямо яхтено пристанище в Ахтопол. Офертите се предлагат още от 2007 година. Според проекта ще могат да застават 400 яхти и 100 рибарски лодки. Обаче, достъпът до скаличките ще бъде препятстван от сгради. По повод на този проект, вероятно местните хора са били на различно мнение. Но аз знам това на моята дългогодишна хазяйка. Тя казваше, че всичко ще бъде бетонирано и частно, включително „Скаличките“. Казваше ми: „Аз имам туристи, които идват в Ахтопол само заради „Скаличките“. Никъде другаде не ходят по двадесет дена, и са само на „Скаличките“ по цял ден, чак вечер се прибират като мръкне. Те ако скаличките унищожат, какво остава от Ахтопол!“. Ето една жена, която разбира от туризъм как цени природната даденост на ахтополския залив и не иска да я замени за имагинерни богатства и облаги от скъпо яхтено пристанище. Тогава се замислих. Започнах да наблюдавам наистина колко хора посещават „Скаличките“. Много. Те са едно от богатствата на Ахтопол. Не мога да отрека, че част от магията им е ахтополският фар, който е на 50-60 метра по права линия. Няколко пъти съм се изкушавал и съм стигал до него с плуване и съм се качвал на стъпалата му. Плуването и стигането е лесно, качването и сядането на стъпалата е трудно, така че мераклиите да внимават.
Място за къпане „Скаличките“ е емблематично за Ахтопол и наистина уникално. То е в самия град. Бързо достъпно. Лесно достъпно, вкл. с кола. През целия ден или от едната, или от другата страна има сянка. Има просторни плоски места, на които може да се сложи постелка и да се събира загар. Лагунките и вътрешните затворени водни пространства са прекрасни и безопасни. Водата е кристална.
Друга категория почитатели на „Скаличките“ са рибарите. Като бройка те са равни на плажуващите на „Скаличките“. Какво „кълве“ не съм в състояние да ви кажа, но често съм вадил и връщал на рибари закачени за камъни кукички и оловни тежести с примамки. Често съм и намирал такива, като разглеждам какво има под водата и като напипам някоя корда, проследявам, надигам камъни и вземам ценните такъми. Имам цяла колекция от оловни тежести, кукички, примамки и периодично ги подарявам на някой рибар, че ми заемат място. От начало им се радвам, като на някакво малко съкровище, което съм намерил, защото съм имал късмет. Като влязох в един магазин за рибарски принадлежности в Ахтопол, видях, че тези неща, които рибарите губят, въобще не са евтини. Но… който не играе не печели.
„Скаличките“ са такова вълшебно място, че някой, даже да не може или да не иска да плува в кристалните води между тях, достатъчно е да се настани, и само да се пече и да съзерцава играта на вълните, тътенът им, да го посипва морския бриз със солени капки от време на време. Да лежи и да се пече върху изригналата от Ахтополския палеовулкан преди десетки милиони години и застинала оранжева алкална магма. Да гледа сюрреалистичния, магически ахтополски фар. Това е едно незабравимо преживяване, което остава за цял живот.
